Средец (община)

Община Средец се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

Вижте пояснителната страница за други значения на Средец.

---

Средец (община) 42.3462, 27.1798
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Област Бургас
Площ	1149.88 km²
Население	16 034 души
Адм. център	Средец
Брой селища	33
Сайт	sredets.bg
Управление
Кмет	Иван Кичев (ЗС „Александър Стамболийски“; 2023)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (8) НФСБ И СЕК (5) БСП (2) ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (2)
Средец (община) в Общомедия

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в югозападната част на област Бургас. С площта си от 1149,878 km² е най-голямата сред 13-те общини на областта, което съставлява 14,84% от територията на областта. Община Средец е и една от най-големите в страната като заема 6-о място от всичките 265 общини на България. Границите ѝ са следните:

• на север – община Карнобат;
• на североизток – община Камено;
• на изток – община Созопол;
• на югоизток – община Малко Търново;
• на северозапад – община Стралджа от област Ямбол;
• на запад – община Болярово от област Ямбол;
• на юг – Република Турция.

Релеф, води, природни и исторически забележителности

Релеф

Релефът на общината е разнообразен, като в южната част е преобладаващо хълмист и ниско планински, а в северната – равнинен. Около 2/3 от територията на общината, на юг от долината на Средецка река се заема от най-северните разклонения на планината Странджа. На юг от долината на Факийска река се издига същинското било на планината, като тук, южно от село Белеврен, на границата с Република Турция височината достига до 680 m. На югоизток от долината на Факийска река попадат най-западните разклонения на странджански рид Босна с височина до 492 m. Между Факийска река на юг и Средецка река на север се простира най-северния странджански рид Каратепе с максимална височина връх Сарлъка (473 m). В най-западната част на общината, в землищата на селата Загорци и Кубадин попадат най-югоизточните разклонения на възвишението Бакаджици с височина до 263 m, северно от Кубадин. Останалата 1/3 от общината, в северна ѝ част е заета от хълмистите югозападни части на Бургаската низина, като тук в района на язовир Мандра е и най-ниската ѝ точка – 4,5 m н.в.

Води

Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Най-голямата река в общината е Средецка река (средното и долното ѝ течение), която протича от югозапад на североизток по южната периферия на Бургаската низина, на границата ѝ с най-северния странджански рид Каратепе. Тук тя получава два основни притока: Господаревска река (ляв) и Каракютючка река (десен). В югоизточната част на общината, също от югозапад на североизток протича втората по големина река в общината – Факийска река с най-големия си приток Белевренска река (десен). Във водосборния басейн на Господаревска река има изградени няколко по-големи микроязовира (Зорница 1, Зорница 2, Суходол и др.), водите на които се използват главно за напояване.

Природни и исторически забележителности

Община Средец е богата на природни и исторически забележителности, по-известни от които са:

• археологическия комплекс на античния римски град Деултум, разположен южно от село Дебелт;
• защитената местност „Белия камък“ (451 ха), в долината на Факийска река, в землищата на селата Варовник и Богданово;
• средновековната крепост „Близнашко кале“, на 2,7 km югоизточно от село Варовник;
• Голямобуковският манастир „Живоприемний източник“, на 4 km източно от село Голямо Буково;
• туристическия комплекс „Божура“, на 7 km южно от град Средец.

Население

Население на община Средец през годините, според данни на НСИ:^[1]

Година	Население
2010	15 975
2011	14 820
2012	14 959
2013	14 867
2014	14 812
2015	14 969
2016	14 842
2017	14 727
2018	14 495
2019	14 265
2020	14 287
2021	14 000
2022	12 907
2023	12 939

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:^[1]

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023
Раждаемост	165	223	174	177	165	150	167	165	176	164	138	146	150	128	118	150
Смъртност	371	316	359	356	341	355	351	323	286	307	314	318	332	362	309	254
Естествен прираст	-206	-93	-185	-179	-176	-205	-184	-158	-110	-143	-176	-172	-182	-234	-191	-104

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):^[1]

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023
Раждаемост	10.0	13.7	10.9	11.9	11.0	10.1	11.3	11.0	11.9	11.1	9.5	10.2	10.5	9.1	9.1	11.6
Смъртност	22.6	19.4	22.5	24.0	22.8	23.9	23.7	21.6	19.3	20.9	21.7	22.3	23.2	25.9	23.9	19.6
Естествен прираст	-12.5	-5.7	-11.6	-12.1	-11.8	-13.8	-12.4	-10.6	-7.4	-9.8	-12.2	-12.1	-12.7	-16.8	-14.8	-8.0

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост	Дял (в %)
Общо	14 934	100.00
Българи	10 912	73.06
Цигани	2063	13.81
Турци	230	1.54
Други	68	0.45
Не се самоопределят	47	0.31
Неотговорили	1614	10.80

Населени места

Общината има 33 населени места (32 села и град) с общо население 13 145 жители 7 септември 2021 г.^[3]

Списък на населените места в община Средец, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Белеврен	6	42,973		Кирово	31	51,631	Мадлеш (до 1950 г.)
Белила	27	20,348		Кубадин	47	28,498	Копадина (до 1934 г.)
Бистрец	87	31,205	Бююк бунар (до 1934 г.)	Малина	51	16,657	Харман къръ (до 1934 г.)
Богданово	44	61,733	Българско алагюн (до 1934 г.)	Момина църква	215	82,738	Къзъ клисе (до 1934 г.), Момина църква (от 1934 г. до 1951 г. и от 1994 г.), Желязково (от 1951 г. до 1994 г.)
Варовник	5	42,278	Турско алагюн (до 1934 г.), Богданци (от 1934 г. до 1951 г.)	Орлинци	354	24,009	Орхан кьой (до 1934 г.), Орханово (от 1934 г. до 1980 г.)
Вълчаново	51	42,546	Тагар кьой (до 1934 г.), Тагарево (от 1934 г. до 1978 г.)	Проход	51	23,004	Дервент дере (до 1934 г.)
Голямо Буково	48	36,320	Коджа бук (до 1934 г.)	Пънчево	20	26,638	Кара кютюк (до 1934 г.)
Горно Ябълково	22	32,178	Горно Алмалии (до 1934 г.)	Радойново	31	16,366	Боклуджа (до 1906 г.), Кирил (от 1906 г. до 1950 г.)
Гранитец	9	13,253	Реджеп махле (до 1934 г.), Троица (от 1934 г. до 1952 г.)	Росеново	16	26,585	Гюрге бунар (до 1934 г.)
Граничар	11	25,970	Тикенджа (до 1934 г.)	Светлина	225	26,717	Бей махле (до 1934 г.), Господарево (от 1934 г. до 1951 г.)
Дебелт	1965	49,318	Акезлии, Якезлии (до 1934 г.)	Синьо камене	11	21,161	Юмрук кая (до 1934 г.)
Долно Ябълково	16	29,539	Долно Алмалии (до 1934 г.)	Сливово	77	30,158
Драка	49	28,510		Средец	7881	63,216	Карабунар (до 1934 г.), Средец (от 1934 г. до 1950 г. и от 1993 г.), Грудово (от 1950 г. до 1993 г.)
Драчево	524	33,474	Кърк чалъ (до 1934 г.)	Суходол	91	29,952	Куру дере (до 1934 г.)
Дюлево	391	49,390	Айваджик (до 1934 г.)	Тракийци	2	в з-щето на с. Кирово	Осман баир (до 1925 г.), Лесково (от 1925 г. до 1950 г.)
Загорци	232	23,554	Шабан къръ (до 1934 г.)	Факия	311	73,170
Зорница	244	46,789	Топузлари (до 1934 г.)	ОБЩО	13145	1149,878	1 населено място без землище

Административно-териториални промени

• Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Боклуджа на с. Кирил;
• Указ № 18/обн. 09.02.1925 г. – признава н.м. Осман баир за с. Лесково;

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Бююк бунар на с. Бистрец;

– преименува с. Българско Алагюн на с. Богданово;

– преименува с. Турско Алагюн на с. Богданци;

– преименува с. Коджа бук на с. Голямо Буково;

– преименува с. Горно Алмалии на с. Горно Ябълково;

– преименува с. Бей махле на с. Господарево;

– преименува с. Тикенджа на с. Граничар;

– преименува с. Акезлии (Якезлии) на с. Дебелт;

– преименува с. Долно Алмалии на с. Долно Ябълково;

– преименува с. Кърк чалъ на с. Драчево;

– преименува с. Айваджик на с. Дюлево;

– преименува с. Шабан къръ на с. Загорци;

– преименува с. Топузлари на с. Зорница;

– преименува с. Копадина на с. Кубадин;

– преименува с. Харман къръ на с. Малина;

– преименува с. Къзъ клисе на с. Момина църква;

– преименува с. Орхан кьой на с. Орханово;

– преименува с. Дервент дере на с. Проход;

– преименува с. Кара кютюк на с. Пънчево;

– преименува с. Герге бунар на с. Росеново;

– преименува с. Юмрук кая на с. Синьо камене;

– преименува с. Карабунар на с. Средец;

– преименува с. Куру дере на с. Суходол;

– преименува с. Тагар кьой на с. Тагарево;

– преименува с. Реджеп махле на с. Троица;

• Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Кирил на с. Радойново;
• Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Средец на с. Грудово;
• Указ № 290/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Лесково на с. Тракийци;
• Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Мадлеш на с. Кирово;
• Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Богданци на с. Варовник;

– преименува с. Момина църква на с. Желязково;

• Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Господарево на с. Светлина;
• Указ № 183/обн. 18.04.1952 г. – преименува с. Троица на с. Гранитец;
• Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Грудово за гр. Грудово;
• Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Тракийци;
• указ № 1060/обн. ДВ бр.43/02.06.1978 г. – преименува с. Тагарево на с. Вълчаново;
• указ № 519/обн. ДВ бр. 26/01.04.1980 г. – преименува с. Орханово на с. Орлинци;
• Указ № 1647/обн. ДВ бр.64/1981 г. – отделя с. Дебелт и землището му от община Камено и го присъединява към община Средец;
• Указ № 2/обн. ДВ бр.5/19 януари 1993 г. – възстановява старото име на гр. Грудово – гр. Средец;

– преименува община Грудово на община Средец;

• Указ № 22/обн. 01.02.1994 г. – възстановява старото име на с. Желязково – с. Момина църква;
• Указ № 109/обн. ДВ бр. 49/07.06.1996 г. – възстановява заличеното през 1975 г. с. Тракийци;
• Указ № 257/обн. ДВ бр.57/11.07.1997 г. – отделя с. Зорница и землището му от община Стралджа, област Ямбол и го присъединява към община Средец, област Бургас;

Транспорт

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134.1 km:

• последният участък от 29,3 km от Републикански път II-53 (от km 182,8 до km 212,1);
• участък от 33,8 km от Републикански път II-79 (от km 39,5 до km 73,3);
• началният участък от 9,2 km от Републикански път III-539 (от km 0 до km 9,2);
• началният участък от 28,7 km от Републикански път III-795 (от km 0 до km 28,7);
• крайният участък от 20,9 km от Републикански път III-908 (от km 19,1 до km 40,0);
• началният участък от 3,2 km от Републикански път III-7907 (от km 0 до km 3,2);
• началният участък от 9 km от Републикански път III-7908 (от km 0 до km 9,0).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-55. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-66. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-67. Мащаб: 1 : 100 000.