Тверска област
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Тверска област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 84 201 km2 (38-о място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 283 873 души (37-о място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). административен център град Твер. Разстояние от Москва до Твер 167 km.
Remove ads
Историческа справка
На територията на Тверска област са разположени едни от най-старите руски градове. Най-старият е град Торопец, който възниква през 1074 г. През ХІІ в. възникват градовете: Бежецк (1137 г.), Торжок (1139 г.) и Твер (1180 г.). През ХІІІ в. – Зубцов и Ржев (1216 г.), Кашин (1238 г.) и Старица (1297 г.). През ХІV в. – Бели (1359 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Вишний Волочок и Осташков (1770 г.), Калязин (1775 г.), Весегонск и Красни Холм (1776 г.). Останалите 9 града в областта са признати за такива през ХХ в. През 1796 г. е създадена Тверска губерния, която просъществува до 1928 г., когато е поделена между новосъздадените Московска област и Западна област. На 20 януари 1931 град Твер е преименуван на град Калинин, а на 29 януари 1935 г. от части на Московска област и Западна област е създадена Калининска област. На 17 юли 1990 г. е възстановено старото име на град Калинин – град Твер, а заедно с него е преименувана и Калининска област на Тверска област.
Remove ads
Географска характеристика
Географско положение, граници, големина
Тверска област се намира в централната част на Европейска Русия. На запад граничи с Псковска област, на северозапад – с Новгородска област, на север – с Вологодска област, на изток – с Ярославска област, на югоизток – с Московска област и на юг – със Смоленска област. В тези си граници заема площ от 84 201 km2 (38-о място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ).[2]
Релеф
Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, като релефът е предимно равнинен. Западните части са заети от Валдайското възвишение с височини 200 – 300 m и повече. На юг от него са разположени високите (250 – 340 m) моренни равнини – Белско възвишение, където в близост до село Починок, Фировски район се намира максималната височина на областта – 349,6 m. На югозапад се намира Западнодвинската низина с редуващи се нискохълмисти верижни възвишения и зандрови равнини. Източната част на областта има по-равнинен релеф. Тук преминава пояс от моренни равнини. Пониженията (Вишневолоцка, Средномоложка и Верхнемоложка низини) се редуват с издигнати (до 200 – 250 m) моренни пояси (Илини гори, Торжковски, Вишневолоцки и Лихославълски пояси, Бежецки Верх, Овинищенско възвишение) и долините на реките Волга, Тверца и Молога. На югоизток е разположена Верхневолжката низина (100 – 150 m) покрай двата бряга на Волга и по долните течения на реките Тверца, Шоша и Медведица.[2]
Климат
Климатът е умереноконтинентален, но поради удължеността на областта от югозапад на североизток континенталността му нараства. Средна януарска температура от -8,5 °C на югозапад до -10,5 °C на североизток и съответна средна юлска температура от 17 °C до 18 °C. Годишно количество на валежите е 550 – 750 mm. Западната част на областта се отличава с малко по-мека зима и повишено овлажняване. Продължитилнжстто но вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 120 – 133 денонощия.
Води
На територията на Тверска област протичат над 800 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 17 хил.km и те принадлежат към три водосборни басейна: на река Волга (около 90% от територията на областта), вливаща се Каспийско море, а останалите 10% принадлежат към водосборните басейни на реките Нева и Западна Двина, вливащи се в Балтийско море. Основна река в областта е Волга, която води началото си от Осташковски район и протича с част от горното си течение на протежение от 685 km. Нейни основни притоци са: леви – Селижаровка, Тма, Тверца, Медведица, Кашинка, Молога; десни – Вазуза, Шоша, Нерл. Към басейна на река Нева принадлежи река Мста, която протича в северозападната част на областта с част от горното си течение и се влива в езерото Илмен. На запад и югозапад протича река Западна Двина с част от горното си течение, заедно с левия си приток Межа. Реките се характеризират с малък наклон и ниска скорост на течението. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие.[3]
На територията на Тверска област са разположени над 3500 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1850 km2, като половината от тях са площ по-голяма от 10 дка. На запад и северозапад широко са разпространени ледниковите езера и значително количество речни (преградни) езера. Срещат се още карстови и крайречни езера, разположени по заливните тераси на по-големите реки. Най-голямото езеро в Тверска област е Селигер, а други по-големи са: Стерж, Вселуг, Пено, Волго, Кафтино, Сит, Великое, Верестово, Шлино и други. Много от естествените езера са изкуствено преградени и са превърнати във водохранилища. Най-големите изкуствени водоеми са Верхневолжкото, Иванковското, Рибинското и Угличкото водохранилища по река Волга, Шлинското и Вишневолоцкото водохранилища в басейна на река Мста и Вазузкото водохранилище на река Вазуза. Блатата и заблатените земи заемат 4653 km2, 5,53% от територията на областта. Тук са разположени две от най-големите блатни системи в Европа – Верхневолжкия водно-блатен комплекс в басейна на Волга и Жарковско-Свитската блатна система в басейна на Западна Двина.[3]
Почви, растителност, животински свят
Преобладават ливадно-подзолисти, подзолисти и подзолисто-торфените почви. По моренните валове са предимно каменисто-пясъчни и пясъчни, а в района на Валдайското възвишение и по зандровите равнини са предимно песъчливи, торфено-подзолисти, а на места и блатни почви.[2]
Горските масиви заемат около 3 млн. ха (36% от територията на областта), като най-залесени (50 – 70%) са югозападните и северозападни райони на областта. Запасите от дървен материал се оценяват на над 300 млн. m3. Над половината от горите са иглолистни (бор, смърч), но широко са разпространени и широколистни видове (бреза, осика), като на места се срещат дъб и липа. Ливадите и пасищата заемат около 2 млн. ха и са разпространени основно по долините на реките.[2]
Животинския свят е представен от типични за горите видове: лос, сърна, кафява мечка, вълк, лисица, множество видове птици (тетерев, глухар, бяла и сива гъска, дива патица). Реките и езерата са богати на различни видове риби.[2]
Remove ads
Население
На 1 януари 2018 г. населението на Тверска област наброява 1 283 873 души (37-о място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Гъстота 15,25 души/km2. Градско население 74,1%. При преброяването на населението на Руската Федерация етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 172 007 (93,4%), украинци 15 707 (1,2%), арменци 8222 (0,7%), карели 7394 (0,6%).
Административно териториално деление

В административно-териториално отношение Тверска област се дели на 9 областни градски окръга, 34 муниципални района, 23 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение (Вишний Волочок, Кимри, Ржев, Твер и Торжок) и 18 града с районно подчинение и 28 селища от градски тип, в т.ч 2 сгт с особен статут.
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-террриториальное деление Тверской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Remove ads
Селско стопанство
Отглеждат се фуражни и зърнени култури; картофи и зеленчуци, както и лен.
Външни препратки
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads