Нова Загора (община)

община в област Сливен From Wikipedia, the free encyclopedia

Нова Загора (община)
Remove ads

Община Нова Загора се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен.

Бързи факти Общи данни, Област ...
Thumb
Географска карта на община Нова Загора.
Remove ads

География

Географско положение, граници, големина

Общината е заема южната и югозападна част на област Сливен. С площта си от 876,858 km2 е на 2-ро място сред 4-те общини на областта, което съставлява 24,74% от територията на областта и 18-о място в България. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителности

Релеф

Релефът на общината е равнинен в по-голямата си част, хълмист на югоизток и ниско планински на север. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Горнотракийската низина и Средна гора.

Централните и южните райони на общината са заети от крайните североизточни части на Горнотракийската низина, по известна в тази си част като Новозагорско поле. В него, южно от село Любенова махала, в коритото на река Блатница, на границата с община Раднево се намира най-ниската ѝ точка 109 m н.в. В югоизточната част на Новозагорското поле на около 200 – 250 m над околния терен се издигат ниските Светиилийски възвишения с връх Остра вила (Острия чатал, 415,9 m), които изцяло попадат в нейните предели.

В северните райони на община Нова Загора се простират части от Сърнена Средна гора. В нея северозападно от село Крива круша, на границата с област Стара Загора се намира най-високата точка на общината – 694,1 m. Северно от Межденишкия пролом на река Тунджа в пределите на общината попадат южните склонове на средногорския рид Межденик с връх Тилилееца (604,2 m), намиращ се на границата с община Твърдица, северозападно от село Баня.

Води

В северната част на община Нова Загора, на протежение от около 13 – 14 km преминава част от средното течение на река Тунджа, която в този си участък протича през втория по дължина пролом в България – Межденишкия. На нея, на около 4 km на запад-югозапад от село Баня е изградена преградната стена на големия язовир Жребчево, като в пределите на общината попада неговата долна третина.

Основна водна артерия на община Нова Загора е река Блатница (54 km, ляв приток на Сазлийка, от басейна на Марица), която тече в плитка долина през Новозагорското поле. С изключение на най-горното и на най-долното ѝ течение реката изцяло протича през територията на общината. Тя навлиза в нея югоизточно от село Коньово и се насочва на запад-югозапад. Южно от град Нова Загора завива на юг-югозапад и запазва тази си посока до напускането на територията ѝ.

В община Нова Загора, освен големия язовир Жребчево има изградени няколко десетки микроязовира, водите на които са включени в напоителни системи, обезпечаващи с вода обширните земеделски земи в региона. По-големи от тях са: „Рибарника“, „Чилията 1“ и „Чилията 2“ (на югоизток и юг от село Загорци), „Любенец“ (северно от село Любенец), „Юрта“ (южно от село Богданово), „Добри дере“ (югоизточно от село Сокол), „Маджаров“, „Кайлъка“ и „Стария“ (около село Пет могили), „Прохорово“ (южно от село Прохорово), „До село“ (северно от село Бял кладенец), „Дядо Петковата чешма“ (южно от село Радецки) и др.

Климат, почви

Територията на община Нова Загора попада в район с умерен континентален климат. Средногодишната температура на въздуха е около 12 °C. През зимата средномесечните температури са положителни – 1,2 °C, като зимата е мека и суха, а лятото сравнително горещо – 23.2 °C. Есента е по-продължителна от пролетта. Валежите са ограничени.

Характеристиката на поземления ресурс на общината е един от факторите, оказващ влияние върху развитието на селското стопанство. Почвеното разнообразие в общината е голямо. Най-характерни са карбонатните черноземни смолници и типичните черноземни смолници, простиращи се основно северно от Светиилийските възвишения.

Баланс на територията

От цялата територия на община Нова Загора земеделски територии са 690 604 дка, горски територии – 109 281 дка, населени места и други урбанизирани територии 19 027 дка, водни течения и водни площи 28 867 дка, територии за добив на полезни изкопаеми 23 882 дка, територии за транспорт и инфраструктура 5 197 дка.

Населени места

Thumb
Изглед от централният площад в Нова Загора през 2011 г.
Thumb
Изглед от село Караново през 2010 г.
Thumb
Изглед към село Крива круша през 2013 г.

Общината се състои от 33 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Асеновец57120,624АвлиенеНаучене12616,946Юренлии, Научен
Баня98543,517Нова Загора1683624,449
Богданово31621,474Богдан махлеНовоселец32434,617Кьосе махле
Брястово25810,127Боз агач, БрестовоОмарчево23635,504
Бял кладенец12035,762Ак бунарПет могили47344,633Беш тепе
Дядово40816,836Деде кьойПитово22230,775Гердеме
Езеро42316,230Юрлемиш, КрумовоПолско Пъдарево31226,782Куруджии, Пъдарево
Еленово39142,749Караджа МуратлииПрохорово11221,932Кара кюрт
Загорци32031,237Торлак махлеРадево16019,560Чифлик
Каменово37615,006Ени пазлии, ПоповоРадецки29524,383Химитлии, Благодетелно
Караново80725,486КиспитлииСокол14216,350Ердуванлии
Коньово80731,698АтлоолуСтоил войвода61934,534Индже кьой
Кортен142252,006Събрано33522,852Майнаслии
Крива круша3810,965Съдиево86523,827Кад кьой, Източно Съдиево
Любенец30525,377Гюнелии, Старо ГюнелииСъдийско поле36428,944Кадъ алан
Любенова махала75129,251Гюнели махлеЦенино3235,475Каймаклии, Ценево
Млекарево52736,950ЮртчииОБЩО30569876,858няма населени места без землища
Remove ads

Административно-териториални промени

  • Приказ № 189/обн. 23.07.1882 г. – признава н.м. Теке махле за отделно населено място – с. Теке махле (Теке махла);
  • през 1892 г. – заличена е м. Дере кьой и е присъединена като квартал на с. Пет могили без административен акт;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Авлиене на с. Асеновец;
– преименува с. Химитлии на с. Благодетелно;
– преименува с. Богдан махле на с. Богданово;
– преименува с. Боз агач на с. Брестово;
– преименува с. Ак бунар на с. Бял кладенец;
– преименува с. Деде кьой на с. Дядово;
– преименува с. Атлари на с. Жребчево;
– преименува с. Торлак махле (Тарлак махла) на с. Загорци;
– преименува с. Кад кьой на с. Източно Съдиево;
– преименува с. Теке махле (Теке махла) на с. Калугерово;
– преименува с. Киспитлии на с. Караново;
– преименува с. Атлоолу на с. Коньово;
– преименува с. Юрлемиш на с. Крумово;
– преименува с. Гюнелии (Старо Гюнелии) на с. Любенец;
– преименува с. Гюнели махле на с. Любенова махала;
– преименува с. Юртчии на с. Млекарево;
– преименува с. Юренлии (Юрени) на с. Научен;
– преименува с. Кьосе махле на с. Новоселец;
– преименува с. Беш тепе на с. Пет могили;
– преименува с. Гердеме на с. Питово;
– преименува с. Ени пазлии на с. Попово;
– преименува с. Куруджии на с. Пъдарево;
– преименува с. Чифлик на с. Радево;
– преименува с. Ердуванлии на с. Сокол;
– преименува с. Индже кьой (Ендже кьой) на с. Стоил войвода;
– преименува с. Майнаслии на с. Събрано;
– преименува с. Кадъ алан на с. Съдийско поле;
– преименува с. Каймаклии (Коймаклии) на с. Ценево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Караджа Муратлии на с. Еленово;
– преименува с. Научен на с. Научене;
– преименува с. Кара кюрт на с. Прохорово;
– преименува с. Благодетелно на с. Радецки;
– преименува с. Източно Съдиево на с. Съдиево;
  • Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Калугерово на с. Графитово;
– преименува с. Крумово на с. Езеро;
– преименува с. Попово на с. Каменово;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Брестово на с. Брястово без административен акт;
– уточнено е името на с. Ценево на с. Ценино без административен акт;
  • Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Пъдарево на с. Полско Пъдарево;
  • Указ 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Жребчево поради изселване;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Млекарево и присъединява включените в състава ѝ населени места (с изключение на селата Маца и Полски Градец) към община Нова Загора;
  • Реш. МС № 105/обн. 07.03.2014 г. – заличава с. Графитово и го присъединява като квартал на с. Омарчево.
Remove ads

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване		Численост
193447 720
194650 891
195652 706
196555 793
197553 007
198551 684
199249 566
200145 754
201139 010
202130 569

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Повече информация Населено място, Численост ...

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

ЧисленостДял (в %)
Общо39 010100,00
Православие20 84453,43
Католицизъм1200,30
Протестантство4161,06
Ислям3 6749,41
Друго310,07
Нямат1 7644,57
Не се самоопределят2 0265,19
Непоказано10 13525,98

Демография на населението (2004 – 2011)

Повече информация Демография на населението, Година ...
Remove ads

Транспорт

През територията на община нова Загора преминават два участъка с дължина 46,9 km от Железопътната мрежа на България:

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 163,7 km:

Remove ads

Топографска карта

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads