Еферентна артериола
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Еферентните (изливащите) артериоли са група кръвоносни съдове, които отвеждат първоначално филтрираната кръв от гломерулите към перитубулните капиляри на нефроните, за по-нататъшен обмен и обработка на течностите и разтворените субстрати в отделителните системи на много животински организми. Те играят важна роля в регулирането на гломерулната филтрация независимо от колебания в подаваното кръвно налягане. В бъбреците на бозайниците те се разделят анатомично на два различаващи се типа, според принадлежността си към определена бъбречна зона: кортикалните в кората и юкстамедуларните.[1] Около 15 – 20% от гломерулите на нефроните са на границата[2] на бъбречния кортекс (кората) и медулата (сърцевината); тези нефрони се наричат юкстамедуларни (на латински: nephronum longum (juxtamedullare)).[3] Oстаналите 80 – 85% са недиференцирани кортикални гломерули и оттам техните еферентни артериоли следват друга физиологична и анатомична схема.[4]
Remove ads
В недиференцирани кортикални гломерули
Еферентните артериоли в недиференцираните[5] кортикални гломерули са най-комплексни. Те се разклоняват на множество миниатюрни съдове формиращи сложен капилярен плексус почти веднага след напускането на Баумановата капсула. Те съставляват съдовото пространство около кортикалната част на бъбречните каналчета.
В юкстамедуларните гломерули
За разлика от кортикалните, юкстамедуларните еферентни артериоли се групират в снопове от сравнително прави съдове (на латински: vasa recta), които прекосяват цялото сечение на медулата, за да оросят най-вътрешния медуларен слой.[6] В обратната посока, от вътрешността към кората, съдовете се групират в комплексно организираната „чудесна артериална мрежа“ (на латински: rete mirabile arteriosa), която е отговорна за осмотичната изолация на медулата (сърцевината) на бъбрека от останалата част и от своя страна позволява екскрецията на хипертонична урина,[7] когато това се налага.[8] Възможността на юкстамедуларния нефрон да концентрира урината е едно от основните еволюционни приспособления за живот на сушата.[8] Поради особената химична среда, метаболизмът в най-вътрешната медула е анаеробен (т.е. в отсъствие на кислород). По тези причини еритроцитите се пренасочват от правите артериоли към капилярния плексус около каналчестата мрежа във външната зона на медулата, понеже присъствието им в „чудесната мрежа“ не е нужно. От мрежата кръвта се насочва към бъбречната вена и оттам в общото венозно кръвообращение.
Remove ads
Регулиране на гломерулната филтрация
С покачването на серумните нива на хормона ангиотензин II поради активацията на ренин-ангиотензин-алдостероновата система,[9][10] повечето от артериите в тялото се стягат, за да се постигне адекватно кръвно налягане. Това обаче намалява притока на кръв към бъбрека поради стягането на кръвоподаващите аферентните артериоли. В резултат на това еферентните артериоли отговарят още по-активно на сигнала за вазоконстрикция, подаден от ангиотензин II, увеличавайки по точи начин нетното артериално налягане в системата.[9][10]
Други илюстрации
Етикетът на еферентната артериола в легендата е даден в червено.
 |
ЛЕГЕНДА:
A – Бъбречно телце (Renal corpuscle)
|
Remove ads
Вижте също
- Аферентна артериола
- тубулогломерулна обратна връзка
- Макула денза
Външни препратки
- Medical College of Georgia 7/7ch03/7ch03p10 – „Бъбречна васкулатура: еферентни артериоли и перитубулни капиляри (на английски: Renal Vasculature: Efferent Arterioles & Peritubular Capillaries“)
- Organology at UC Davis Urinary/mammal/vasc0/vasc2 – Бъбречна васкулатура при бозайниците (на английски: Mammal, renal vasculature (EM, Low).
Източници и бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads