Гавалянци
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Гавалянци или Гаваланци (на гръцки: Βαλτούδι, Валтуди, катаревуса: Βαλτούδιον, Валтудион, до 1927 година Γκαβαλιάν, Гавалян, Γκαβαλιανοί, Гаваляни[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
Remove ads
География
Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 14 km североизточно от град Ругуновец (Поликастро).[2][3]
История
В Османската империя
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисаръ̀ от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Говалян с 60 джизие ханета (домакинства).[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гавалянци (Gavaliantzi) е посочено като село в каза Аврет Хисар с 35 къщи и 190 жители българи.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гавалянци е населявано от 164 жители българи.[6]
В началото на XX век цялото население на Гавалянци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гавалянци (Gavaliantzi) има 176 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Гавалянци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция
_-_Gavalanci_-_Médiathèque_de_l'architecture_et_du_patrimoine_-_APOR059055.jpg)
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гаваланци (Гаваланци) има 30 къщи славяни християни.[9] Българските му жители бягат в България по време на Междусъюзническата война и в 1913 година селото е без жители. В гръцкото преброяване от 1913 година в селото има 32 души - гъркомани бежанци от Струмишко, които след Първата световна война се връщат в селата си.[3] След Първата световна война землището на селото е купено от предприемача Зутос, който го превръща в чифлик, който произвежда предимно жито.[3] В 1927 година селото е прекръстено на Валтуди.[10]
Remove ads
Личности
- Родени в Гавалянци
Георги Мицов (Гоне Мацов, 1884/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[11]- Георги Наков Парадов (1870 – 1938), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[12]
- Георги Трайков Гудов (1875 - след 1943), български революционер
- Иван Манолов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Трета солунска дружина[13]
- Илия Дилберов (Дилбер Илия) (1877 – 1962), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
- Йордан Тачев (Тачов, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[14]
- Мирчо Костов (Мирче, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета солунска дружина, носител на бронзов медал[15]
- Никола Златанов Пецев (1876 - след 1943), български революционер
- Никола Сатиев (1880 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
- Христо Гавалянски, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[16]
- Христо Георгиев (1884 – ?), четник на Аргир Манасиев,[17] македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина[18]
- Христо Пецов (Пецев, 1882/1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[19]
- Христо Стаменов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[16] загинал преди 1918 г.[20]
- Починали в Гавалянци
- Михаил Апостолов (1871 - 1902), български революционер
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads