Орех (плод)

Орех или орехче (на латински: nux) в ботаниката се нарича вид плодове с характерна твърда черупка. При този вид плодове няма физическо отваряне на плода и отделяне на семена. Понятието не се свежда единствено до биологичния вид орех, а включва и плодовете на редица други растения, като леската, кестена, дъба.

Вижте пояснителната страница за други значения на Орех.

---

Тази статия е за плодовете с твърда черупка. За плода на дървото Орех вижте Орех (ядка). За други значения вижте Орех (пояснение).

---

Лешници, типични орехови плодове

Ботаническо определение

Орехи

Кестени

В ботаническата класификация на видовете плодове при покритосеменните растения плодът орех е един от типовете плодове, спадащ към апокарпните {прости или сложни от един видоизменен плодолист} неотварящи се плодове със сух перикарп^[1]. Освен орех плодът често се нарича и орехче. Често плод орех с купула се нарича жълъд.

Като отделни типове плодове се класифицират и други два вида:

• Сборно орехче. Състои се от множество неотварящи се едносеменни плодчета. Характерен за семейства Ranunculaceae, Agrimoniaceae и род Geum
• Ягодовидно многоорехче. Характерен за род Fragaria

Плодът орех може да се срещне при множество представители на сем. Лютикови (Ranunculaceae) – например лютиче (Ranunculus), на сем. Розови (Rosaceae) – например очиболец (Potentilla), някои едносемеделни – лаваница (Alisma). Особеност е че плода в тези случаи е сборен многоорехов, тъй като всяко орехче има по едно семе.

Друг тип сборен многоорехов плод е този на ягодата (Fragaria). При нея върху месесто и разраснало се цветно легло, богато на захари и с характерен цвят, се разполагат и плодовете. Те са същински орехчета, но целия плод се означава като лъжлив плод, заради своя произход. Аналогична е ситуацията при омайничето, което също има разраснало цветно легло, но плодчетата са с незначително по-големи размери в сравнение с тези на ягодата.

Плодът на шипката – кучешка роза (Rosa canina) е също близък до строеж на ягодата, въпреки различията на пръв поглед. Плодът на кучешката роза се означава с наименованието цинародий.

Сходен строеж има плода на индийския лотос (Nelumbium nuciferum), но в него цветното легло разраства така, че всяко плодче се оказва разположено в малка вдлъбнатина.

Друг път в еволюцията на многомехунния плод води към формиране на сочните сборни многокостилкови плодове, а от тях – на еднокостилковите.

В овощарството

Голяма част от растенията даващи плод орех или негови подобни са култивирани и се отглеждат в овощарството с цел добив на плода за консумация и по-рядко техническа преработка. Най-известните от тях като орех, бадем, леска и кестен спадат към орехоплодните култури. Ягодата е причислена заедно с малина, къпина, френско грозде, бодливо грозде, облепиха, смокиня, лоза и киви към ягодоплодните овощни растения^[2].

В лексиката

Думата орех в българския език се използва за да посочи дървесният овощен вид Обикновен орех (Juglans regia) и неговите плодове. Плодовете на ореха обработени с цел предлагане на пазара и пряка консумация от хората често се наричат и с определението ядки. Често като ядки се предлагат и ядивната част от плодовете на други видове с плод орехче. Приликата на черупката или ядивната част от плода често са основание и други плодове да бъдат наричани като орех.

В кулинарията

Понятието за орех в кулинарията се разминава с ботаническото и в голяма степен се припокрива с термина ядка. Прието е като ядка да се считат всички черупкови плодове, които съдържат ядлива сърцевина, която се консумира под различна форма от хората. Тук обаче освен орехите спадат и ядките на някои костилкови плодове, а така също и соята и нахутът.

Орехите са важен източник на хранителни вещества за хората и за обитателите на дивата природа. Причината за това е, че имат високо съдържание на мазнини и микроелементи и са високо ценени като храна богата на енергия. Голям брой семена са годни за консумация от хората и се използват в готварството, консумират се сурови, покълнали, печени или с допълнителна обработка. Някои се пресоват за масло, което се използва в готварството и козметиката. Орехите са важен източник на храна за дивите животни. Те са особено ценени от животни в умерения климатичен пояс където се събират и съхраняват като хранителен запас и избягване на глада по време на късната есен, зимата и началото на пролетта. Много от животинските видове са развили анатомичен или поведенчески начин да разчупват твърдата обвивка на плода.

Видове, имащи плод орех

Същинските орехи са типични за растенията от разред Fagales със следните по-характерни примери:

Разред Fagales

Таксономично семейство	Таксономичен род	Име	Особености	Изображение
Орехови (Juglandaceae)	Орех (Juglans)	Обикновен орех (J. regia)	-
		Черен орех (J. nigra)	-
		Манджурски орех (J. mandshurica)	-
	Carya	Пекан (C. illinoensis)	-
Букови (Fagaceae)	Бук (Fagus)	?	-
	Кестен (Castanea)	Сладък кестен (C. sativa)	-
		Американски кестен (C. dentata)	-
		Японски кестен (C. crenata)	-
	Дъб (Quercus)	?	-
Брезови (Betulaceae)	Елша (Alnus)	?	-
	Леска (Corylus)	?	-
	Габър (Carpinus)	?	-
	Воден габър (Ostrya)	Обикновен воден габър (O. carpinifolia)	-
Плод орех при други семейства
Таксономично семейство	Таксономичен род	Име	Особености	Изображение
Розови (Rosaceae)	Слива (Prunus)	Бадем (P. dulcis)	-
	Filipendula	Брястнолистно орехче (F. ulmaria)	-
Острикови (Cyperaceae)	Cyperus	Земен бадем (C. esculentus)	-
Сумахови (Anacardiaceae)	Anacardium	Кашу (A. occidentale)	-
	Pistacia	Шамфъстък (P. vera)	-
Нарови (Lythraceae)	Trapa	Воден орех (T. natans)	Плодът е изграден от дебела, черна и твърда обвивка с четири роговидни, разположени на кръст израстъци. Съдържанието на скорбяла е високо. Имат приятен вкус. Наподобяват на сладък варен картоф или кестен. Поради тази причина още от древността се използват за храна от човека. В България също има традиции на консумация на плодовете от хора. Консумират се след сваряване и обелване на твърдата обвивка. В миналото са изхранвани и пасищно отглеждани стада от свине[3].
Бобови (Leguminosae)	Фъстък (Arachis)	?	-
	Сминдух (Trigonella)	Обикновен сминдух (T. foenum-graecum)	Ядката добита от орехчето на сминдуха се използва за приготвяне на различни ястия в индийската кухня. Най-известно от тях е ястието наречено дал.
Лецитисови (Lecythidaceae)	Bertholletia	Бразилски орех (B. excelsa)	-
	Райски орех (Lecythis)	?	Плодът е орех, който е различен по размери, но сходен по строеж с този на бразилския орех. Семената съдържат до 75% мазнини, които на вкус също напомнят този на бразилския орех. Интересен факт е, че растенията имат способност да поглъщат селен от почвата и да го натрупват в големи количества в плодовете си. Ето защо консумацията на семена от орехи би могло да бъде причина за отравяне със селен. Консумацията ме обаче в минимални количества би могла да набави нужното количество при недостиг на селен в организма.
Протейнови (Proteaceae)	Макадамия (Macadamia)	?	-
	Гевуина (Gevuina)	Чилийски лешник (G. heterophylla)	-
	Grevillea	Чилийски орех (G. robusta)	-
Бурзерови (Burseraceae)	Canarium	Филиппински канариум (C. ovatum)	-
Комбретови (Combretaceae)	Тропически бадем (Terminalia)	?	-
Слезови (Malvaceae)	Pachira	Малабарски кестен (P. aquatica)	Плодът е вдървисена продълговата и закръглена ягода с маслинен цвят и дължина 10 – 25 cm. В него се съдържат закръглени семена. Плодът съдържа много йод и на вкус наподобява на обикновен орех.
Млечкови (Euphorbiaceae)	Ricinodendron	Монгонго (R. rautanenii)	Орехите на плода се консумират от местните бушменски племена в Намибия и Ботсвана още от преди 7000 години. Черупката на плода е много твърда и достигането до семената в нея е изключително трудно. За достигането до нея е нужно орехите да се обработят на пара за да омекне черупката, след това се варят, а за пълното отделяне се пекат на жар. Алтернативен начин за отделянето на черупката е да бъдат открити орехите в слонски изпражнения, които омекват под действието на ензимите в храносмилателната система на слона.[4]
	Aleurites	Лумбанг (A. moluccana)	Плодът е кръгъл с вдървесинена черупка и дължина 4 – 6 cm. Семената му се консумират от хората. Съдържат голямо количество сапунини и форбол и поради тази причина са токсични при консумация в суров вид.[5] От тях се добива и масло, което обаче не е токсично и не дразни дори очите.[6]
Палмови (Arecaceae)	Cocos	Кокосова палма (C. nucifera)	Плодът на кокосовата палма се нарича кокосов орех
	Lodoicea	Сейшелска палма (L. maldivica)	Сейшелски орех, малдивски орех
Миристикови (Myristicaceae)	Индийско орехче (Myristica)	?	-
Борови (Pinaceae)	Бор (Pinus)	Сибирски кедър (P. sibirica)	Сибирски орех

Хранителна стойност

Таблица на хранителните вещества[7] (Хранителна стойност за 100 g)
Орех Лешник Бадем Фъстък Кашу Нахут Макадамия Кестен Шамфъстък Кокосов орех Енергия, kcal 654 628 575 567 553 364 718 245 562 354 Основни, % Белтъчини 15.23 14.95 21.22 25.8 18.22 19.3 7.91 3.17 20.27 3.33 Мазнини 65.21 60.75 49.42 49.24 43.85 6.04 75.77 2.2 45.39 33.49 Наситени 6.126 4.464 3.731 6.834 7.783 0.626 12.061 0.414 5.556 29.698 Мононенаситени 8.933 45.652 30.889 24.429 23.797 1.358 58.877 0.759 23.82 1.425 Полиненаситени 47.174 7.92 12.07 15.559 7.845 2.694 1.502 0.869 13.744 0.366 Холестерол 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 Въглехидрати 13.71 16.7 21.67 16.13 30.19 60.65 13.82 52.96 27.51 15.23 Захари 2.61 4.34 3.89 3.97 5.91 10.7 4.57 10.6 7.66 6.23 Влакна 6.7 9.7 12.2 8.5 3.3 17.4 8.6 5.1 10.3 9 Вода 4.07 5.31 4.7 6.5 5.2 11.53 1.36 40.48 3.91 46.99 Пепел 1.78 2.29 2.99 2.33 2.54 2.48 1.14 1.2 2.91 0.97 Витамини, mg Витамин A 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 α-каротин 0 0.003 0 0 0 0 0 0 0 0 β-каротин 0.012 0.011 0.001 0 0 0.04 - 0.014 0.249 0 Витамин B1 0.341 0.643 0.211 0.64 0.423 0.477 1.195 0.243 0.87 0.066 Витамин B2 0.15 0.113 1.014 0.135 0.058 0.212 0.162 0.175 0.16 0.02 Витамин B3 1.125 1.8 3.385 12.066 1.062 1.541 2.473 1.342 1.3 2.54 Витамин B4 39.2 45.6 52.1 52.5 - 95.2 - 1.5 - 12.1 Витамин B5 0.57 0.918 0.469 1.767 0.864 1.588 0.758 0.554 0.52 0.3 Витамин B6 0.537 0.563 0.143 0.348 0.417 0.535 0.275 0.497 1.7 0.054 Витамин B9 0.098 0.113 0.050 0.24 0.025 0.557 0.011 0.07 0.051 0.026 Витамин B12 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 Витамин C 1.3 6.3 0 0 0.5 4 1.2 26 5.6 3.3 Витамин D 0 0 0 0 0 0 0 0 0.0008 0 Витамин Е 0.7 15.03 26.22 8.33 0.9 0.82 0.54 0.5 0 0.24 Витамин K 0.0027 0.0142 0 0 0.0341 0.009 - 0.0078 0 0.0002 Ликопен 0 0 0 0 0 0 - 0 1.405 0 Минерали, mg Калций, Ca 98 114 264 92 37 105 85 29 105 14 Желязо, Fe 2.91 4.7 3.72 4.58 6.68 6.24 3.69 0.91 3.92 2.43 Магнезий, Mg 158 163 268 168 292 115 130 33 121 32 Фосфор, P 346 290 484 376 593 366 188 107 490 113 Калий, K 441 680 705 705 660 875 368 592 1025 356 Натрий, Na 2 0 1 18 12 24 5 2 1 20 Цинк, Zn 3.09 2.45 3.08 3.27 5.78 3.43 1.30 0.57 2.2 1.1 Мед, Cu 1.586 1.725 0.996 1.144 2.195 0.847 0.756 0.507 1.3 0.435 Манган, Mn 3.414 6.175 2.285 1.934 1.655 2.204 4.131 1.18 1.2 1.5 Селен, Se 0.0049 0.0024 0.0025 0.0072 0.0199 0.0082 0.0036 0.0012 0.007 0.0101 Аминокиселини, mg Триптофан 170 193 214 250 287 185 67 35 271 39 Треонин 596 497 598 883 688 716 370 113 667 121 Изолевцин 625 545 702 907 789 828 314 125 893 131 Левцин 1170 1063 1488 1672 1472 1374 602 188 1542 247 Лизин 424 420 580 926 928 1291 18 188 1142 147 Метионин 236 221 151 317 362 253 23 75 335 62 Цистин 208 277 189 331 393 259 6 101 355 66 Фенилаланин 711 663 1120 1337 951 1034 665 134 1054 169 Тирозин 406 362 452 1049 508 479 511 88 412 103 Валин 753 701 817 1082 1094 809 363 178 1230 202 Аргинин 2278 2211 2446 3085 2123 1819 1402 227 2012 546 Хистидин 391 432 557 652 456 531 195 88 503 77 Аланин 696 730 1027 1025 837 828 388 212 914 170 Аспараг. к-на 1829 1679 2911 3146 1795 2270 1099 549 1803 325 Глутам. к-на 2816 3710 6810 5390 4506 3375 2267 410 3790 761 Глицин 816 724 1469 1554 937 803 454 164 946 158 Пролин 706 561 1032 1138 812 797 468 167 805 138 Серин 934 735 948 1271 1079 973 419 159 1216 172
Орех в Общомедия