Никола Пецев (Гавалянци)

Никола Златанов Пецев или Пецов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Никола Пецев
български революционер
Роден	1876 г. Гавалянци, Османска империя
Починал	не по-рано от 1943 г. София, Царство България

Биография

Роден е в 1876 година^[2] в кукушкото българско село Гавалянци, тогава в Османската империя, днес Валтуди, Гърция, както сам казва „от родители българи“ – Златан и Марушка. В 1900 година се присъединява към ВМОРО и действа като легален деец до 1903 година. В 1903 година влиза в четата на войводата Кръстьо Асенов, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание. Сражава се в еднодневното сражение с войска при Грамадска чука, в местността Гюбрето при Арджанското езеро, при Селечката чука край Стояково, Гевгалийско, както и в голямо сражение на връх Гъндач. След погрома на въстанието остава нелегален четник в Македония.^[1]

В 1904 година след общата амнистия се легализира и действа като легален дейц на ВМОРО в Гавалянци до идването на българските войски в 1912 година.^[1]

На 1 март 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[1]