Добрич-селска (община)

Община Добрич-селска^[1] (понякога срещана и като община Добричка) се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

Община Добрич-селска 43.567, 27.833
Знаме
Общи данни
Област	Добрич
Площ	1296.163 km²
Население	23 264 души
Адм. център	Добрич
Брой селища	68
Сайт	dobrichka.bg
Управление
Кмет	Соня Георгиева (БСП – ОЛ, ЗНС; 2019)
Общ. съвет	21 съветници БСП за България (8) ДПС (8) „ГЕРБ – ЗНС“ (5)
Община Добрич-селска в Общомедия

Топографска карта на община Добрич-селска.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в централната и южна част на област Добрич. С площта си от 1296,163 km² е най-голямата сред 8-те общините на областта, което съставлява 27,46% от територията на областта. Добричка община е третата след община Сливен и Столична община по големина община в България. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Тервел;
• на север – община Крушари;
• на североизток – община Генерал Тошево;
• на изток – община Балчик;
• на юг – община Аксаково, област Варна;
• на югозапад – община Вълчи дол, област Варна.

В центъра на Добричка община като анклав се намира община Добрич с общинския център град Добрич.

Природни ресурси

Релеф

Цялата територията на общината попада в югозападната част на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от суходолията на реките Суха река и десният ѝ приток Добричка река. Общият наклон на платото е на север, североизток и изток. Средната надморска височина варира от 250 – 270 m на запад до 100 – 150 m на изток и североизток. Максималната височина на Добричка община е могилата Пъндъклъка (302 m), разположена в най-югозападната ѝ част, югозападно от село Бдинци, на границата с община Вълчи дол. Най-ниската точка на общината се намира в югоизточната и част, източно от село Батово, в коритото на Батова река – 43 m н.в.

Води

Единствената постоянно течаща река на територията на Добричка община е Батова река, протичаща в югоизточната част на общината с чакс от средното си течение в дълбока долина между Добруджанското и Франгенското плато. През общината от юг на север преминават две дълбоки, на места каньоновидни суходолия на Суха река и десният ѝ приток Добричка река. Суха река навлиза в общината при село Ново Ботево и до село Одринци през повечето години има постоянно течение. След селото коритото на реката е дълбоко всечено в аптските варовици на Добруджанското плато и представлява суходолие, в което епизодично, основно през пролетта протичат повърхностни води. Северозападно от село Крагулево суходолието напуска пределите на общината. Същото е положението и с Добричка река, в коритото на която епизодично има течаща вода. Суходолието на Добричка река се „влива“ отдясно в суходолието на Суха река северозападно от село Крагулево преди последната да напусне пределите на общината. По „течението“ на двете суходолия има изградени няколко микроязовира („Ведрина“, „Одринци“, „Златия“ и др.), които се завиряват през пролетта и водата им се използва предимно за напояване.

Климат

Територията на община Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха е 10.2 °C. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари -22.7 °C, а максимумът – през август и септември 39.1 °C. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината. Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи – 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум – през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи. Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2.5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването ѝ във вид на дебели преспи. Широкият териториален обсег на Добруджанското плато, значителната му отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността му към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време – около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове. Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85 – 86%, а през лятото спада до 68 – 69%.

Разпределение на земите

Разпределението на земите по фондове е както следва:

• земеделска земя -1 025 217 дка;
• горски фонд – 195 028 дка;
• населени места – 65 384 дка;
• водни площи – 4 370 дка;
• територии за полезни изкопаеми -1 614 дка;
• територии за транспорт и инфраструктура – 7 227 дка.

Населени места

Изглед към село Медово през 2007 г.

Общината се състои от 68 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[2]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Алцек	123	10,271	Клиседжик, Кеседжик	Миладиновци	92	25,466	Дийнеклер
Батово	580	24,285	Чаталар	Ново Ботево	39	3,462	Малко Ботьово, Ново Ботьово
Бдинци	56	22,367	Гьокче дьолюк	Овчарово	364	18,983	Калфа, Дургут калфа, Драгош вода
Бенковски	606	36,546	Екисче, Мария Луиза	Одринци	190	23,030	Ени махле
Богдан	114	17,410	Богдан кьой, Богданово	Одърци	520	15,297	Ястъкчилар
Божурово	594	35,818	Настрадин, Малиново	Опанец	166	7,904	Опанча
Бранище	389	9,807	Куруджа кьой	Орлова могила	49	18,552	Сердимен
Ведрина	406	29,165	Кадъ кьой, Кадиево, Фердинандово	Паскалево	653	27,298	Ези бей
Владимирово	166	36,443	Дели османлар	Плачидол	551	18,710	Голям Алъч кьой
Воднянци	218	10,009	Мързък	Победа	789	24,418	Гелинджик, Димитър Ганево
Вратарите	46	16,108	Капуджи махле	Подслон	296	19,619	Конак куюджук
Врачанци	66	6,612	Чакърча	Полковник Иваново	51	15,485	Сиринджи, Сотирово
Генерал Колево	103	16,134	Чаир харман	Полковник Минково	194	12,387	Кабасакал
Гешаново	52	22,104	Конак, Поручик Гешаново	Полковник Свещарово	114	15,162	Баш бунар
Дебрене	99	28,427	Куюджук	Попгригорово	69	14,918	Вели факъ
Добрево	35	14,701	Али калфа, Германци	Прилеп	12	12,024	Чукурово
Долина	169	26,985	Арнаут куюсу	Приморци	95	5,601	Кара курт
Дончево	760	128,871	Тито Майореску, Княз Симеоново	Пчелино	184	15,559	Кьоселер
Драганово	130	27,835	Семиз ала	Пчелник	27	13,816	Кованлък
Дряновец	3	7,404	Реджеб кьой	Росеново	178	19,646	Кара Синан, Поручик Лимонов
Енево	144	6,252	Есирджа	Самуилово	76	20,981	Саръ Махмуд, Алексеево
Житница	260	37,575	Малък Базаурт	Свобода	122	21,785	Мансърово, Княз Кирил
Златия	102	14,154	Кара Мурад	Славеево	144	21,824	Токчилар
Камен	114	12,161	Синдаля, Севдалии	Сливенци	105	10,515	Юргечлер
Карапелит	714	43,437		Смолница	297	25,855	Средно Чамурлии
Козлодуйци	377	23,696	Осман факъ	Соколник	16	5,855	Шахинлар
Котленци	203	15,579	Хош кадем	Стефан Караджа	344	10,122	Войнещи, Бранник
Крагулево	12	20,343	Шахинджии, Крагуево	Стефаново	776	19,878	Айорман
Ловчанци	420	28,311	Кара сулар	Стожер	1124	45,863	Балъджа
Ломница	239	12,549	Малтъм кьой, Маалтъмово	Тянево	96	10,641	Среден Базаурт, Тяново
Лясково	218	17,709	Фъндъклии	Фелдфебел Денково	534	16,800	Байрам бунар
Малка Смолница	94	8,749	Малко Чамурлии	Хитово	101	12,962	Чаир махле, Йон Братиано
Медово	25	17,545	Северен Радулеску	Царевец	287	17,547	Каралез
Методиево	181	20,626	Кюпелер	Черна	291	22,180	Енидже, Енидже Фандаклъ
				ОБЩО	16764	1296,163	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• след 1880 г. – с. Кадъ кьой е преименувано от населението на с. Кадиево без административен акт;
• указ № 462/обн. 1.12.1906 г. – преименува с. Малки Чорал на с. Орлово;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гьокче дьолюк на с. Бдинци;

– преименува с. Капуджи махле на с. Вратарите;

• периода 1913 – 1940 г. – селата Айдън чофа и Малко Алъч кьой са изселени под румънска власт;

– с. Калфа (Дургут калфа) е преименувано на с. Драгош вода под румънска власт;

– с. Чаир махле и преименувана на с. Йон Братиано под румънска власт;

• МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Клиседжик (Кеседжик) на с. Алцек;

– преименува с. Чаталар на с. Батово;

– преименува с. Богдан кьой (Богданово) на с. Богдан;

– преименува с. Куруджа кьой на с. Бранище;

– преименува с. Войнещи на с. Бранник;

– преименува с. Саръджа (Долна Саръджа) на с. Валог;

– преименува с. Кьостекчилер на с. Верижари;

– преименува с. Дели Османлар на с. Владимирово;

– преименува с. Мързък на с. Воднянци;

– преименува с. Арабаджии на с. Возарци;

– преименува с. Самсон на с. Войводино;

– преименува с. Кара башлъ на с. Войсил;

– преименува с. Чакърча на с. Врачанци;

– преименува с. Чаир харман на с. Генерал Колево;

– преименува с. Али анифе (Али калфа) на с. Германци;

– преименува с. Голямо Чамурлии на с. Голяма Смолница;

– преименува с. Голям Базаурт на с. Горско;

– преименува с. Куюджук на с. Дебрене;

– преименува с. Арнаут куюсу на с. Долина;

– преименува с. Семиз ала (Семиз алъ) на с. Драганово;

– преименува с. Реджеб кьой на с. Дряновец;

– преименува с. Есирджа (Есердже) на с. Енево;

– преименува с. Малък Базаурт на с. Житница;

– преименува с. Кара Мурад на с. Златия;

– преименува с. Синдаля (Севдалии, Сейдалии) на с. Камен;

– преименува с. Мансър кьой (Мансърово) на с. Княз Кирил;

– преименува с. Титу Майореску на с. Княз Симеоново;

– преименува с. Осман факъ на с. Козлодуйци;

– преименува с. Хош кадем на с. Котленци;

– преименува с. Шахинджии на с. Крагуево;

– преименува с. Кара сулар на с. Ловчанци;

– преименува с. Матлъм кьой (Матлъмово) на с. Ломница;

– преименува с. Фъндъклии на с. Лясково;

– преименува с. Настрадин (Настрадън) на с. Малиново;

– преименува с. Малко Чамурлии (Чамурлии) на с. Малка Смолница;

– преименува с. Валалии на с. Малък Богдан;

– преименува с. Екисче на с. Мария Луиза;

– преименува с. северен Радулеску на с. Медово;

– преименува с. Кюпелер на с. Методиево;

– преименува с. Дийнеклер на с. Миладиновци;

– преименува с. Малко Ботьово на с. Ново Ботьово, а по-късно името е осъвременено без административен акт на с. Ново Ботево;

– преименува с. Драгош вода на с. Овчарово;

– преименува с. Ени махле на с. Одринци;

– преименува с. Ястъкчилар на с. Одърци;

– преименува с. Опанча на с. Опанец;

– преименува с. Сердимен на с. Орлова могила;

– преименува с. Ези бей на с. Паскалево;

– преименува с. Голям Алъч (Голям Алъч кьой, Голямо Алъч кьой, Алъч кьой) на с. Плачидол;

– преименува с. Гелинджик на с. Победа;

– преименува с. Конак куюджук на с. Подслон;

– преименува с. Сиринджии на с. Полковник Иваново;

– преименува с. Кабасакал на с. Полковник Минково;

– преименува с. Баш бунар (Баш пунар) на с. Полковник Свещарово;

– преименува с. Вели факъ на с. Попгригорово;

– преименува с. Конак на с. Поручик Гешаново;

– преименува с. Кара Синан на с. Поручик Лимонов;

– преименува с. Тюлюджа на с. Прелог;

– преименува с. Чукурово на с. Прилеп;

– преименува с. Кара курт на с. Приморци;

– преименува с. Янъклар на с. Прогорелец;

– преименува с. Кьоселер на с. Пчелино;

– преименува с. Кованлък на с. Пчелник;

– преименува с. Саръ Махмуд на с. Самуилово;

– преименува с. Токчилар на с. Славеево;

– преименува с. Юргечлер на с. Сливенци;

– преименува с. Средно Чамурлии на с. Смолница;

– преименува с. Шахинлар на с. Соколник;

– преименува с. Айорман на с. Стефаново;

– преименува с. Балъджа на с. Стожер;

– преименува с. Среден Базаурт на с. Тяново;

– преименува с. Байрам бунар на с. Фелдфебел Денково;

– преименува с. Кадиево на с. Фердинандово;

– преименува с. Йон Братиано на с. Хитово;

– преименува с. Каралез на с. Царевец;

– преименува с. Енидже (Енидже фандаклъ) на с. Черна;

– преименува с. Хасъм дере на с. Ябълково;

• между 1942 и 1946 г. – заличено е с. Прогорелец без административен акт поради присъединяването му като квартал на с. Плачидол;
• през 1943 г. – с. Войводино е заличено без административен акт поради изселване;
• МЗ № 1473/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Княз Кирил на с. Свобода;
• МЗ № 3688/обн. 05.06.1945 г. – преименува с. Малиново на с. Божурово;

– преименува с. Поручик Лимонов на с. Росеново;

– преименува с. Бранник на с. Стефан Караджа;

• през 1946 г. – осъвременено е името на с. Крагуево на с. Крагулево без административен акт;
• МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Фердинандово на с. Ведрина;

МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Княз Симеоново на с. Дончево;

• МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Мария Луиза на с. Бенковски;
• Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Самуилово на с. Алексеево;

– преименува с. Германци на с. Добрево;

– преименува с. Полковник Иваново на с. Сотирово;

• през 1956 г. – с. Поручик Гешаново е преименувано на с. Гешаново без административен акт;
• Указ № 369/обн. 28.10.1958 г. – заличава селата Возарци, Малък Богдан, Орлово и Флорика поради изселване;
• Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава селата Валог, Войсил и Драганово и ги присъединява като квартали на с. Опанец;

– заличава с. Верижари и го присъединява като квартал на с. Методиево;

– заличава с. Голяма Смолница и го присъединява като квартал на с. Смолница;

– заличава с. Полковник Минково и го присъединява като квартал на с. Димитър Ганево;

– заличава с. Сливенци и го присъединява като квартал на с. Овчарово;

– заличава с. Ябълково поради изселване;

• Указ № 182/обн. 28.04.1964 г. – преименува с. Победа на с. Димитър Ганево;
• Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – отдела кварталите Войсил и Драганово от с. Опанец и ги обединява в едно населено място – с. Драганово;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Тяново на с. Тянево;
• Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава селата Горско и Прелог поради изселване;
• Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – отделя кв. Сливенци от с. Овчарово и го признава за отделно населено място – с. Сливенци;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – създава Добричка община, която включва всички населени места от състава на бившия Толбухински район;
• Указ № 250/обн. 12.08.1991 г. – отделя кв. Полковник Минково от с. Димитър Ганево и го признава за отделно населено място – с. Полковник Минково;
• Указ № 93/обн. 07.04.1992 г. – възстановява старото име на с. Димитър Ганево на с. Победа;
• Указ № 115/обн. ДВ бр. 46/01.06.1993 г. – възстановява старото име на с. Сотирово на с. Полковник Иваново;

– възстановява старото име на с. Алексеево на с. Самуилово.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	22081	11475	3596	4387	347	409	1867	100,00	51,96	16,28	19,86	1,57	1,85	8,45
Алцек	328	47	36	241	0	3	1	Алцек	14,32	10,97	73,47	0,00	0,91	0,30
Батово	656	206	58	229	4	22	137	Батово	31,40	8,84	34,90	0,60	3,35	20,88
Бдинци	94	54	14	12	0	0	14	Бдинци	57,44	14,89	12,76	0,00	0,00	16,89
Бенковски	825	29	778	3	0	10	5	Бенковски	3,51	94,30	0,36	0,00	1,21	0,60
Богдан	158	115	34	6			0	Богдан	72,78	21,51	3,79			0,00
Божурово	876	301	412	153			0	Божурово	34,36	47,03	17,46			0,00
Бранище	394	316	36	12	3	12	15	Бранище	80,20	9,13	3,04	0,76	3,04	3,80
Ведрина	541	337	190	3			6	Ведрина	62,29	35,12	0,55			1,10
Владимирово	256	252	0	0			3	Владимирово	98,43	0,00	0,00			1,17
Воднянци	301	17	87	119			76	Воднянци	5,64	28,90	39,53			25,24
Вратарите	52	51		0	0		0	Вратарите	98,07		0,00	0,00		0,00
Врачанци	88	88	0	0	0	0	0	Врачанци	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Генерал Колево	95	66	8	4			16	Генерал Колево	69,47	8,42	4,21			16,84
Гешаново	103	92	11	0	0	0	0	Гешаново	89,32	10,67	0,00	0,00	0,00	0,00
Дебрене	92	72	0	9	0	0	11	Дебрене	78,26	0,00	9,78	0,00	0,00	11,95
Добрево	70	41	0	0	0	0	29	Добрево	58,57	0,00	0,00	0,00	0,00	41,42
Долина	232	158	23	0	0	0	51	Долина	68,10	9,91	0,00	0,00	0,00	21,98
Дончево	911	797	20	74			15	Дончево	87,48	2,19	8,12			1,64
Драганово	162	66	27	27			40	Драганово	40,74	16,66	16,66			24,69
Дряновец	21		0	20	0		0	Дряновец		0,00	95,23	0,00		0,00
Енево	175		173	0			0	Енево		98,85	0,00			0,00
Житница	501	269	4	150	0	77	1	Житница	53,69	0,79	29,94	0,00	15,36	0,19
Златия	99	87	3	0	6	0	3	Златия	87,87	3,03	0,00	6,06	0,00	3,03
Камен	154	37	65	51	0	0	1	Камен	24,02	42,20	33,11	0,00	0,00	0,64
Карапелит	1111	549	22	524			12	Карапелит	49,41	1,98	47,16			1,08
Козлодуйци	434	315	51	66			1	Козлодуйци	72,58	11,75	15,20			0,23
Котленци	251	163	15	33			39	Котленци	64,94	5,97	13,14			15,53
Крагулево	60	58	0	0			0	Крагулево	96,66	0,00	0,00			0,00
Ловчанци	794	320	46	116			254	Ловчанци	40,30	5,79	14,60			31,98
Ломница	315	66	108	55	47	6	33	Ломница	20,95	34,28	17,46	14,92	1,90	10,47
Лясково	302	114	3	176			1	Лясково	37,74	0,99	58,27			0,33
Малка Смолница	128	99	15	8	0	0	6	Малка Смолница	77,34	11,71	6,25	0,00	0,00	4,68
Медово	61	11	0	0	0	0	50	Медово	18,03	0,00	0,00	0,00	0,00	81,96
Методиево	231	148	11	63	7	0	2	Методиево	64,06	4,76	27,27	3,03	0,00	0,86
Миладиновци	121	117		0	3		0	Миладиновци	96,69		0,00	2,47		0,00
Ново Ботево	33	29	0	0			2	Ново Ботево	87,87	0,00	0,00			6,06
Овчарово	528	303	96	35	3	11	80	Овчарово	57,38	18,18	6,62	0,56	2,08	15,15
Одринци	249	231	13	0			4	Одринци	92,77	5,22	0,00			1,60
Одърци	621	369			204		37	Одърци	59,42			32,85		5,95
Опанец	153	114	9	25			3	Опанец	74,50	5,88	19,23			1,96
Орлова могила	81	80		0	0		0	Орлова могила	98,76		0,00	0,00		0,00
Паскалево	705	660	4	6			31	Паскалево	93,61	0,56	0,85			4,39
Плачидол	552	312	18	144			77	Плачидол	56,52	3,26	26,08			13,94
Победа	916	509	20	290	6	5	86	Победа	55,56	2,18	31,65	0,65	0,54	9,38
Подслон	383	67	124	189	0	0	3	Подслон	17,49	32,37	49,34	0,00	0,00	0,78
Полковник Иваново	94	86	0	7	0	0	1	Полковник Иваново	91,48	0,00	7,44	0,00	0,00	1,06
Полковник Минково	228	170	14	44	0	0	0	Полковник Минково	74,56	6,14	19,29	0,00	0,00	0,00
Полковник Свещарово	137	135		0	0		0	Полковник Свещарово	98,54		0,00	0,00		0,00
Попгригорово	91	91	0	0	0	0	0	Попгригорово	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Прилеп	18	11		6	0		0	Прилеп	61,11		33,33	0,00		0,00
Приморци	78	64	11	0	3	0	0	Приморци	82,05	14,10	0,00	3,84	0,00	0,00
Пчелино	210	95	47	67			0	Пчелино	45,23	22,38	31,90			0,00
Пчелник	61	60	0		0		0	Пчелник	98,36	0,00		0,00		0,00
Росеново	294	133	0	120			40	Росеново	45,23	0,00	40,81			13,60
Самуилово	120	62	33	18			2	Самуилово	51,66	27,50	15,00			1,66
Свобода	171	154	6	10	0	0	1	Свобода	90,05	3,50	5,84	0,00	0,00	0,58
Славеево	192	143	5	37			0	Славеево	74,47	2,60	19,27			0,00
Сливенци	227	29	60	135	0	3	0	Сливенци	12,77	26,43	59,47	0,00	1,32	0,00
Смолница	379	229	37	19	13	0	81	Смолница	60,42	9,76	5,01	3,43	0,00	21,37
Соколник	26	8	14	0	0	4	0	Соколник	30,76	53,84	0,00	0,00	15,38	0,00
Стефан Караджа	336	202		0			128	Стефан Караджа	60,11		0,00			38,09
Стефаново	921	439	213	112	11	49	97	Стефаново	47,66	23,12	12,16	1,19	5,32	10,53
Стожер	1326	723	206	104			204	Стожер	54,52	15,53	7,84			15,38
Тянево	161	59			0		99	Тянево	36,64			0,00		61,49
Фелдфебел Денково	673		290	306	0		67	Фелдфебел Денково		43,09	45,46	0,00		9,95
Хитово	205	135	61	7			1	Хитово	65,85	29,75	3,41			0,48
Царевец	388	190	16	177			0	Царевец	48,96	4,12	45,61			0,00
Черна	532	123	40	364	0	4	1	Черна	23,12	7,51	68,42	0,00	0,75	0,18

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	22 081	100,00
Православие	9 258	41,92
Католицизъм	69	0,31
Протестантство	85	0,38
Ислям	4 941	22,37
Друго	9	0,04
Нямат	484	2,19
Не се самоопределят	1 759	7,96
Непоказано	5 476	24,79

Транспорт

През общината, от югозапад на североизток преминава участък от 20,2 km от трасето на жп линията Разделна – Добрич – Кардам.

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 183,6 km:

• участък от 31,2 km от Републикански път II-27 (от km 43,7 до km 67,5 и от km 79,5 до km 86,9);
• участък от 22,1 km от Републикански път II-29 (от km 26,5 до km 38,8 и от km 51 до km 60,8);
• участък от 55,8 km от Републикански път II-71 (от km 42,1 до km 74,9 и от km 94,5 до km 117,5);
• участък от 18,3 km от Републикански път III-293 (от km 1,9 до km 20,2);
• началният участък от 8,7 km от Републикански път III-2702 (от km 0 до km 8,7);
• участък от 27 km от Републикански път III-7105 (от km 3,3 до km 30,3);
• началният участък от 8,5 km от Републикански път III-7106 (от km 0 до km 8,5);
• участък от 12 km от Републикански път III-9701 (от km 1,3 до km 13,3).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-8. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.