Брезница (дем Преспа)
селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Брѐзница (изписване до 1945 година: Брѣзница; на гръцки: Βατοχώρι, Ватохори, катаревуса: Βατοχώριον, Ватохорион, до 1927 година Μπρέσνιτσα, Μπρενίτσα, Бресница, Бреница[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Брезница.
Remove ads
География
Селото е разположено на 43 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 29 километра северно от Костур (Кастория) в северното подножието на планината Орлово (Малимади) в областта Кореща (Корестия). Брезница е на два километра от пътя Костур Лерин в посока границата с Албания при Смърдеш – Капещица.
История
В Османската империя
В XV век в Брезница са отбелязани поименно 104 глави на домакинства.[2] В края на XIX век Брезница е българско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пресница (Presnitca) живеят 600 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Брезница (Breznitza) е показано като село със 145 домакинства и 380 жители българи.[4] Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Брезница са посочени като българоговорещи.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Брезница има 620 жители българи.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брезница е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 102 къщи.[7]
В началото на XX век население на Брезница постепенно се отказва от върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в 1902 година в селото има 60 патриаршистки и 40 екзархийски семейства, а в 1903 – 65 патриаршистки и 45 екзархийски.[8] След Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брезница има 816 българи екзархисти и 12 власи и работи българско училище.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Брезница преди Балканската война има 180 български къщи.[11]
Брезница пострадва от нападения на гръцки андартски чети в 1905 година.[12]
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[13]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брезница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14] Селото е оплячкосано и местната църква изгорена от отстъпващата армия на Мехмед Есад Бюлкат.[15]
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
| „ | 3/4 ч. от с. Руля на северозапад, там, където се отделя от Костурското шосе шосето за Албания; 1/4 ч. разстояние покрай една суха рекичка е разположено българското с. Брезница. През средата на селото минава Албанското дефиле на северозапад между сселата Смърдеш и Въмбел за албанския град Билища. с около 124 къщи. В селото жителите си говорят чисто български. За свой духовен началник припознаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си българска църква с български свещеник п. Георги, когото гръцките андарти убиха. Имаха си свое училище и учители от селото, от които единият бе Христо Спасов. По-забележителни от първенците българи са Васил Д. Лешник, Пене Стоянов Стамнар, Васил Стоянов Мазното и др.[16] | “ |
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Брезница е обозначено като българско селище.[17]
От старата църква „Свети Николай“ е запазена само апсидата, а църквата „Свети Антоний“ на 4 km в посока Костур е от около 1700 година.[18]
В Гърция
В 1913 година селото остава в Гърция. По време на Първата световна война деветима брезничени са доброволци в Партизанската рота, командвана от поручик Никола Лефтеров.[19]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Брезница има 130 къщи славяни християни.[20] В 1927 година селото е прекръстено на Ватохорион.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[21] Селото пострадва силно в Гражданската война в Гърция, като много хора от Брезница емигрират в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана.[22]
- Преброявания
- 1913 – 765 души
- 1920 – 577 души
- 1928 – 605 души
- 1940 – 770 души
- 1951 – 175 души
- 1961 – 232 души
- 1971 – 94 души
- 1981 – 54 души
- 1991 – 51 души
- 2001 – 34 души
- 2011 – 23 души
Remove ads
Личности
- Родени в Брезница
Андон Жайков (Αντώνιος Ζάικος), гръцки андартски деец от четвърти клас, убит или изгорен жив със сина си Лазар (Λάζαρος), също агент на пропагандата[29]
Иван (Жан) Заспалов (р. 1899 – ?), интербригадист[30]- Ильо Кольов (1925 – 1948), гръцки комунист; по време на германската окупация става член ЕПОН; в 1944 година се присъединява към ЕЛАС; участва в множество сражения срещу германските войски в Търнава, Лерин и Корча; след Споразумението от Варкиза продължава да работи в селската организация на ЕПОН; в 1947 година е доброволец в ДАГ; взема участие в сраженията на Грамос и Вич; взема участие в битката за Лерин, където е ранен; от началото на 1948 година е в редовете на 16-а бригада на ДАГ, с която взема участие в боевете за Олимп; загива на 23 март 1948 година на Амар бей[31]
- Йоан Жайков (Γιάννης, Ιωάννης Ζάικος), гръцки андартски деец[32] от втори клас, довереник на Германос Каравангелис и Коте Христов, син на Андон и брат на Лазар, участник в местния гръцки комитет[29]
- Кано Тодоров Кочовски (? – 1907), деец на ВМОРО, водил сражение с турски аскер в селото, след което се самоубил[15][28]
- Кольо Косовски, деец на ВМОРО, войвода на центрова чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[33]
- Коста Костадинов (1922 – 1947), гръцки комунист; влиза в КПГ и ЕАМ по време на окупацията; председател на ЕАМ в Брезница в периода 1943 – 1945 година; продължава дейността си нелегално след Споразумението от Варкиза; доброволец в ДАГ; взема участие в защитата на Вич, в походите към Епир и Гревена; загива на 8 август 1947 година в сражението за Гревена[34]
- Павле Пеев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[35]
- Панайот Йончев (1877 – ?), деец на ВМОРО
- Петре Жогов (1921 – 1948), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал на Грамос при Операция „Коронис“ на 22 юли 1948 година[36]
- Петър Попгеоргиев (Πέτρος Παπαγεωργίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, член на местния комитет[29]
Стерьо Николов (1893 – 1974), български емигрантски деец в САЩ
Филип Шашко (Philip Shashko, р. ок. 1935), американски историк- Христо Бельо (1934 – 14 август 1949), гръцки комунист, загинал при Върба по време на Операция „Пирсос“[37]
- Христо Кольов (1929 – 1948), гръцки комунист; по време на окупацията изпълнява куриерски дейности; заедно с брат си Ильо се записва доброволец в ДАГ; загива на 9 октомври 1948 година в сражение на Флацата[31]
- Христо Кочо, поп, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че се е „намирал сред последователите на разбойника Чекаларов, който запалил къщата на Андон от Брезница и убил споменатия и неговия син Лазар, както и селския бекчия Андон и мухтаря Йорги“, съден от Извънредния съд, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[38]
- Христо Попгеоргиев (Χρήστος Παπαγεωργίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, член на местния комитет[29]
- Христо Спасков (1865 – 1901), български революционер от ВМОРО
- Цвятко Панов (? – 1904), деец на ВМОРО
- Яне Панов, деец на ВМОРО, войвода на брезнишката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[39]
- Починали в Брезница
- Кръсто Мангов (1912 – 1949), гръцки партизанин и деец на НОФ
- Никос Теохаропулос (1915 – 1949), гръцки военен
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads