Новгородска област

Новгородска област е субект на Руската Федерация, в Северозападния федерален окръг^[1]. Площ 54 501 km² (49-о място по големина в Руската Федерация, 0,32% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 606 305 души (70-о място в Руската Федерация, 0,41% от нейното население). Административен център град Велики Новгород. Разстояние от Москва до Велики Новгород 606 km.

Новгородска област
Субект на Руската федерация
Новгородска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Велики Новгород
Площ	54 501 km²
Население	606 305 души (2018) 11,1 души/km²
Адм. център	Велики Новгород
Федерален окръг	Северозападен федерален окръг
Губернатор	Сергей Митин
Часова зона	UTC +3
МПС код	53
Официален сайт	www.novreg.ru
Новгородска област в Общомедия

Историческа справка

На територията на Новгородска област се намират едни от най-старите руски градове: Велики Новгород – за първи път се споменава в древните летописи през 859 г. под името Новгород Велики. От началото на втората половина на ІХ в. е известен като най-значителния град в северозапада на Русия. От Х до ХІІ в. е в пределите на Киевска Рус. Други стари селища са Холм (от 1144 г., град от 1777 г.) и Старая Руса (от 1167 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени: Боровичи и Валдай (1770 г.) и Солци (1781 г.). Новгородска област е образувана на 5 юли 1944 година.

Географска характеристика

Новгородска област се намира в северозападната част на Европейска Русия, в Северозападния федерален окръг. На север граничи с Ленинградска област, на североизток – с Вологодска област, на югоизток и юг – с Тверска област и на запад – с Псковска област. В тези си граници заема площ от 54 501 km² (49-о място по големина в Руската Федерация, 0,32% от нейната площ).^[2]

Разположена е в северозападната част на Източноевропейската равнина и по характера на релефа може да бъде разделена на две части – равнинна западна и възвишена и хълмиста източна. Западната част е заета от обширната и заблатена Приилменска низина. На югоизток се простира хълмисто-моренното Валдайско възвишение (височина до 296 m), по което преминава главния вододел между Балтийско и Каспийско море. Възвишението е стъпаловидно терасирано над Приилменската низина и е силно разчленено от долините на реките. На североизток в пределите на областта попада част от Тихвинския рид (Тихвинска гряда) с височина до 280 m.^[2]

Климатът на областта е умереноконтинентален. Зимата е мека и снежна със средна януарска температура от -7,5 °C до -10,2 °C, а лятото е умерено топло със средна юлска температура от 16,5 °C до 17,5 °C. Годишна сума на валежите е 700 – 800 mm. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 119 до 132 дни.^[2]

На територията на областта протичат около 15 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина над 38 хил.km и принадлежат към два водосборни басейна: на река Нева (над 97%), вливаща се в Балтийско море и на река Волга (под 3%), вливаща се в Каспийско море. Най-големите реки принадлежащи към водосборния басейн на река Нева са: Мста, Пола, Ловат и Шелон, вливащи се чрез делти в езерото Илмен, от което изтича река Волхов, вливаща се в Ладожкото езеро. Най-голямата река принадлежаща към водосборния басейн на Волга е левият ѝ приток река Молога, протичаща през крайната източна част на областта. По-голямата част от реките в областта имат спокойно течение и малка скорост, а тези протичащи през Валдайското възвишение са по-бързи и с по-дълбоки долини. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (50 – 60%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове предимно през есента и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в началото на април.^[3]

В Новгородска област има над 2,5 хил. естествени и изкуствени водоеми с обща площ над 1,7 хил.km², в т.ч. около 1,6 хил. езера с площ над 10 дка. Значително част от новгородските езера са с ледников произход. На изток се срещат карстови езера, а има и множество крайречни (старици) езера и езера в делтите на реките, вливащи се в езерото Илмен. Най-голямото езеро в областта и едно от най-големите в Русия е езерото Илмен. Други по-големи езера са Селигер (северната му акватория) в басейна на река Волга, Валдайско, Ужинско, Веле, Пирос и др. Блатата заемат 10,06% от територията на областта – 5483 km², като на границата между Новгородска и Псковска област е разположена една от най-големите блатни системи в Европа – Полистово-Ловатската блатна система.^[3]

Почвите са предимно ливадно-подзолисти, заблатени на северозапад. Горите заемат над 50% от територията на областта. На север и североизток са се съхранили иглолистни гори (смърч, бор), а на запад – широколистни (бреза, осика, дъб). Около 7% са заети от пасища, разпространени предимно по бреговете на езерото Илмен.^[2]

Население

На 1 януари населението на Новгородска област наброява 606 305 души (70-о място в Руската Федерация, 0,41% от нейното население). Гъстота 11,12 души/km². Градско население 71,54%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 530 280 души (95,06%), украинци 7025 (1,19%), цигани 3598 (0,61%), беларуси 3438 (0,58%), други 15 054 (2,55%).

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Новгородска област

В административно-териториално отношение Новгородска област се дели на 1 областен градски окръг, 21 муниципални района, 10 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Боровичи, Велики Новгород и Старая Руса) и 7 града с районно подчинение и 11 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Новгородска област към 2018 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Велики Новгород (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Велики Новгород	90	222 594	гр. Велики Новгород	222 594
Муниципални райони
1. Батецки	1592	5428	пос. Батецки	2258	62
2. Боровички	3138	65 116	гр. Боровичи	50 896	177
3. Валдайски	2702	23 776	гр. Валдай	14 379	140
4. Волотовски	995	4906	пос. Волот	2236	147
5. Демянски	3199	10 760	сгт Демянск	4453	181
6. Крестецки	2791	12 109	сгт Крестци	7904	85
7. Любитински	4486	8857	сгт Любитино	2535	235	Неболчи
8. Маловишерски	3281	15 217	гр. Малая Вишера	11 015	93
9. Марьовски	1819	4315	с. Марьово	2297	234
10. Мошенски	2568	6421	с. Мошенское	2229	228
11. Новгородски	4596	63 413	гр. Велики Новгород			Панковка, Пролетарий
12. Окуловски	2521	21 908	гр. Окуловка	10 470	140	Кулотино, Угловка
13. Парфински	1591	13 019	сгт Парфино	6784	116
14. Пестовски	2110	20 683	гр. Пестово	15 461	314
15. Поддорски	2954	4040	с. Поддоре	1860	158
16. Солецки	1423	16 951	гр. Солци	8995	78
17. Староруски	3111	43 469	гр. Старая Руса	29 019	99
18. Хвойнински	3186	14 697	сгт Хвойная	5985	258
19. Холмски	2179	5384	гр. Холм	3445	201
20. Чудовски	2332	20 901	гр. Чудово	14 730	75
21. Шимски	1837	11 558	сгт Шимск	3726	48

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Новгородской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство

Отглежда се свине, птици; едър рогат добитък, фуражни култури, картофи, зеленчуци; зърнени култури.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	567[4]	484,8[5]	371,8	280,1[5]	180,6[6]	181,4	178,5[6]

Външни препратки

Официален сайт на Новгородска област Архив на оригинала от 2011-12-25 в Wayback Machine..