Колю Фичето

Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето и наричан Уста̀ Колю Фичето (през турското „уста“ от персийското „остад“ – майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор.

Колю Фичето
български строител
Роден	1800 г. Дряново, Османска империя
Починал	1881 г. (81 г.) Търново, Княжество България
Погребан	Велико Търново, Република България
Техника
Област	Строителство
Колю Фичето в Общомедия

Църквата „Света Троица“ в Свищов

Биография

Роден е в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 г.

Едва 5-годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 14-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 г. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф.

През периода 1837-1840 г. Колю Фичето работи с брациговци в Тракия, Одрин и Истанбул и овладява архитектурните възрожденски похвати и бароковия стил, проникнал от Италия и Далмация.

Майсторът се връща отново в Търново и през 50-те и 60-те години на ХІХ век строи едни от най-хубавите си сгради и църкви там: Къщата с маймунката (1848), Ханът на Хаджи Минчо Цачев (1850), Ханът на Хаджи Николи (1858), Църквата “Св. Спас” (1859), църквата „Св. св. Кирил и Методий” (1861), камбанариите на Преображенския (1861) и на Плаковския манастир (1865) и др. В периода 1865-1867 строи уникалната църква „Св. Троица” в Свищов – изключителен образец на българското възраждане. В Дряново Колю Фичето строи църквата “Св.Никола” (1852), Попикономовата къща (1858) и мостът на Боюв яз (1861).

Около 1856 г. Колю Фичето се запознава с Мидхат паша и става негов съветник по строителните и архитектурни въпроси. През 1865–1867 г. изгражда моста над р. Янтра при Бяла, след като е предпочетен пред дипломирания инженер чужденец. Мостът на Бяла по това време е едно от най-красивите и монументални съоръжения на Балканите по оценката на Феликс Каниц. За него Колю Фичето получава ордена “Меджидие”, 50 х. гроша и парцел в Търново.

През 70-те години на XIX век, въпреки напредналата си възраст Колю Фичето проектира и строи едни от най-мащабните си проекти – Конака във Велико Търново (1873-1874) и Покрития мост в Ловеч (1872-1874).

Като майстор и архитект Никола Фичев се отличава с изящните си леки конструкции и елементи с тъй наречената „фичевска кобилица”. В сградите си въвежда барокови черти и собствен стил – колонки, еркери и каменни релефи с народна символика: нимфи, грифони, лъвове, орли и други фигури с възрожденската знаковост. Със своя монументален стил и извисеност на храмовете и камбанариите изразява порива на българите към свобода, независимост и духовен напредък.

След Освобождението Никола Фичев е назначен за градски архитект в Търново и извършва строителни експертизи и надзор.

Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език.

Почива през 1881 г. в Търново, където днес в парк „Дружба“ се намира гробът му. Оригиналният кръст е в окръжния исторически музей „Конака“. Българският генерал Иван Фичев му е внук.

Памет

На Колю Фичето е наречена улица в квартал „Красна поляна 3“ в София (Карта).

Името на Никола Фичев носи морският нос Колю Фичето в Антарктика.^[1]

Ликът му е изобразен на банкнотата от 2000 лева (емисия 1996 година, в обращение до 1999 г.).^[2]

Известни постройки

• Беленски мост над река Янтра край град Бяла (1865 – 1867)
• Църква „Света Троица“ в Свищов (1867)
• Икономовата къща в Дряново (1859)
• Камбанарията в Пчелище
• Мост над река Росица, Севлиево
• Мост над Дряновска река, Дряново (1861)
• Църквата „Св. Никола“, Дряново (1849 – 1851)
• Църква „Св. Преображение Господне“, Преображенски манастир край В. Търново
• Църква „Св. пророк Илия“, Плаковски манастир
• Църква „Св. Никола“, Горна Оряховица,съборена от земетресението 1913г.
• Църква „Св. Димитър“ в Килифаревски манастир (1840 – 1841/2)
• Чешма в двора на Соколски манастир.
• Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново
• Църква „Св. Никола“, В. Търново, на нея майстора получава своя колан.
• Църква „Св. Богородица“, В. Търново
• Къщата с маймунката на Никола Коюв, В. Търново, реставрирана от НИПК.
• Сградата (изгоряла и възстановена) на бившия конак, Велико Търново, сега музей „Народно събрание“.
• Църква „Св. Марина“, В. Търново
• Църква „Св. Димитър“, Лясковец
• Църква „Св. Богородица“, с. Присово
• Ханът на хаджи Николи Минчоолу, В. Търново
• Фабриката за коприна на Стефан Карагьозов, В. Търново
• Църква „Света Троица“ в Патриаршеския манастир край В. Търново (от 1847 до 1913 г.)
• Покритият мост в Ловеч над река Осъм (1872 – 1874, оригинален до 1925 г.)
• Църква „Св. св. Константин и Елена“, В. Търново
• Църква „Св. Спас“, В. Търново

Галерия

• 
  Беленският мост над река Янтра
• 
  Камбанарията в Пчелище
• 
  Църквата „Св. Никола“ в Дряново
• 
  Църквата „Свети пророк Илия“, Плаковски манастир
• 
  Църквата „Св. Никола“ в Горна Оряховица е съборена от земетресението 1913г. на снимката е възстановената църква!
• 
  Чешмата в двора на Соколския манастир.
• 
  Икономовата къща в Дряново
• 
  Камбанарията към църквата „Св. Никола“, Велико Търново
• 
  Църквата „Св. Богородица“, В. Търново е нова, старата на майстора е съборена от земетресението 1913г.
• 
  Къщата с маймунката, В. Търново
• 
  Сградата на бившия конак, В. Търново
• 
  Ханът на хаджи Николи, В. Търново, само малка част от снимката е на хана!
• 
  Оригиналният Покрит мост на Кольо Фичето в Ловеч преди 1925 г. Той е изгорял, новият мост не е оригинала.
• 
  Църквата „Св. Преображение Господне“ и камбанарията с часовника в Преображенския манастир
• 
  Църквата „Св. Димитър“ в Килифаревски манастир
• 
  Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново