Паул Ерлих

Паул Ерлих (на немски: Paul Ehrlich, 14 март 1854 – 20 август 1915) е германски химик, имунолог, лекар, бактериолог, основоположник на химиотерапията. През 1908 г. той получава Нобелова награда за приноса му в областта на имунологията.^[1]

Паул Ерлих Paul Ehrlich
германски химик и имунолог
През 1915 година
Роден	14 март 1854 г. Стшелин, Прусия
Починал	20 август 1915 г. (61 г.) Бад Хомбург, Германия
Погребан	Франкфурт на Майн, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Рощокски университет Лайпцигски университет Вроцлавски университет Фрайбургски университет
Работил в	Гьоте университет Франкфурт на Майн (1899) Гьотингенски университет (1904) Шарите
Научна дейност
Област	Химия, имунология
Известен с	изследвания върху автоимунитета
Награди	Нобелова награда за физиология или медицина (1908)
Подпис
Паул Ерлих в Общомедия

Биография

Паул Ерлих е роден в силезийския град Стшелин (днес в Полша). Той е второто дете в осигуреното еврейско семейство на Роза (Вайгерт) и Измар Ерлих, лидер на местната еврейска общност.^[1] Братовчедът на майка му Карл Вайгерт (Karl Weigert, 1845 – 1904) е известен патолог и допринася за създаване на научни интереси у племенника си.

Завършва средно училище в тогавашния Бреслау, след което продължава медицинското си обучение в университетите на Вроцлав, Страсбург, Фрайбург и Лайпциг. След като получава докторска степен през 1882 г., работи в Шарите в Берлин като помощник на медицинския директор Теодор Фрерихс, основател на експерименталната клинична медицина, и се специализира в областите хистология, хематология и цветохимия.

Научна дейност

Ерлих работи в различни области на медицинската биология, химия, експериментална патология и терапия. Успява да установи наличието на различни форми на левкоцитите, значението на костния мозък за образуването на гранулоцитите, диференцира определени форми на левкозите и създава дуалистичната теория на хемопезата (образуването на кръвта) (1880 – 1898). В същия период открива съществуването на хематоенцефаличната бариера; предлага специфичен метод за оцветяване на туберкулозните микобактерии, начин за многоцветно оцветяване на кръвни натривки и хистологични препарати. Изказва идеята, че клетките, отговорни за имунните реакции, имат на повърхността си антиген-разпознаващи структури – рецептори. Тази идея, изиграла огромна роля в развитието на имунологията, намира пълно подтвърждение.

Известен е с изследователската си работа и е основател на химиотерапията. Световна слава му носи разработеното от екипа му медикаментозно лечение срещу сифилис чрез препарата салварсан. Освен това е участник в създаването на серум срещу болестта дифтерия. Заедно с Иля Мечников през 1908 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина за създаването на имунологията. През 1909 г. Ерлих създава лекарство № 606 (salvarsan), с което се лекува сифилис. Салварсан се представя добре при изпитванията и става първото химическо лекарство в историята на фармацевтиката.

През 1910 г. започва широкото използване на салварсан, но скоро става ясно, че при недостатъчното му количество причинителят на болестта бързо се адаптира. Така е направено странично, но много важно откритие – резистентност към лекарства.^[2] След изобретяването на пеницилина през 1940 г. лекарството престава да се прилага.