Охридска архиепископия

автокефална православна архиепископия на Балканите от 1019 г. до 1767 г. From Wikipedia, the free encyclopedia

Охридска архиепископия
Remove ads

Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие[2] през 1767 година по настояване на вселенския патриарх Самуил I Хандзерис, като нейният диоцез е присъединен към този на Вселенската патриаршия.

Вижте пояснителната страница за други значения на Охридска архиепископия.

Бързи факти Информация, Произлязла от ...
Thumb
Печат на общия музей при Архиепископията от 1516 г.
Thumb
Митрата на предстоятеля на Охридската архиепископия, Национален исторически музей, София. Митрата е спасена от Анастасия Огненова[1]
Thumb
Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“
Thumb
Молба за финансова помощ от четири манастира на Охридската архиепископия до руския цар Алексей, 4 февруари 1654 г.
Remove ads

История

След падането на България под византийска власт през 1018 година с указите на император Василий II от 1019 година Българската Патриаршия е понижена в ранг и обявена за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и тогавашно седалище на българския патриарх. Диоцезът, българската народност на предстоятеля ѝ и правата ѝ са определени с две Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия. В изворите от периода ХI-ХII в. се споменава като Българска архиепископия.[3]

Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων).

Независимостта ѝ от Цариградската патриаршия е уредена до 1020 г. в споменатите три указа на император Василий II. Първоначално тя обхваща 31 епископии върху територията на цяла България, без част от Тракия. Там е постановено и предстоятелите ѝ да са само българи.[4] В изпълнение на тях за първи архиепископ е определен българин – Йоан Дебърски, монах от Бигорския манастир „Свети Йоан“, но след него това правило се нарушава и катедрата се заема от гърци, а броят на епископиите е намален. В списък от времето на визанитйския император Алексий Комнин са отбелязани 28 епископии, „подчинени на Българския престол“.[5]

Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската автокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписът:

Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог

.

Като приемници на Българска патриаршия, която хронологически е шеста по ред в църковната история, Охридските архиепископи като продължители на всепризнатите канонически права продължават да се наричат понякога „патриарх“ и има сведения, че в XIV век тази титла им е призната от Вселенската патриаршия.[6]

По-известните от охридските архиепископи са:

Thumb
Базиликата „Света София“, катедрален храм на Охридската архиепископия (XI–XIV век)

Катедрален храм на Охридската патриаршия е базиликата „Света София“ в Охрид построена от Борис I в 863 г. върху стар християнски храм от късноримската епоха. Архиепископ Лъв през 11 в. също има принос към устройването на катедралата. Архиепископ Григорий I разширява притвора в 1317 г. През турското владичество „Света София“ е превърната в джамия, а катедрален храм на патриаршията става „Света Богородица Перивлепта“ („Свети Климент“).

Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски – до 1767 г., когато Охридската архиепископия е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. „до представителите на българския народ“ в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне „от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България“. През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Remove ads

Основни извори

Литература

  • Иван Снегаров, История на Охридската архиепископия-патриашия, С. 1931
  • Трендафил Кръстанов, Охридска архиепископия // Петър Динеков (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство „Марин Дринов“, т. II, София 1995, ISBN 954-07-0463-4(т. II), с. 899 – 903
  • Българската християнска цивилизация и българските манастири – Б. Димитров, ИК Фондация Ком, С. 2007

Бележки

Вижте също

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads