Градево

Грáдево е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

Градево
Църквата „Свети Илия“
Градево 41.919652, 23.195836 Градево
Общи данни
Население	107 души[1] (31 декември 2024 г.) 1,1 души/km²
Землище	97,505 km²
Надм. височина	469 m
Пощ. код	2755
Тел. код	0748
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	17405
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Симитли Апостол Апостолов (Партия на зелените; 2003)
Градево в Общомедия

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост
Общо	181
Българи	179
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	2

География

Село Градево се намира в планински район. Градево е разпръснато село – някои от махалите са Баба Цвета, Марево, Срандашка, Реката.

История

Пътят Симитли – Разлог през Предел – главната улица на Градево

Паметна плоча на загинали градевци на паметник до църквата „Свети Илия“

Градево възниква като колибарско село. Споменава се в турските документи от 1576 година. През XIX век тук се отглеждат много кози, овце, овес, царевица, ечемик, картофи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Градево, на И от Джумая 5 часа; има две църкви и едно попско училище. Околността е гориста и стръмна. През селото минува река, която зиме нараства значително; в нея ловят пъстърва. 280 къщи, българе.[3]

“

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1650 души, всичките българи-християни.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година дванадесет души от Градево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

През учебната 1926 – 1927 година в Градево функционира прогимназия с един клас, в която се обучават 28 ученици (25 момчета и 3 момичета), обучавани от един волнонаемен учител.^[6]

В селото има построен паметник на падналите във войните за България. Като отличил се герой е Александър Кръстев Масларски (1897 – 1944), убит през 1944 г. покрай Гюешево. По-големият му син Стоян Александров Масларски (1923 – 1996) също участва във Втората световна война. Той участва в основните военни действия при форсирането на река Драва. Завръща се от войната с военни почести.

Кооперирането на земята се извършва в началото на 1958.

Културни и природни забележителности

• Църквата „Свети Илия“ е обект от национално значение. Тя е изградена през 1847 година в махалата Реката. Тя е каменна, трикорабна псевдобазилика с притвор и балкон под него. През 2011 година е извършен основен ремонт и подмяна на покрива.
• Църквата „Свети Никола“ е построена в 1861 година в Овнарската махала.^[7] През 2023 година е изградена 10-метрова камбанария. В църквата се отбелязва всяка година празникът на свети Николай Мирликийски на 6 декември^[8].
• Параклисът „Свети 40 мъченици“ е осветен през август 2016 г.

Личности

Родени в Градево

Спас Димитров

Заявление от Никола Г. Младенов за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 26 май 1934 г.

• Аврам Младенов (1864 – 1940), български църковен деец
• Ангел Иванов Кацарски, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина^[9]
• Ангел Мазнеов (1863 – 1902), български революционер
• Апостол Данчов (1876 – след 1943), български революционер
• Гълъб Георгиев (р. 1934), кмет на Благоевград 1971 – 1977, 1990
• Димитър Атанасов Биров (р. 1912 – ?), интербригадист^[10]
• Димитър Пирински (1866 – ?), български лекар, завършил медицина в Тулуза в 1901 г.^[11]
• Иван Павлов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[12]
• Йордан Биров, български революционер
• Йордан Цицков (1865 – 1925), български революционер
• Димитър Янев (1928 – 2013), български композитор^[13]
• Мирчо Юруков (1907 – 1963), български революционер, публицист и историк
• Никола Младенов (1879/1880 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Градево, жител на Дубница, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина^[14]
• Никола Цветков, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[15]
• Петър (Кара Петър), войвода на ВМОРО^[16]
• Спас Димитров (1877 – след 1918), български революционер от ВМОРО,^[17] македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина^[18]
• Стоил Иванов (? – 1899), български учител в Градево между 1849 и 1855 година и свещеник там между 1855 и 1879 година, умира в Дупница^[19]
• Стоян Сотиров (1903 – 1984), български художник
• Тодор Иванов Кацарски (1871 – ?), български революционер, арестуван и измъчван във връзка с отвличането на мис Стоун, войвода на чета по време на Горноджумайското въстание в 1902 година.^[20][21]
• Тодор Атанасов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[12]
• Тодор Илиев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[12]
• Александър Попаврамов Младенов (19 април 1892 – ?), български революционер, деец на михайловисткото крило на ВМРО^[22]
• Филип Аврамов (1929 – 1997), български композитор;
• Христо Градевецът, български революционер
• Христо Юруков (1918 – ?), кмет на Благоевград (1967 – 1971)

Починали в Градево

• Георгиос Колокотронис (1866 – 1913), гръцки военен деец
• Йоанис Велисариу (1861 – 1913), гръцки военен деец
• Никола Ганчев, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война^[23]
• Яне Маламов (1865 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО и БКП
• Яне Трандафилов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[12]

Свързани с Градево

• Яне Маревски, български свещеник в Градево, инициатор за откриване на училището в селото около 1850 – 1860 година, учител в Годлево през 1867 година^[24]

Вижте също

• Градевска акция на ВМРО (1925)