Дъмбенска планина

Планина в Костурско, Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia

Дъмбенска планина
Remove ads

Дъмбенската планина, още Мали-мади, Малимади, Буче, Костолата или Орлово (на гръцки: Μπούτσι, Буци или на гръцки: Μάλι Μάδι, Мали Мади), е планински масив в западния дял на Егейска Македония, Гърция с най-голяма височина 1795 m. Планината е разположена в южната част на дем Преспа в Гърция, по границата с Албания.[1] Крайните югозападни части на Дъмбенската планина попадат в Албания.[2]

Бързи факти Общи данни, Местоположение ...
Remove ads

Географска характеристика

Thumb
Горно Дреновени и ридът Костолата, 1972 година

Местоположение

Планината е разположена в западната част на Леринско и в Северната на Костурско. На практика е южно продължение на Корбец (Трикларио), от която е отделена със Смърдешкия проход (1075 m) и долината на Брезница. От Вич (Верно) на изток я отделя Рулската река (Ливадопотамос), приток на Бистрица (Алиакмонас) или понякога смятана за Бистрица. В западната и югозападната ѝ част минава границата между Гърция и Албания.[1]

Изкачването до върха може да стане от село Смърдеш (Кристалопиги, 1130 m) за около 3 часа, или от село Брезница (Ватохори, 900 m) също за около 3 часа.[3]

Геоложки строеж

Дъмбенската планина е изградена от седиментни карбонатни скали, главно бяло-сиви триаски и юрски варовици и в по-малка степен доломити. Присъстват също силикатни скали. Варовиците са силно окарстени, с множество типични повърхностни и подземни форми.[4][5]

В западните склонове на планината, на 1 km североизточно от Косинец, е разкрита желязно-никелова мина по открит способ на компанията „Ларко“. Тя експлоатира находище на лимонит с годишен добив 350 000 – 450 000 тона.[6]

Върхове[7][2][8][9][10]

Повече информация Име, Кота (m) ...

Климат

Климатичните особености на Дъмбенската планина съвпадат с тези на съседния масив Корбец. Повече данни са дадени в секция Климат в статията за Корбец.

Водни ресурси

Дъмбенската планина е безводна планина в чиито билни части липсват реки с постоянен отток. Причина за това е геоложкия строеж и преобладаващия карстов характер на планината. Планинското било се отводнява от множество къси пресъхващи потоци, по-съществените от които са: Осово при Габреш, Сушица, десен приток на Рулската река – извира южно от Дъмбени; Бела падина (Ксиропотамос), ляв приток на Четирската река – извира от местността Дервено югоизточно от Косинец; Костенечката река, ляв приток на Четирска река, по нея между гранични пирамиди №№ 34 и 36 върви държавната граница между Албания и Гърция – подхранва се от изворите в местността Главата под Лабаница, а началните ѝ притоци идат от високите части на планината над Косинец; Лесница, ляв приток на Четирската река – отводнява южните скатове на хребета Флацата. В Албания са разположени малките потоци Дрени, ляв приток на Прой-тел и Извор до село Тръстеник – десен приток на Костенечката река.

На 1 km северозападно от връх Костолата на 1600 m надморска височина е разположено единственото в планината малко езеро Локвата (на гръцки: Λίμνη Οκτάρα или Οχτάρα, Осмицата).

Remove ads

Селища

В границите на Дъмбенската планина са разположени 9 села. От тях три са в Албания – Капещица (Kapshticë), Тръстеник (Tresteniku) и Курила (Kurilë).

В пределите на Гърция са селата Смърдеш (Кристалопиги), Брезница (Ватохори), Габреш (Гаврос), Дъмбени (Дендрохори), Косинец (Йеропиги), Света Неделя (Аг. Кириаки) и заличеното село Лабаница (Аг. Димитриос).

Пет исторически села по южните планински склонове - Колища, Селско (или Горяни), Свети Иван (Свети Йоан), Свети Илия и Умени са изоставени от жителите си в размирните времена на XIX в., за да основат днешното Косинец.

По времето на Османската империя Дъмбенската планина е била заселена предимно с българи. Броят на жителите на селата и етническия им състав според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика[15]) или други източници[16] към 1905 г. е:

Повече информация име село, българи, хр. ...

След войните за независимост в началото на XX век селищата търпят значителни промени както в броя на жителите си, така и в етническия си състав. Някои села се смаляват значително, а други са запуснати заради масова имиграция в България, САЩ, Канада, Австралия и други държави. По-късно в част от тях гръцката управа заселва влашки и гръцки семейства, докато селищата в Деволията запазват своя смесен българо-албански или изцяло албански характер.

Remove ads

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads