Орацио Фарнезе

Орацио Фарнезе (на италиански: Orazio Farnese, * февруари 1531, дворец във Валентано, † 18 юли 1553, Еден, Кралство Франция) е трети херцог на Кастро от 1547 г. до смъртта си.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Орацио Фарнезе.

---

Орацио Фарнезе
херцог на Кастро
Портрет на Орацио Фарнезе, ок. 1550
Роден	февруари 1532 г. Валентано, Италия
Починал	19 юли 1553 г. (21 г.) Еден, Кралство Франция
Религия	Католицизъм
Управление
Период	10 септември 1547 – 18 юли 1553
Предшественик	Отавио Фарнезе
Наследник	Отавио Фарнезе
Семейство
Род	Фарнезе
Баща	Пиер Луиджи Фарнезе Млади
Майка	Джеролама Орсини
Братя/сестри	Алесандро Фарнезе млади Витория Фарнезе Ранучо Фарнезе Отавио Фарнезе
Съпруга	Диана Френска
Деца	няма
Други роднини	Павел III
Орацио Фарнезе в Общомедия

Произход

Той е най-малкото дете на Пиер Луиджи II Фарнезе (* 1503, † 1547), херцог на Кастро и херцог на Парма и Пиаченца, и на съпругата му Джеролама Орсини (* ок. 1503, † 1569). Негови дядо и баба по бащина линия са папа Павел III и метресата му Силвия Руфини, а по майчина – граф Луиджи Орсини и Джулия Конти. Има трима братя и една сестра:

• Алесандро Млади (* 1520; † 1589), епископ на Парма и кардинал декан
• Витория (* 1521; † 1602), херцогиня на Урбино като съпруга на Гуидобалдо II дела Ровере
• Отавио (* 1524; † 1586), херцог на Парма и Пиаченца, херцог на Кастро, съпруг на Маргарита Пармска
• Ранучо (* 1530; † 1565), архиепископ на Неапол и кардинал, меценат

Биография

Той е роден в периода между оттеглянето на баща му в личния живот и издигането на дядо му Павел III до папството.

През 1543 г., съгласно политиката на равно разстояние между Кралство Франция и Империята, следвана от Павел III, Орацио е изпратен да научи традициите на рицарството в двора на краля на Франция Франсоа I. През юни 1547 г. агентите на папата и тези на френския крал Анри II подписват договор относно брака между Орацио и Диана, извънбрачна дъщеря на краля. Орацио получава обещаното Херцогство Кастро, 200 000 скуди и доход от 25 000 скуди, установен в Италия.

Диана Френска, съпруга

След смъртта на баща си през 1547 г. получава Херцогство Кастро и позицията на префект на Рим. През 1551 г., по време на Пармската война, Орацио губи позицията на префект на Рим и завзема Херцогство Кастро с папски гарнизони, разположени във всяка крепост. През 1552 г., след като е сключен мир, папа Юлий III му връща херцогството.

Бракът между Орацио и Даяна е отпразнуван в Париж на 13 февруари 1553 г. Управлението на съпрузите е изцяло поето от крал Анри II.

Тадео Дзукари, Бракът на Орацио Фарнезе с Диана Френска (Палацо Фарнезе, Капрарола)

През лятото на 1553 г., когато Орацио е в Еден, малък граничен град в Артоа, херцог Емануил Филиберт Савойски предприема обсада на града от името на император Карл V: на 18 юли 1553 г. Орацио е убит от аркебуз, оставяйки Диана вдовица след само 5 месеца и пет дни брак. Тя се връща във френския двор. Понеже Орацио няма деца, Херцогство Кастро отива в ръцете на брат му Отавио Фарнезе.

Брак и потомство

∞ 13 февруари 1553 в Париж за Диана дьо Валоа-Ангулем (25 юли 1538, Париж, Кралство Франция – 11 януари 1619, пак там), извънбрачна дъщеря на краля на Франция Франсоа I, от която няма деца.

Източници

• Edoardo del Vecchio, I Farnese, Istituto di Studi Romani Editore, 1972.
• Emilio Nasalli Rocca, I Farnese, Milano, Dall'Oglio, 1969.

Външни препратки

• Farnese family tree Архив на оригинала от 2009-07-19 в Wayback Machine. 1390 – 1766.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Orazio Farnese в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​