Нобелова награда за физиология или медицина

Нобеловата награда за физиология или медицина се връчва всяка година на учени, допринесли в името на човечеството, със забележителни постижения в различни биологични науки. Оригинално наградата е давана за открития в областта на медицината и човешката физиология, но развитието на биологията и сродните ѝ дисциплини, води до разширяване на обхвата от възможни постижения.

Нобелова награда за физиология или медицина
Златен медальон с изобразен Алфред Нобел в ляв профил.
Присъждана за	За значими приноси към физиологията или медицината.
От	Кралската шведска академия на науките
Държава	Швеция
Първо връчване	1901
Уебсайт	nobelprize.org
Нобелова награда за физиология или медицина в Общомедия

Съгласно последната воля на Алфред Нобел, наградата се връчва от Нобеловата асамблея при Каролинския институт. През 1901 г. е награден първият лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина, като традицията продължава ежегодно.

Списък на лауреатите

1900 – 1909

Нобелова награда за физиология или медицина, 1900 – 1909

Година	Име	Тема
1901	Емил фон Беринг	За работата си по серумната терапия, основно за лечението на дифтерия.
1902	Роналд Рос	За изследванията си върху маларията, показвайки пътя на проникване на причинителя, развитието му в организма и прилагането на методи за лечение.
1903	Нилс Финсен	За заслугите му за лечението на обикновен лупус, чрез прилагането на концентрирано светлинно лъчение.
1904	Иван Павлов	За изследванията във физиологията на храносмилането.
1905	Роберт Кох	За откритието и изследването на причинителя на туберкулозата
1906	Камило Голджи Сантяго Рамон и Кахал	За изследванията си върху структурата на нервната система.
1907	Шарл Лаверан	За изследванията си върху протозоите, причинители на редица заболявания.
1908	Иля Мечников Паул Ерлих	За изучаването на имунитета.
1909	Теодор Кохер	За работата си върху физиологията, патологията и хирургическите техники на щитовидната жлеза.

1910 – 1919

Нобелова награда за физиология или медицина, 1910 – 1919

Година	Име	Тема
1910	Албрехт Косел	За изследванията си в клетъчната биология и по-специално изучаването на белтъците и нуклеиновите киселини.
1911	Алвар Гулстранд	За работите си върху формирането на образа през оптичната система на окото.
1912	Алексис Карел	За хирургическото зашиване на кръвоносни съдове, както и трансплантацията на кръвоносни съдове и органи.
1913	Шарл Рише	За откритието на анафилаксията.
1914	Роберт Барани	За изследванията си върху вестибуларния апарат във вътрешното ухо.
1915	Наградата не се присъжда.
1916	Наградата не се присъжда.
1917	Наградата не се присъжда.
1918	Наградата не се присъжда.
1919	Жул Борде	За откриването на системата на комплемента, като част от имунитета.

1920 – 1929

Нобелова награда за физиология или медицина, 1920 – 1929

Година	Име	Тема
1920	Август Крог	За откритието на регулационния механизъм за съкращаването и отпускането на кръвоносните капиляри.
1921	Наградата не се присъжда.
1922	Арчибалд Хил Ото Майерхоф	За изследванията си върху топлообмена при мускулното съкращение, както и за откриването на връзка между кислородната консумация на мускулната тъкан и метаболизма на млечната киселина (лактат).
1923	Фредерик Бантинг Джон Маклауд	За откритието на инсулина.
1924	Вилем Ейнтховен	За откриването на механизма на електрокардиограмата.
1925	Наградата не се присъжда.
1926	Йоханес Фибигер	За откритието на Spiroptera carcinoma, като изкуствен причинител на тумори при животни.
1927	Юлиус Вагнер-Яурег	За откритието на терапевтичен ефект на заразяване с малария срещу прогресивен паралич.
1928	Шарл Никол	За работата си върху причинителя на тифа.
1929	Кристиан Ейкман Фредерик Хопкинс	За откритието на редица витамини.

1930 – 1939

Нобелова награда за физиология или медицина, 1930 – 1939

Година	Име	Тема
1930	Карл Ландщайнер	За откритието на кръвните групи.
1931	Ото Варбург	За изследванията си върху цитохромите и механизма на клетъчното дишане.
1932	Чарлз Шерингтън Едгар Ейдриън	За работата си върху физиологията на невроните.
1933	Томас Хънт Морган	За откритието на ролята на хромозомите, като фактори на наследствеността.
1934	Джордж Уипъл Джордж Майнът Уилям Мърфи	За лечението на анемия.
1935	Ханс Шпеман	За откритието на организационните центрове в ембрионалното развитие.
1936	Хенри Дейл Ото Льови	За откритието на химическото предаване на нервния импулс.
1937	Алберт Сент-Дьорди	За описанието на витамин C и откритията в крайния етап на клетъчното дишане.
1938	Корней Хейманс	За откритието на механизмите за контрол на кръвното налягане и нивата на кислород в процеса на дишане.
1939	Герхард Домак	За откритието на антибактериалния ефект на пронтозила.

1940 – 1949

Нобелова награда за физиология или медицина, 1940 – 1949

Година	Име	Тема
1940	Наградата не се присъжда.
1941	Наградата не се присъжда.
1942	Наградата не се присъжда.
1943	Хенрик Дам Едуард Дойзи	За откритието и описанието на химическата структура на витамин К.
1944	Джоузеф Ърленгър Херберт Гасер	За откритието на различни типове високодиференцирани нервни клетки.
1945	Александър Флеминг Ернст Борис Чейн Хауърд Флори	За откритието на пеницилина и терапевтичния му ефект срещу редица болести.
1946	Херман Мълър	За откритието, че рентгеновите лъчи могат да причинят мутации.
1947	Карл Кори Герти Кори Бернардо Усай	За откритието на хормоните на предния дял на хипофизата, тяхната структура и функция.
1948	Паул Мюлер	За откритието на инсектицидните свойства на ДДТ.
1949	Валтер Хес	За описването на различни функции на средния мозък.
	Егаш Мониш	За терапевтичното въздействие на лоботомията.

1950 – 1959

Нобелова награда за физиология или медицина, 1950 – 1959

Година	Име	Тема
1950	Едуард Кендъл Тадеуш Райхщайн Филип Хенч	За откриването на хормоните на надбъбречните жлези, за разкриването на структурата на хормоните и биологичната им функция.
1951	Макс Тейлър	За разработката на ваксина срещу жълта треска.
1952	Селман Ваксман	За откритието на стрептомицина, първият ефективен антибиотик за лечение на туберкулоза.
1953	Ханс Адолф Кребс	За откриването на цитратния цикъл.
	Фриц Липман	За откриването на коензим А и неговото значение за междинния метаболизъм.
1954	Джон Ендърс Томас Уелър Фредерик Робинс	За разработката на процедури по изкуствено култивиране на вируса на полиомиелита в тъканни култури.
1955	Хуго Теорел	За изследванията си върху ензимите и механизма им на действие, и специално за оксидоредуктазите.
1956	Андре Курнан Вернер Форсман Дикинсън Ричардс	За откритието на катетеризацията на сърце и изследванията върху патологията на редица сърдечни заболявания.
1957	Даниел Бове	За откритието на синтетични вещества означавани като антихистамини, блокиращи действието на биологичните амини.
1958	Джордж Бидъл Едуард Тейтъм	За откритието, че гените са отговорни за контрола на отделни стъпала в метаболизма.
	Джошуа Ледърбърг	За откритията си върху механизмите на генетичната рекомбинация и за начина, по който е организиран генетичния материал при бактериите.
1959	Северо Очоа Артър Корнбърг	За откритието на механизма за синтеза на рибонуклеиновите и дезоксирибонуклеиновите киселини.

1960 – 1969

Нобелова награда за физиология или медицина, 1960 – 1969

Година	Име	Тема
1960	Макфарлейн Бърнет Питър Медауар	За откритията си върху функционирането на имунната система на фетуса и различаването на свое от чуждо.
1961	Георг фон Бекеши	За изследванията си върху физическото възприятие на звука от вътрешното ухо.
1962	Франсис Крик Джеймс Уотсън Морис Уилкинс	За откритията им върху молекулярната структура на нуклеиновите киселини и тяхното значение за предаването на генетичната информация в живите системи.
1963	Джон Екълс Алън Ходжкин Андрю Хъксли	За изследванията си върху електрическото предаване на нервните импулси и механизмите на възбуждане.
1964	Конрад Блох Феодор Линен	За откритията си върху обмяната на холестерола и метаболизма на мастните киселини.
1965	Франсоа Жакоб Андре Лвоф Жак Моно	За откритията на информационната РНК, рибозомите и механизмите за контрол на генната експресия.
1966	Пейтън Раус	За откритията на вируси, способни да причиняват тумори.
	Чарлз Хъгинс	За изследванията си върху хормоналното лечение на рака на простатата.
1967	Рагнар Гранит Холдън Кефър Хартлайн Джордж Уолд	За откритията си върху механизмите на зрителното възприятие и типовете сетивни клетки в ретината.
1968	Робърт Холи Хар Гобинд Корана Маршал Ниренбърг	За разшифроването на генетичния код, необходим за синтеза на белтъците в клетката.
1969	Макс Делбрюк Алфред Хърши Салвадор Лурия	За откритията си, касаещи репликацията на вирусите и описване на генетичната им структура.

1970 – 1979

Нобелова награда за физиология или медицина, 1970 – 1979

Година	Име	Тема
1970	Бернард Кац Улф фон Ойлер Джулиъс Акселрод	За откритията върху химическото предаване на нервния импулс – съхранението, отделянето и инактивацията на невромедиаторите.
1971	Ърл Съдърланд	За откритието върху механизма на действие на група хормони, и по специално епинефрин (адреналин), чрез т.нар. вторични посредници.
1972	Джералд Еделман Родни Портър	За откритието на химическата структура на антителата.
1973	Карл фон Фриш Конрад Лоренц Нико Тинберген	За откритията, свързани с изграждането и утвърдяването на индивидуално и групово поведение при животните.
1974	Албер Клод Кристиан дьо Дюв Джордж Паладе	За описването на органелите, като структурни и функционални компоненти на клетката.
1975	Дейвид Балтимор Ренато Дулбеко Хауърд Темин	За откритието на взаимодействието между онковирусите и генетичния материал на клетката.
1976	Барух Блумбърг	За откритието на вируса на хепатит Б.
	Даниъл Карлтън Гайдъшек	За описването на болестта куру, предавана чрез канибализъм.
1977	Роже Гиймен Андрю Шали	За работите си върху пептидните хормони, произвеждани в мозъка.
	Розалин Ялоу	За развитието на радиоимунологичен метод за определяне на нивото на пептидни хормони.
1978	Вернер Арбер Даниел Нейтънс Хамилтън Смит	За откритието на ензимите рестриктази, като инструмент на молекулярната биология.
1979	Алан Кормак Годфри Хаунсфийлд	За разработката на компютърната томография.

1980 – 1989

Нобелова награда за физиология или медицина, 1980 – 1989

Година	Име	Тема
1980	Барух Бенасераф Жан Досе Джордж Снел	За откритието на главния комплекс на тъканна съвместимост, отговорен за разпознаването на свое от чуждо в имунната реакция.
1981	Роджър Спери	За изследванията си върху мозъчните хемисфери.
	Дейвид Хюбъл Торстен Висел	За работата си върху обработката на визуалната информация от мозъка.
1982	Суне Бергстрьом Бенгт Самуелсон Джон Вейн	За откритието на простагландините.
1983	Барбара Макклинтък	За откриването на мобилни генетични елементи (транспозони) в царевицата.
1984	Нилс Йерне Георг Кьолер Сесар Милстейн	За работите си върху функционирането на имунната система и откритието на моноклоналните антитела.
1985	Майкъл Браун Джоузеф Голдстайн	За описването на регулацията на холестероловия метаболизъм.
1986	Стенли Коен Рита Леви-Монталчини	За откритията си върху растежните фактори и регулацията на растежа.
1987	Сусуму Тонегава	За откритието на генетичните механизми за производството на различни антитела.
1988	Джеймс Блек Гъртруд Елайон Джордж Хичингс	За откритията на важни принципи в лекарствената терапия.
1989	Джон Майкъл Бишоп Харълд Вармъс	За откритието на клетъчния произход на ретровирусните онкогени.

1990 – 1999

Нобелова награда за физиология или медицина, 1990 – 1999

Година	Име	Тема
1990	Джоузеф Мъри Едуард Донал Томас	За открития, касаещи трансплантацията на органи и клетки, при лечението на заболявания.
1991	Ервин Неер Берт Закман	За развитието на техники за изследване на йонните канали в клетките и доказване на тяхното присъствие в клетъчната мембрана.
1992	Едмънд Фишър Едуин Кребс	За откритията си върху обратимото фосфорилиране на белтъци, като начин за регулация на биологични процеси.
1993	Ричард Робъртс Филип Шарп	За откритието, че гените на еукариотите са прекъснати от некодиращи участъци (интрони), чието премахване може да стане по алтернативни начини.
1994	Алфред Гилмън Мартин Родбел	За откритието на Г-протеините и ролята им в сигналната трансдукция в клетката.
1995	Едуард Люис Кристиане Нюслейн-Фолхард Ерик Вишаус	За откритието на гени, контролиращи ембрионалното развитие при винената муха.
1996	Питър Дохърти Ролф Цинкернагел	За описването на механизма, по който лимфоцитите откриват и унищожават клетки, заразени с вируси.
1997	Стенли Прусинър	За откритието на прионите и с това на нов принцип на биологична инфекция.
1998	Робърт Фърчгот Луис Игнаро Ферид Мурад	За откритието на сигналните функции на азотния оксид в сърдечно-съдовата система.
1999	Гюнтер Блобел	За откритието, че новосинтезираните белтъци притежават сигнал, определящ мястото им в клетката.

2000 – 2009

Нобелова награда за физиология или медицина, 2000 – 2009

Година	Име	Тема
2000	Арвид Карлсон	За установяването, че допаминът е невромедиатор, чието намаляване води до развитието на Паркинсонова болест.
	Пол Грийнгард	За описването на механизма на действие на допамина и други невромедиатори.
	Ерик Кандел	За откритието на принципите на краткосрочната и дългосрочната памет на молекулярно ниво.
2001	Лилънд Хартуел Тим Хънт Пол Нърс	За откритията на циклините и циклин-зависимите кинази, като централни регулатори на клетъчния цикъл.
2002	Сидни Бренър Робърт Хорвиц Джон Сълстън	За установяването, че клетките на Caenorhabditis elegans се делят и умират до точно определен брой, както и откриването на принципите на програмираната клетъчна смърт (апоптоза).
2003	Пол Лотърбър Питър Мансфийлд	За открития, довели до разработката на магнитно-резонансната томография.
2004	Линда Бък Ричард Аксел	За изследванията си върху обонятелните рецептори и организацията на обонянието.
2005	Бари Маршъл Робин Уорън	За откритието на Helicobacter pylori, като причинител на гастрит и язви на стомаха и дванадесетопръстника.
2006	Андрю Файър Крейг Мело	За откритието на явлението РНК-интерференция (специфично потискане изявата на гени от малки РНК молекули).
2007	Марио Капеки Мартин Евънс Оливър Смитис	За откритията им при внасянето на специфични генни модификации при мишките чрез използването на ембрионални стволови клетки.
2008	Харалд цур Хаузен Франсоаз Баре-Синуси Люк Монтание	За откритието на Хаузен на човешкия папилома вирус, който предизвиква рак на шийката на матката и за откритието на ХИВ-вируса от другите двама френски учени.
2009	Елизабет Блекбърн Карол Грейдър Джак Шостак	За откритието на начина на защита на теломерите в хромозомите чрез ензимната теломераза.

2010 – 2019

Нобелова награда за физиология или медицина, 2010 – 2019

Година	Име	Тема
2010	Робърт Едуардс	За разработването на инвитро оплождането.
2011	Брус Бойтлер	За техните открития във връзка със задействането на вродения имунитет.[1]
	Жул Хофман
	Ралф Стайнман	За откриването на дендритните клетки и ролята им в механизмите на наследствения имунитет.[1]
2012	Джон Гърдън	За откритието, че възрастни клетки могат да бъдат препрограмирани, така че да станат плурипотентни.
	Шиня Яманака
2013	Джеймс Ротман Ранди Шекман Томас Зюдхоф	За техните открития на механизма, регулиращ преноса през секреторните мехурчета, основна транспортна система в нашите клетки.
2014	Джон О'Кийф Май-Брит Мосер Едвард Мосер	За тяхното откритие на клетки, образуващи позиционираща система в мозъка.
2015	Уилям Кемпбъл Сатоши Омура	За техните открития, свързани с нова терапия на инфекции, причинени от паразитни кръгли червеи.
	Ту Йоуйоу	За нейните открития, свързани с нова терапия на малария.
2016	Йошинори Осуми	За работата си по изясняването на механизмите на автофагията – ключов процес за разграждане и обновяване на клетъчни компоненти.
2017	Джефри Хол	За техните открития на молекулярния механизъм, контролиращ циркадния ритъм.
	Майкъл Росбаш
	Майкъл Йънг
2018	Джеймс Алисън	За развитието на антиракова терапия чрез инхибиране на отрицателната имунна регулация.
	Тасуку Хонджо
2019	Уилям Келин	За открития как клетките усещат и се приспособяват към наличието на кислород.[2]
	Грег Семенза
	Питър Ратклиф

2020 – 2029

Нобелова награда за физиология или медицина, 2020 – 2029

Година	Име	Тема
2020	Харви Алтър	За откриването на вируса на хепатит C.[3]
	Чарлз Райс
	Майкъл Хоутън
2021	Дейвид Джулиъс	За изследванията им на рецептори за температура и допир.[4]
	Ардем Патапутян
2022	Сванте Пабо	За неговите открития, свързани с геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция[5]
2023	Каталин Карико	За техните открития, свързани с модифицирането на нуклеозидни основи, които дават възможност за разработването на ефективни иРНК ваксини срещу Ковид-19[6]
	Дрю Уейсман
2024	Виктор Амброс	за откриването на микроРНК и нейната ролята в генната регулация[7][8]
	Гари Ръвкън