Дъмбенска планина

Дъмбенската планина, още Мали-мади, Малимади, Буче, Костолата или Орлово (на гръцки: Μπούτσι, Буци или на гръцки: Μάλι Μάδι, Мали Мади), е планински масив в западния дял на Егейска Македония, Гърция с най-голяма височина 1795 m. Планината е разположена в южната част на дем Преспа в Гърция, по границата с Албания.^[1] Крайните югозападни части на Дъмбенската планина попадат в Албания.^[2]

Дъмбенска планина Μπούτσι
Местоположение на картата на Костурско 40.644656, 21.139635
Общи данни
Местоположение	Гърция,  Албания
Най-висок връх	Буче
Надм. височина	1795 m

Географска характеристика

Горно Дреновени и ридът Костолата, 1972 година

Местоположение

Планината е разположена в западната част на Леринско и в Северната на Костурско. На практика е южно продължение на Корбец (Трикларио), от която е отделена със Смърдешкия проход (1075 m) и долината на Брезница. От Вич (Верно) на изток я отделя Рулската река (Ливадопотамос), приток на Бистрица (Алиакмонас) или понякога смятана за Бистрица. В западната и югозападната ѝ част минава границата между Гърция и Албания.^[1]

Изкачването до върха може да стане от село Смърдеш (Кристалопиги, 1130 m) за около 3 часа, или от село Брезница (Ватохори, 900 m) също за около 3 часа.^[3]

Геоложки строеж

Дъмбенската планина е изградена от седиментни карбонатни скали, главно бяло-сиви триаски и юрски варовици и в по-малка степен доломити. Присъстват също силикатни скали. Варовиците са силно окарстени, с множество типични повърхностни и подземни форми.^[4][5]

В западните склонове на планината, на 1 km североизточно от Косинец, е разкрита желязно-никелова мина по открит способ на компанията „Ларко“. Тя експлоатира находище на лимонит с годишен добив 350 000 – 450 000 тона.^[6]

Върхове^{[7][2][8][9][10]}

Име	Име	Кота (m)	Положение	Държава
Буче, Бучйе	Ανεμοδαρμένη, Μπούτσι, Πυραμίδα	1795 m[3]	Ю от Брезница
Свети Атанас	Άγιος Αθανάσιος	1183 m[3]	1 km ЮИ от Косинец
Орлово	Αετορράχη и Όρλοβο	1685 m[3]	2 km СИ от Дъмбени
Орлово	Αετός и Όρλοβο	1285 m[3]	2 km ЗСЗ от Дъмбени
Чунгия	Ανάρραχη и Τσούγκια	1400 m[3]	2 km ССЗ от Дъмбени
Скърка	Ανώμαλη и Σκόρκα	1506 m[3]	4,5 km СЗ от Дъмбени
Бочила	Απαλό, Ποτσίλα Λουμάτο и Πότσιλα	1260 m[3]	2 km ЗСЗ от Габреш
Осой Дъмбенски	Βαλανιδιά, Οσόϊ и Ντέμπεν	1275 m[3]	3 km ЮЗ от Габреш
Чървени гренди, Гренда	Γκρέντα	1127 m[3]	4 km СЗ от Косинец	, гранична пирамида № 33
Градища	Καστράκι, Γκραδίστα, Γκραντίστα	1122 m[3]	3 km ЮИ от Дъмбени
	Κολοκοτρώνης	1323 m[3]	1 km СИ от Косинец
Корпес	Κορφές, Κορπές	1224 m[3]	1,5 km СЗ от Габреш
Кукувичина стена[11]	Κούκκος, Κουκουβίτσινα	1352 m[3]	1,5 km СИ от Косинец
Франговица, Куле	Κουλέ, Φραγκόδιτσα	1420 m[3]	2 km СЗ от Дъмбени
Куле	Κουλέ	1320 m[3]	2 km СЗ от Дъмбени
	Κοφτερό	1660 - 1560 m[3]	3 km ССИ от Дъмбени
Костенец	Κωστενέτσι	1231 m[3]	1,5 km ССЗ от Косинец
Костолата, Виняри, Орлово	Κωστώλα, Βούτσι, Όρλοβο	1713 m[3]	2 km ССИ от Дъмбени
Крумница	Μεγάλη Πλαγιά, Κρουμνίτσα	1200 m[3]	3 km ЮЗ от Смърдеш
Маца	Μάτσα	1390 m[3]
Мечкина тумба	Μεσκίνα	1652 m[3]	3 km С от Дъмбени
Самовилцка Гръндка	Μοναχικό, Σαμοβίτσα Γρέκα	1555 m[3]	1 km ЮИ от Смърдеш
Брезница	Μπουκούρης, Μπρέσνιτσα и Μπρενίτσα	1533 m[3]	2 km Ю от Брезница
Попова нива	Παππαδοχώραφα, Πόποβα Νίβα	1540 m[3]	5 km С от Дъмбени
Караули	Παρατηρητήριο, Καραούλι	1591 m[3]	4 km С от Дъмбени
Вълканова чезма[12]	Πετροβούνι	1580 m[3]	2,5 km ИЮИ от Смърдеш
Смърдеш, Плешовец	Πλεζοβίτς, Ορόσημο Σμαρδέσι, Πλασόβιτσε	1343 m[3]	3 km ЮЗ от Смърдеш	, гранична пирамида № 30
Полени	Πολένι	1621 m[3]	4 km Ю от Брезница
	Πυχτό	1500 m[3]	4 km ССИ от Дъмбени
Пирамида	Πυραμίς	1776 m[3]
Смърдеш	Σμαρδέσι	1209 m[3]
Чучура	Τσούτσουρα, Τσούσερα	1271 m[3]	2 km ЮЗ от Габреш
Ръмбатина	Ύψωμα Γρέσκου, Ραμπατίνα	1681 m[3]	3,5 km ЮИ от Смърдеш
Мали Мади	Ύψωμα Παπαθανασίου, Μάλι Μάδι	1659 m[3]	4 km СЗ от Дъмбени
Бойко	Φύλακες, Μπόϊκο	1140 m[3]	2 km ЮИ от Брезница
Янева глава	Γιάννη Κεφάλι	980 m[3]	2 km Ю от Дъмбени
Еврейска глава	Εβραίου Κεφάλι, Κεφάλα Εβραίου	853 m[3]	2 km З от Сливени, паметник
Горо	Ένδοξο, Γκόρο	974 m[3]
Широко ръжица	Καλόγηρος, Συροκοραζίσα	955 m[3]	3 km СЗ от Сливени
Света Неделя	Καστράκι, Σφέτα Νεδέλα	869 m[3]	1 km С от Света Неделя
Колица	Κόλιτσα	860 m[3]	4 km С от Света Неделя
Арбанашка	Κουτούδι, Αρμπόνισκα, Αρμπενίσκα	982 m[3]	3 km С от Сливени
	Πλατύδρομος	957 m[3]	4 km ССИ от Св. Неделя
Лавденич	Λατομεία, Λάβδενιτς	955 m[3]
Палик		1163 m	1 km И от Капещица
Карчишка[13]	Καρτσίσκα, Ρίζωμα[14]	961	СЗ от Кърчища

Климат

Климатичните особености на Дъмбенската планина съвпадат с тези на съседния масив Корбец. Повече данни са дадени в секция Климат в статията за Корбец.

Водни ресурси

Дъмбенската планина е безводна планина в чиито билни части липсват реки с постоянен отток. Причина за това е геоложкия строеж и преобладаващия карстов характер на планината. Планинското било се отводнява от множество къси пресъхващи потоци, по-съществените от които са: Осово при Габреш, Сушица, десен приток на Рулската река – извира южно от Дъмбени; Бела падина (Ксиропотамос), ляв приток на Четирската река – извира от местността Дервено югоизточно от Косинец; Костенечката река, ляв приток на Четирска река, по нея между гранични пирамиди №№ 34 и 36 върви държавната граница между Албания и Гърция – подхранва се от изворите в местността Главата под Лабаница, а началните ѝ притоци идат от високите части на планината над Косинец; Лесница, ляв приток на Четирската река – отводнява южните скатове на хребета Флацата. В Албания са разположени малките потоци Дрени, ляв приток на Прой-тел и Извор до село Тръстеник – десен приток на Костенечката река.

На 1 km северозападно от връх Костолата на 1600 m надморска височина е разположено единственото в планината малко езеро Локвата (на гръцки: Λίμνη Οκτάρα или Οχτάρα, Осмицата).

Селища

В границите на Дъмбенската планина са разположени 9 села. От тях три са в Албания – Капещица (Kapshticë), Тръстеник (Tresteniku) и Курила (Kurilë).

В пределите на Гърция са селата Смърдеш (Кристалопиги), Брезница (Ватохори), Габреш (Гаврос), Дъмбени (Дендрохори), Косинец (Йеропиги), Света Неделя (Аг. Кириаки) и заличеното село Лабаница (Аг. Димитриос).

Пет исторически села по южните планински склонове - Колища, Селско (или Горяни), Свети Иван (Свети Йоан), Свети Илия и Умени са изоставени от жителите си в размирните времена на XIX в., за да основат днешното Косинец.

По времето на Османската империя Дъмбенската планина е била заселена предимно с българи. Броят на жителите на селата и етническия им състав според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“^[15]) или други източници^[16] към 1905 г. е:

име село	българи, хр.	арнаути, хр.	арнаути, мох.	всичко
Смърдеш	1780			1780
Брезница	620			620
Капещица		150	400	550

След войните за независимост в началото на XX век селищата търпят значителни промени както в броя на жителите си, така и в етническия си състав. Някои села се смаляват значително, а други са запуснати заради масова имиграция в България, САЩ, Канада, Австралия и други държави. По-късно в част от тях гръцката управа заселва влашки и гръцки семейства, докато селищата в Деволията запазват своя смесен българо-албански или изцяло албански характер.