Свети Спас (Велико Търново)

Възнесение Господне или „Свети Спас“ е бивша източноправославна църква във Велико Търново.

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Спас.

---

„Свети Спас“
Стара снимка на църквата
Местоположение във Велико Търново43.081257, 25.641774
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Велико Търново
Вероизповедание	Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия	Великотърновска
Архиерейско наместничество	Великотърновско
Архитект	Колю Фичето
Изграждане	1859 – 1862 г.
Статут	недействащ храм
Състояние	руини
„Свети Спас“ в Общомедия

Останки от църквата „Свети Спас“ днес

Вградени надгробни плочи

Храмът е разположен на скалата на Халваджи баир, в близост до музей „Възраждане и Учредително събрание“ (стария турски конак) в старата част на града, където в миналото са били къщите на търговците и занаятчиите. Днес тя стои между сградите на Регионалния исторически музей и Старопрестолната гимназия по икономика в града.

История

През 1859 г. Уста Кольо Фичето започва строежа ѝ и го завършва през 1862 г. Църквата „Свети Спас“ е била трикорабна базилика с размери 27,80/12,20, като под нея има гробница с вход откъм южното лице. Зидана е с ломен камък, отвън е била измазана с оранжево-червена варова мазилка, а камъните са фугирани с варов разтвор. Източното и западното лице са опасани от главния дъгов корниз, който представлява двойна фичевска кобилица. Интересни са още каменните полуколонки, вградени на четирите фасади.

Иконостасът е дело на Антон Станишев.^[1]

Много по-късно на северната и южната фасада били вградени няколко мраморни надгробни плочи с гръцки надписи, взети от гробищата на старата църква, намираща се на същото място. Едната от плочите е поставена от д-р Никола Пиколо, взета от гробовете на родителите му. При земетресението от 1913 г. горната част на църквата била разрушена. Иконите ѝ се съхраняват във фондовете на Историческия музей.

Върху стърчащите ѝ външни зидове е поставен дървен покрив. Отвътре е измазана и е приспособена в салон за сказки и събрания.

През 50-те години на 20 век. е използвана като боксов салон, в който по-късно се провеждат събрания на Отечествения фронт (ОФ), а след това е архив на тогавашната милиция.

В края на 70-те сградата вече е изоставена. През 1984 г. започва изпълнението на проект на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за проучване, реставрация и консервация, покрива ѝ бива съборен, а около нея започват разкопки. Проучванията така и не продължават след 1989 г. поради липсата на финансиране.

В наши дни от нея са останали само руини.

Източници

• Радев Иван, „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“, В.Т., 2000
• Мавродинов Никола, Козаров Георги, Момиров Георги, „Майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето) 1800 – 1881“, „Наука и изкуство“, София, 1953