Обелос

Обело̀с или обѐл (на латински: obelus; на старогръцки: ὀβελός) е небуквен символ, напомнящ обединение на знаците минус и двоеточие.

÷ п б р Пунктуация
апостроф ( ’ или ' ) дефис (‐) въпросителен знак ( ? ) двоеточие ( : ) запетая ( , ) кавички ( „ “ ) многоточие ( …, ... ) наклонена черта ( / ) скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >) тире ( ‒, –, —, ― ) точка ( . ) точка и запетая ( ; ) удивителен знак ( ! )
Разделяне на думи
интервали ( ) ( ) ( ) interpunct ( · )
Обща типография
амперсанд ( & ) вертикална черта ( |, ¦ ) знакът @ ( @ ) знак за номер ( № ) знак за параграф ( § ) долна черта ( _ ) процент и свързани знаци ( %, ‰, ‱ ) обратна наклонена черта ( \ ) тилда ( ~ ) звездичка ( * ) обел (÷) обелиск ( † ) ( ‡ ) градус ( ° ) прим ( ′ )

Въведен е от древногръцкия филолог и библиотекар на Александрийската библиотека Зенодот Ефески, за да обозначи съмнителни думи или твърдения. Символът може да изглежда като права хоризонтална черта или като черта с по една точка отгоре и отдолу. Поставял го в полетата до тези части от ръкописите, които предизвиквали съмнения в него.

През 1659 г. швейцарският математик Йохан Ран в своя труд „Teutsche Algebra“ използва обелоса, за да обозначи деление. В полската типографска традиция обелос се използвал за обозначение на диапазони, примерно записът 3÷7 е еквивалентен на израза „от три до седем“.

Вижте също

• Обелиск (типография)