Созопол (община)

Община Созопол се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

Вижте пояснителната страница за други значения на Созопол.

---

Созопол (община) 42.417, 27.7
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Бургас
Площ	480.07 km²
Население	14 826 души
Адм. център	Созопол
Брой селища	12
Сайт	sozopol.bg
Управление
Кмет	Тихомир Янакиев (БСП – ОЛ; 2019)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (11) БСП (4) ЗС „Ал. Стамболийски“ (1) НФСБ (1)
Созопол (община) в Общомедия

Топографска карта на община Созопол.

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в източната част на област Бургас. С площта си от 480,067 km² заема 8-о място сред общини на областта, което съставлява 6,2% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Бургас;
• на северозапад – община Камено;
• на запад – община Средец;
• на югозапад – община Малко Търново;
• на юг – община Приморско;
• на изток и североизток – Черно море.

Релеф, води, природни и исторически забележителности

Релеф

Релефът на общината е преобладаващо хълмист и ниско планински. Цялата община попада в най-северните разклонения на планината Странджа. Цялата югозападна част от територията ѝ се заема от северните склонове на странджански рид Босна с най-висока точка връх Босна (454 m), разположен в най-южната част на общината. На североизток се простират северните разклонения на Медни рид с връх Бакарлъка (376 m) и югоизточните склонове на ниския рид Росен баир с връх Голия баир (267 m). По долините на реките Факийска и Изворска има малки долинни разширения, най-големи от които са около селата Зидарово и Крушевец. Между Медни рид на югозапад и черноморското крайбрежие също има обширни равнинни участъци, удобни за селскостопанска дейност.

Води

Цялата територия на общината попада в пределите на Черноморския водосборен басейн. Основните реки са: Факийска (долното течение) с десния си приток Даръдере и Изворска (горното течение), вливащи се в язовир Мандра, които отводняват цялата югозападна половина на общината. В южната ѝ част попада цялото горно течение на река Ропотамо и горното течение на левия ѝ приток Росенска река.

Природни и исторически забележителности

Община Созопол е изключително богата на природни и исторически забележителности:

• в град Созопол и землището му – архитектурно-исторически резерват Стария град Созопол (обявен през 1965 г.); археологически музей (от 1978 г.); архитектурно-исторически комплекс „Южна крепостна стена и кула“; некрополи на античната Аполония Понтика; средновековен християнски комплекс; природен и археологически резерват остров Свети Иван (от 1993 г.); резерват „Пясъчна лилия“ (от 1962 г., на юг от града, в местността Каваците); защитена местност „Колокита“ (Коренята, от 1970 г., на 2 km югоизточно от града); природна забележителност „Пясъчни дюни Каваците“ (на около 3 km южно от града).
• в землището на село Вършило – останки от тракийска, римска и антична крепост „Калето“ (на запад от селото); защитена местност „Тясна река“ (120 ха, югоизточно от селото, по долината на река Даръдере).
• в землището на село Габър – защитена местност „Раков дол“ (от 1995 г., югозападно от селото, по долината на Факийска река); защитена местност „Старият соват“ (от 1994 г., на около 4 km северно от селото).
• в землището на село Зидарово – останки от средновековна крепост „Калето“; природна забележителност „Водениците“ (от 1995 г., на север от селото).
• в землището на село Индже войвода – архитектурен ансамбъл от 62 стари къщи, обявени за паметници на културата; пещерата „Липата“ (с дълбочина 41 m); защитена местност „Казаков вир“ (от 2003 г.).
• в землището на село Крушевец – останки от средновековна крепост „Калето“ (на около 2 km северозападно от селото);
• в землището на село Равадиново – останки от тракийска и антична крепост „Калето“ (на 5 km южно от селото); природна забележителност „Пясъчни дюни в местността Алепу“ (12 ха, от 1984 г.); защитена местност „Бакарлъка“ (на запад от селото); природна забележителност „Блато Алепу“ (от 1986 г.).
• в землището на село Росен – останки от късноантична и средновековна крепост „Кримна“ (на връх Бакърлъка, най-високата точка на Медни рид).
• в землището на град Черноморец – останки от крепост на нос Акра (на около 2 km северозападно от града); останки от крепост „Таласкара“ (на п-ов Червенка, на около 2 km югоизточно от града); природна забележителност „нос Червенка“ (2 ха, от 1973 г.); праисторическо селище в къмпинг „Градина“.

Населени места

Изглед към село Атия от Черно море през 2007 г.

Изглед към град Созопол през 2015 г.

Изглед към град Черноморец през 2013 г.

Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Атия	766	-	Росен (от 1957 г. до 1997 г.), в з-щето на гр. Черноморец	Присад	105	17,180	Ахлатлии (до 1934 г.)
Вършило	100	46,493	Кърхарман (до 1934 г.), Харман (от 1934 г. до 1951 г.)	Равадиново	694	27,250
Габър	252	45,407	Джемерен (до 1934 г.), Чемерен (от 1934 г. до 1951 г.)	Равна гора	637	28,430
Зидарово	925	60,290	Дюргерлии (до 1934 г.), Дюлгери (от 1934 г. до 1951 г.)	Росен	1523	38,386	Мехмеч кьой (до 1934 г.)
Индже войвода	166	91,301	Урум кьой (до 1934 г.)	Созопол	4022	41,829
Крушевец	747	52,940	Кайряк кьой (до 1934 г.)	Черноморец	2047	30,561	Свети Никола (до 1951 г.)

Административно-териториални промени

• Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Равадиново за с. Равадиново;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дюргерлии на с. Дюлгери;

– преименува с. Урум кьой на с. Индже войвода;

– преименува с. Кайряк кьой на с. Крушевец;

– преименува с. Янъч дере на с. Раков дол;

– преименува с. Мехмеч кьой на с. Росен;

– преименува с. Кър харман на с. Харман;

– преименува с. Джемерен на с. Чемерен;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Ахлатлии на с. Присад;
• МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Равна гора за с. Равна гора;
• указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Харман на с. Вършило;

– преименува с. Чемерен на с. Габър;

– преименува с. Дюлгери на с. Зидарово;

– преименува с. Свети Никола на с. Черноморец;

• Указ № 292/обн. 30.07.1957 г. – признава н.м. Атия за мин.с. Росен;
• Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Раков дол и присъединява землището му към с. Габър;
• Указ № 258/обн. ДВ бр.57/11.07.1997 г. – отделя селата Ново Паничарево и Ясна поляна и техните землища от община Созопол и ги присъединява към община Приморско;
• Указ № 402/обн. ДВ бр. 86/23.09.1997 г. – преименува и признава мин.с. Росен за с. Атия;
• Указ № 127/обн. 24.04.2002 г. – отделя с. Веселие и неговото землище от община Созопол и го присъединява към община Приморско;
• Реш. МС № 926/обн. ДВ бр.98/11.12.2009 г. – признава с. Черноморец за гр. Черноморец;
• Указ № 121/обн. ДВ бр.38/21.05.2010 г. – отделя с. Извор и землището му от община Созопол и го присъединява към община Бургас.

Население

Население на община Созопол през годините, според данни на НСИ:^[2]

Година	Население
2010	15 311
2011	12 657
2012	12 603
2013	12 634
2014	12 678
2015	12 804
2016	12 738
2017	12 937
2018	13 005
2019	12 979
2020	13 859
2021	13 982
2022	11 969
2023	12 560

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт:^[2]

Година	Численост			Година	Средно на 1000 души (в ‰)
	Живородени	Починали	Прираст		Раждаемост	Смъртност	Естествен прираст
2008	162	249	-87	2008	10.4	15.9	-5.6
2009	157	246	-89	2009	10.0	15.8	-5.7
2010	145	214	-69	2010	9.5	14.0	-4.5
2011	128	213	-85	2011	10.1	16.8	-6.7
2012	120	211	-91	2012	9.5	16.7	-7.2
2013	116	205	-89	2013	9.2	16.2	-7.0
2014	107	245	-138	2014	8.4	19.3	-10.9
2015	119	233	-114	2015	9.3	18.2	-8.9
2016	118	207	-89	2016	9.3	16.3	-7.0
2017	133	230	-97	2017	10.3	17.8	-7.5
2018	121	221	-100	2018	9.3	17.0	-7.7
2019	111	241	-130	2019	8.6	18.6	-10.0
2020	106	253	-147	2020	7.7	18.3	-10.6
2021	108	302	-194	2021	7.7	21.6	-13.9
2022	90	280	-190	2022	7.5	23.4	-15.9
2023	103	203	-100	2023	8.2	16.2	-8.0

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	12 610	8889	523	1678	88	24	1408	100.00	70.49	4.14	13.30	0.69	0.19	11.16
Созопол	4317	3566	18		44		680	Созопол	82.60	0.41		1.01		15.75
Черноморец	2059	1851	19	16	28	5	140	Черноморец	89.89	0.92	0.77	1.35	0.24	6.79
Росен	1424	927	3	449			33	Росен	65.09	0.21	31.53			2.31
Зидарово	1122	749	164	203	0	5	1	Зидарово	66.75	14.61	18.09	0.00	0.44	0.08
Атия	856	504	5				341	Атия	58.87	0.58				39.83
Крушевец	840	391	139	307			1	Крушевец	46.54	16.54	36.54			0.11
Равна гора	662	145	174	307	0	0	36	Равна гора	21.90	26.28	46.37	0.00	0.00	5.43
Равадиново	644	383	0	250	4	0	7	Равадиново	59.47	0.00	38.81	0.62	0.00	1.08
Габър	275	134	0	140	0	0	1	Габър	48.72	0.00	50.90	0.00	0.00	0.36
Индже войвода	185	18				0	165	Индже войвода	9.72				0.00	89.18
Присад	114	111					1	Присад	97.36					0.87
Вършило	112	110	0	0	0	0	2	Вършило	98.21	0.00	0.00	0.00	0.00	1.78

Политика

Общински съвет

Сградата на общинския съвет през 2009 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^[4][5][6][7]

Партия или сдружение	2003	2007	2011	2015
Избирателна активност по време на изборите	55,94 %	75,87 %	71,16 %	75,08 %
Общ брой места	17	17	17	17
ГЕРБ		2	11	11
Българска социалистическа партия	4	2	3	4
Земеделски съюз „Александър Стамболийски“			3	1
Национален фронт за спасение на България				1
Коалиция „ФАР“ (Съюз на свободните демократи, Български демократичен съюз „Радикали“, Движение „Нашият град“)		5
Коалиция „Бъдеще за община Созопол“ (ВМРО – Българско национално движение, Земеделски народен съюз, Българска социалдемокрация, Национално движение „Симеон Втори“, Демократи за силна България)		3
Коалиция „Селото“ (Либерален алианс, Обединение „Достойна България“)		2
Атака		1
Коалиция „Промяна“ (Съюз на демократичните сили, Демократическа партия, Родина)		1
Зелена партия		1
Съюз на свободните демократи	7
Съюз на демократичните сили	2
Партия на зелените	1
Българска социалдемокрация	1
Коалиция „Напред Созопол“	1
Коалиция „ВМРО – Българско национално движение и политическо движение „Социалдемократи““	1

Награди за Община Созопол

• Победител в категория „Туризъм, култура, фестивали и традиции“, раздел „малки общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Панайот Рейзи за развитието на общината като атрактивна туристическа дестинация с множество инициативи в различни посоки.

Транспорт

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 102.1 km:

• участък от 25,4 km от Републикански път I-9 (от km 256,5 до km 281,9);
• участък от 22,8 km от Републикански път II-99 (от km 6,5 до km 29,3);
• началният участък от 15,5 km от Републикански път III-907 (от km 0 до km 15,5);
• началният участък от 19,1 km от Републикански път III-908 (от km 0 до km 19,1);
• началният участък от 9,5 km от Републикански път III-992 (от km 0 до km 9,5);
• участък от 6,9 km от Републикански път III-7908 (от km 9 до km 15,9);
• началният участък от 2,9 km от Републикански път III-9009 (от km 0 до km 2,9).

Топографски карти

• Лист от карта K-35-55. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-56. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-67. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-68. Мащаб: 1 : 100 000.