Баните (община)

Община Баните се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.

Баните (община) 41.617, 25.033
Знаме
Общи данни
Област	Област Смолян
Площ	301.17 km²
Население	4 462 души
Адм. център	Баните
Брой селища	20
Управление
Кмет	Павлин Белчев (ГЕРБ; 2023)
Общ. съвет	11 съветници КОАЛИЦИЯ ЗА ОБЩИНА БАНИТЕ (3) ГЕРБ (3) РБ (2) АБВ (2) БСП (1)
Баните (община) в Общомедия

География

Географско положение, граници, големина

Общината е заема североизточната част на област Смолян. С площта си от 301,165 km² е 4-тата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 9,43% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на юг – община Мадан;
• на югозапад – община Смолян
• на северозапад – община Лъки, област Пловдив;
• на север – община Асеновград, област Пловдив;
• на североизток – община Черноочене, област Кърджали;
• на изток – община Ардино, област Кърджали.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е средно и високо планински. Територията ѝ се простира в североизточната част на Западните Родопи.

По границата ѝ с общините Лъки и Асеновград, от югозапад на североизток се простира най-мощният и най-високият дял на Западните Родопи – Переликско-Преспанския, по билото на който са наредени върховете Преспа 2000,4 m (най-високата точка на общината), Свобода (Ениханбаба, 1943,2 m), Елварника (1714,8 m) и Проглед (1578,8 m). От последния, но вече в източна посока се простира Синивръшкия рид (крайната североизточна част на Переликско-Преспанския дял), от който в община Баните остава неговата западна част.

От връх Преспа на югоизток и изток, между дълбоките долини на реките Малка Арда на юг и Давидковска река на север се отделя дълъг и тесен планински рид, който завършва при долината на река Арда, при селата Вишнево и Гълъбово, като постепенно височината му се понижава.

От връх Елварника, отново в източна посока, между дълбоките долини на реките Давидковска на юг и Боровица на север се отделя втори дълъг и тесен планински рид – Каракулас. Неговата височина също се понижава от запад на изток, като в пределите на община Баните попадат неговите западни, най-високи части.

Води

На югоизток, по границата с община Ардино преминава малък участък (около 13 – 14 km) от горното течение на река Арда.

През територията на община Баните протичат части от теченията на три реки леви притоци на Арда. На юг, през селата Малка Арда, Оряховец и Баните преминава част от долното течение на река Малка Арда. Тя тече в тясна и дълбока, слабо залесена долина, като при селата Оряховец и Баните образува малко долинно разширение и югоизточно от село Вишнево се влива отляво в Арда.

През средата на общината, от запад на изток в дълбока, на места каньоновидна долина с множество планински меандри протича Давидковска река. Тя извира на 1,6 km югоизточно от връх Преспа минава покрай селата Стърница, Давидково, Дебеляново и Малко Крушево и югоизточно от последното напуска територията на община Баните и след около 7 – 8 km се влива отляво в река Арда. На територията на общината тя получава отляво два по-големи притока Загражденска река и Рибен дол, долините на които също са много дълбоки и слабо залесени.

Най-на север, в много дълбока, слабо залесена и силно опороена долина протича горното течение на река Боровица, която също е ляв приток на Арда (влива се в язовир Кърджали на територията на област Кърджали). Тя води началото си от североизточното подножие на връх Елварника по името Хамбардере. Тече на север през заличеното село Хамбар, след което завива на изток и напуска пределите на община Баните.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	4923	100,00
Българи	4170	84,70
Турци	19	0,39
Цигани	–	-
Други	9	0,18
Не се самоопределят	36	0,73
Неотговорили	689	14,00

Движение на населението (1934 – 2021)

Община Баните
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	10562	12300	13550	12196	10064	9127	8200	6765	4923	3302
Източници: Национален Статистически Институт,

Населени места

Общината има 20 населени места с общо население от 3302 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

Списък на населените места в община Баните, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Баните	755	15,544	Лъджа	Загражден	260	20,596	Долащър
Босилково	28	19,277		Кръстатица	49	6,947
Вишнево	187	7,274	Лесково	Малка Арда	147	14,586	Кючук Арда, Старо село
Вълчан дол	67	13,532	Вълчан дере	Малко Крушево	-	-	Ахатлар сегаир, в з-щето на с. Две тополи
Глогино	53	13,073	Дюле дере, Глогина	Оряховец	442	8,261	Козлуджа
Гълъбово	358	19,289	Ахрян юрпек, Ахряне	Планинско	9	58,326
Давидково	445	17,160	Давудево	Рибен дол	8	17,921	Балаклъ дере, Рибни дол
Две тополи	10	15,831	Ахатлар кебир	Сливка	14	16,131	Ириклии
Дебеляново	10	10,087	Каба ач	Стърница	255	16,526
Дрянка	177	5,162		Траве	28	5,642
				ОБЩО	3302	301,165	1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

• Указ № 192/обн. 21 април 1923 г. – признава м. Стърница за с. Стърница;
• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Ахрян юрпек на с. Ахряне;

– преименува с. Вълчан дере на с. Вълчан дол;

– преименува с. Дюле дере (Догла) на с. Глогина;

– преименува с. Давудево на с. Давидково;

– преименува с. Долащър на с. Загражден;

– преименува м. Канарата на м. Канара;

– преименува с. Козлуджа на с. Оряховец;

– преименува с. Балаклъ дере на с. Рибни дол;

– преименува с. Ираклии на с. Сливка;

– преименува с. Хамбар дере на с. Хамбар;

• МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Ахатлар кебир на с. Две тополи;

– преименува с. Каба ач на с. Дебеляново;

– преименува с. Ахатлар сегаир на с. Малко Крушево;

• Указ № 949/обн. 8 декември 1949 г. – преименува с. Лесково на с. Вишнево;

– преименува с. Кючук Арда (Старо село) на с. Малка Арда;

• Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – признава н.м. Борово, Катранци и Крушево за отделно населено място – с. Босилково;

– признава н.м. Кръстатице за отделно населено място – с. Кръстатица;

• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Глогина на с. Глогино;

– преименува с. Рибни дол на с. Рибен дол;

• Указ № 502/обн. 11 юни 1967 г. – признава н.м. Траве (от с. Лъджа) за отделно населено място – м. Траве;

.* Указ № 1563/обн. 25 юли 1972 г. – преименува с. Лъджа на с. Баните;

• Указ № 889/обн. 20 май 1975 г. – преименува с. Ахряне на с. Гълъбово;
• Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – заличава с. Хамбар поради изселване;
• Указ № 583/обн. 14 април 1981 г. – признава н.м. Планината, Шарен мост и Шипка (от с. Рибен дол) за отделно населено място – с. Планинско;
• Указ № 2932/обн. 30 септември 1983 г. – признава м. Дрянка за с. Дрянка;

– заличава м. Канара и я присъединява като квартал на с. Сливка;

– заличава м. Чифлика и я присъединява като квартал на с. Стърница;

• Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – закрива община Славейно и присъединява селата Кръстатица и Малка Арда заедно с техните землища към община Баните;
• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Транспорт

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 48,2 km:

• последният участък от 9,3 km от Републикански път III-863 (от km 23,2 до km 32,5);
• последният участък от 41,6 km от Републикански път III-8611 (от km 17,8 до km 59,4);
• началният участък от 5,5 km от Републикански път III-8632 (от km 0 до km 5,5).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Информационен сайт на община Баните Архив на оригинала от 2013-05-21 в Wayback Machine.
• „Община Баните – Най-истинската и най-кратката рецепта за дълголетие“ Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
• Туристически портал на община Баните

Литература

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.