Павел Шувалов

Павел Андреевич Шувалов е руски граф, офицер, генерал от пехотата. Държавен деец и дипломат. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Павел Шувалов
руски офицер
Роден	13 ноември 1830 Лайпциг, Германия
Починал	7 април 1908 Ялта, Руска империя
Погребан	Русия
Националност	Русия
Учил в	Пажески корпус
Награди	орден Света Анна III степен (24 октомври 1854) Орден „Свети Станислав“ I степен (1868) Орден „Свети Станислав“ II степен (26 август 1856) орден на свети Владимир, 4-та степен (30 август 1861) Орден Свети Владимир III степен (30 август 1866) кавалер на Почетния легион (1852) Златно оръжие „За храброст“ (април 1878) Pour le Mérite (10 март 1879) Орден „Черен орел“ (1886) Орден „Свети Станислав“
Военна служба
Звание	генерал от инфантерията
Семейство
Братя/сестри	Пьотър Шувалов
Павел Шувалов в Общомедия

Биография

Павел Шувалов е роден на 13 ноември 1830 г. в гр. Лайпциг в семейството на потомствения дворянин и член на Държавния съвет граф Андрей Шувалов. Посвещава са на военното поприще. Завършва Пажеския военен корпус(1849). Действителна военна служба започва с производство в първо офицерско звание корнет в Лейбгвардейския конен полк.

Участва в Унгарската кампания (1848 – 1849). По време на Кримската война (1853 – 1856) е адютант на княз Николай Николаевич. Бие се храбро при Инкерман. Военен аташе във Франция (1859).

Като директор на департамент в Министерството на вътрешните работи участва в кампанията по освобождаването на руските селяни от крепостна зависимост (1864). Назначен е за командир на Лейбгвардейския Семьоновски полк с повишение в звание генерал-майор от 1864 г. Началник на щаба на Гвардейските войски в Санктпетербурски военен окръг (1867). Участва във военната реформа на генерал-лейтенант Дмитрий Милютин, член е на комисията по превъоръжаване на армията. Повишен е звание генерал-лейтенант от 1873 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). От 9 август 1877 г. е командир на елитната и боеспособна 2-ра гвардейска пехотна дивизия, която пристига в България в хода на усилването на армията. Придадена е на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Николай Криденер, участва в борбата за Плевен. Бие се храбро при превземането на Горни Дъбник.

След превземането на Плевен е в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в борбата с Орханийската турска армия, командир е на Сводния армейски корпус в състав от 2-ра гвардейска, 5-а и 31-ва пехотна дивизии. Командва централна колона от 24 000 воини и 104 оръдия в боевете за село Ябланица, битката за Правец и село Новачене, като отхвърля османските сили на юг. Задържа ги в Арабаконашкия проход при зимното преминаване на Стара планина, с което дава възможност на обходните колони за обхват на главните османски сили. След битката при Ташкесен преминава Стара планина. На 24 декември / 5 януари освобождава село Вакарел, а на 26 декември / 7 януари освобождава Ихтиман.

В началото на януари 1878 г. участва в зимното прочистване на Тракия от остатъците на османските сили. Настъпва в направлението София – Пловдив. Побеждава в боевете при прохода Траянови врата, освобождаването на Пазарджик, битката при Каратаир, битката при Дермендере, Караагач и Белащица. Освободител на десетки села и махали по поречието на река Марица по пътя си към Пловдив. Участва в освобождението на Пловдив и превземането на Одрин. Награден е с орден „Свети Георги“ IV и III ст.

След войната е назначен за командир на Гренадирския корпус (1879). Преминава на дипломатическа работа, посланик е в Берлин (1885 – 1894). Генерал-губернатор на Варшава и командващ войските на военния окръг (1894 – 1896). Повишен е в звание генерал от пехотата.

Член е на Държавния съвет от 1896 г. Получава най-високи руски награди: ордените „Свети Александър Невски“ и „Свети Андрей Первозванний“.

Умира на 07 април 1908 г. в Ялта, Таврическа губерния. Погребан е в имението Вартемяги, Санкт-Петербургска губерния.

Семейство

• баща – Андрей Петрович граф Шувалов;
• майка – Текла Игнатиевна Валентинович;
• съпруга – Олга Есперовна графиня Шувалова;
• съпруга – Мария Андреева графиня Шувалова;
• деца – Андрей Павлович Шувалов, Елена Павловна фон Мейендорф, Павел Павлович граф Шувалов, Петър Павлович Шувалов, Текла графиня Стакелберг, Мари Павловна Кноринг, София Павловна Волконская, Александър Павлович граф Шувалов и Олга Павловна Осулфижева;
• брат – Петър Андреевич граф Шувалов;
• сестри – София Андреевна графиня Борбинская, Олга Андреевна Шувалова и Александра Платонова графиня Зубова.^[1]

Памет

Днес улици в Ихтиман и Пазарджик са наименувани „Генерал Павел Шувалов“.

В град Стамболийски има паметна плоча с неговия лик.