Павел Шафарик

Павел Йозеф Шафарик (на словашки: Pavel Jozef Šafárik; на чешки: Pavel Jozef Šafařík) е словашки филолог, етнограф, литературен историк и поет. По-голямата част от трудовете му са написани на чешки и немски.

Павел Шафарик Pavel Šafárik
словашки филолог
Роден	13 май 1795 г. Кобелярово, Хабсбургска монархия (днес Словакия)
Починал	26 юни 1861 г. (66 г.) Прага, Австрийска империя (днес Чехия)
Погребан	Олшанско гробище, Жижков, Чехия
Религия	лутеранство
Учил в	Йенски университет
Работил в	Карлов университет
Научна дейност
Област	Филология, етнография
Публикации	„Славянски древности“ (1837)
Семейство
Деца	Войтех Шафарик
Други роднини	Константин Иречек (внук)
Подпис
Павел Шафарик в Общомедия

Биография

Част от картата на Павел Шафарик Slovansky zemêvid.

Шафарик е роден на 13 май 1795 г. в Кобелярово в семейството на евангелистки пастор.

В периода от 1819 до 1833 г. в продължение на 14 години е директор на сръбска гимназия в Нови Сад. Посвещава дълги години на изследването на езика, историята и литературата на славяните, като успява да издири ценни материали в тази насока. Плод на усилената му работа са редица трудове, сред които за най-забележително се сочи „Славянски древности“ (1837 г.). В тази си книга той представя живота на славяните от най-дълбока древност до края на IX век, като отделя значително място и на българите. Шафарик оспорва числеността на българското население, като посочва бройката 600 хил. души за невярна и заявява, че българите наброяват около 4 милиона в онзи момент, като населяват обширна област, в която влизат Нишко, цяла Македония, Тракия и Мизия, част от Бесарабия.^[1]

Тези граници са отразени в създадената от него етнографска карта, Slovansky zemêvid, излязла в Прага в 1842 година, очертаваща териториите на славянските народи. Наричана е и Шафарикова карта. Българите са разграничени от съседните им народи: сърби, румънци, гърци и албанци.^[1]

Ценни са и трудовете му, посветени на старата славянска писменост в България, на делото на светите братя Кирил и Методий и други. Шафарик проявява голям интерес към възрожденската българска литература, върху чиито автори оказва силно положително влияние.

Библиография

Поезия

• Loučení s Múzou
• Zdání Slavomilovo
• Tatranská múza s lýrou slovanskou, 1814
• Mé zpěvy
• Ode festival ... (Levoča, 1814)
• Tatranská múza s lyrou slovanskou (Levoča, 1814)

Научни трудове

• Geschichte der slawischen Sprache und Literatur nach allen Mundarten (1826, Pest)
• Přehled nejnovější literatury illlyrských slovanů po l. 1833
• Slovanské starožitnosti (1837 + 1865, Praha)
• Slovanský národopis
• Slovem o českém pravopise
• Výklad některých grammatických forem v jazyku slovanském
• Mluvozpytný rozbor čísloslova
• Počátkové českého básnictví, obzvláště prozódie
• Promluvení k Slovanům, in: Prvotiny pěkných umění (1817)
• Počátkové českého básnictví, obzvláště prozodie (1818, Praha)
• Novi Graeci non uniti ritus gymnasii neoplate auspicia feliciter capta. Adnexa est oratio Pauli Josephi Schaffarik (1819, Novi Sad)
• Písně světské lidu Slovensku v Uhřích. Sebrané a vydané od P. J. Šafárika, Jana Blahoslava a jiných. 1–2 (Pešť, 1823–1827)
• Über die Abkunft der Slawen nach Lorenz Surowiecki (1828, Buda)
• Serbische Lesekörner oder Historische-Kritische Beleuchtung der serbischen Mundart (1833, Pest)
• Monumenta Illyrica (1839, Praha)
• Die ältesten Denkmäler der böhmischen Sprache ... (1840, Praha)
• Slovanský národopisu (1842 – 2 vydání, Praha)
• Počátkové staročeské mluvnice in:Výbor (1845)
• Juridische – politische Terminologie der slawischen Sprachen Oesterreich(Vídeň, 1850)
• Památky dřevního pisemnictví Jihoslovanů (1851, Praha)
• Památky hlaholského pisemnictví (1853, Praha)
• Glagolitische Fragmente (1857, Praha)
• Über den ursprung und die Heimat des Glagolitismus (1858, Praha)
• Geschichte der südslawischen Litteratur 1-3 (1864-65, Praha)