Палацо Ручелай

From Wikipedia, the free encyclopedia

Палацо Ручелай
Remove ads

Палàцо „Ручелàй“ (на италиански: Palazzo Rucellai) е дворец и един от най-ярките примери за ренесансова архитектура от XV век във Флоренция, Италия.

Бързи факти Информация, Страна ...

Проектираната от Леон Батиста Алберти фасада представлява първата от поредица значими архитектурни интервенции, които този забележителен ренесансов архитект и теоретик осъществява за фамилията Ручелай. Семейство Ручелай е влиятелна и заможна търговска династия от Средновековието, чиито връзки с Медичите допринасят за укрепването на тяхното обществено положение и политическо влияние.

Remove ads

История

Дворецът, поръчан от заможния търговец Джовани ди Паоло Ручелай, е издигнат между 1446 и 1451 г. от Бернардо Роселино по проект на Леон Батиста Алберти, който има тесни културни и приятелски връзки със семейство Ручелай. Алберти прави само частична намеса: вътрешното пространство на двореца е формирано от различни и неправилни постройки, което го принуждава да съсредоточи вниманието си върху композицията на фасадата, завършена окончателно около 1465 г. Самият Алберти с характерната си скромност определя своята работа като „стенна декорация“, макар тя да има значителен архитектурен принос.[1]

Алберти създава шедьовър, който въплъщава стил и строгост, като въвежда нови принципи в ренесансовата архитектура. Смята се, че дворецът е проектиран почти като визуална интерпретация на неговия наръчник De Re Aedificatoria („За архитектурата“) от 1452 г., където той излага идеята, че архитектурата трябва да се отличава преди всичко с прецизност на пропорциите, а не с показност и великолепие. В този контекст Палацо Ручелай може да се разглежда като първия опит за хармонично обединяване на теория и практика, най-добре изразено чрез използването на трите класически архитектурни ордера във фасадата. Бернардо Роселино не се ограничава единствено до реализацията на проекта, а допринася за неговото развитие, като разширява първоначалните размери на сградата.

Палацо „Ручелай“ остава собственост на семейство Ручелай и през 90-те години на XX век в него се помещава Музеят за история на фотографията „Алинари“.

На 16 януари 1997 г. в апартамент на третия етаж на двореца е извършено убийството на граф Алвизе Николис ди Робилан – случай, който остава неразкрит и до днес. Графът, известен със своята страст към изкуството и антиквариата, е намерен мъртъв в дома си, а обстоятелствата около престъплението продължават да бъдат обект на спекулации и мистерия.[2] Разследването разглежда различни възможни мотиви, включително връзки с антикварния свят и лични отношения, но въпреки усилията на властите, извършителят така и не е идентифициран.

Remove ads

Архитектура

Фасада

Фасадата на Палацо Ручелай е изключителен пример за ранна светска архитектура от епохата на Ренесанса, отличаваща се с хармонично съчетание на класически архитектурни елементи. Основните композиционни средства, използвани от Алберти, са пиластри и антаблемани, които придават изящество и структурираност на фасадата.

Тя е в еднаква и плоска рустика от камък тип пиетрафорте и е организирана като решетка, прекъсната от хоризонтални елементи (рамките за етажи и уличната пейка) и вертикални елементи (гладките пиластри), в които са вмъкнати отворите. На белетажа има многобройни класически елементи (порталите, архитектурните стилове на капителите), умело съчетани с елементи от местната средновековна традиция, като рустика и двусводести прозорци, и с елементи, възхваляващи поръчителите, като гербовете и деянията на Ручелай, вмъкнати във фризовете и гербовете над портите.

Thumb
Стил на първия етаж и герб
Thumb
Стил на втория етаж и герб

Фасадата на Палацо Ручелай следва принципите на римската архитектура, като всеки от трите етажа е украсен с различен класически ордер, подобно на Колизея.

  • Първият етаж е оформен с тоскански пиластри, които придават стабилност и масивност на основата.
  • Вторият етаж вместо традиционни йонийски пиластри включва оригинален капител, разработен лично от Леон Батиста Алберти.
  • Третият етаж е украсен с опростен коринтски стил в опростен вариант.

Прозорците на втория и третия етаж са организирани по двойки под една арка.

Приземният етаж на Палацо Ручелай е по-висок спрямо горните нива; той е с капители, които представляват преосмисляне на дорийския стил, и с два правоъгълни портала, които се отклоняват от готическата традиция, при която порталите са били сводести или с арка и архитрав.

Пред двореца се простира улична пейка“ – архитектурен елемент, който не само служи за удобство на минувачите, но и играе важна роля в композицията на сградата. Тя създава визуална основа, наподобяваща стилобат – платформата, върху която се издигат колоните в древногръцките храмове. Облегалката на пейката е украсена с мотив, вдъхновен от римския opus reticulatum, характерен тип зидария в античната римска архитектура, който допринася за историческата приемственост на сградата.

На белетажа пиластрите са от композитен тип и той има големи полукръгли двусводести прозорци, с рустикована рамка, малка колона и окулус в центъра. На последния етаж има пиластри от коринтски стил, редуващи се с прозорци от същия тип. Припокриването на стиловете, както теоретизира Витрувий[3], е от гладки тела и е вдъхновено от римската архитектура, както в мотива на фундамента като имитация на opus reticulatum. Пиластрите постепенно намаляват към по-високите етажи, придавайки перспективен ефект на по-голям полет на сградата в сравнение с нейната истинска височина.

Thumb
Двор

Отгоре сградата е увенчана от леко изпъкнал корниз, поддържан от конзоли, зад който се крие лоджия, украсена с монохромни картини от XV век, приписвани от някои на кръга на Паоло Учело: елементът на лоджията е още едно доказателство за скъсването със средновековната традиция и за отвореността към Ренесанса. Фризът на приземния етаж съдържа отличителните знаци на семейство Ручелай: три пера в пръстен, платна, развяващи се от вятъра, и семейният герб, който също се появява на гербовете над порталите. Вдясно от фасадата ясно се забелязва незавършената част, която завършва назъбено, вместо с ясно оформен край. Това е резултат от първоначалния план за удължаване на сградата с трети портал, който така и не е реализиран.

Общият ефект е разнообразен и елегантен, дължащ се на вибрирането на светлината между светлите и гладки участъци (лесени) и тъмните (отвори, бразди на рустиката).[4] Алберти пише в трактата си: „Къщата на господаря ще бъде изящно украсена, с по-скоро забавен, отколкото горд външен вид“. Стилът на двореца е отправна точка за цялата ренесансова градска жилищна архитектура, като е цитиран почти дословно от неговия ученик Бернардо Роселино за Палацо Пиколомини в Пиенца.[5]

Интериор

Вътре в двореца изпъква ренесансовият двор, въпреки че днес арките са зазидани от двете страни. Широки кръгли арки се поддържат от колони с много сложни коринтски капители, наподобяващи тези на колоните над портала на Баптистерия на Сан Джовани.

Някои зали са украсени със стенописи от Джан Доменико Ферети, Лоренцо дел Моро и Пиетро Андерлини.

Thumb
Лоджия „Ручелай“
Remove ads

Свързани паметници

На гърба на Палацо Ручелай се намира бившата църква Свети Панкраций, която приютява един от шедьоврите на Леон Батиста Албертималкият храм на Божи гроб. Този храм, разположен в бившия ляв неф, е единственото пространство в сградата, което все още е осветено, и днес е част от Музея „Марино Марини“. Пред двореца Алберти също построява Лоджия „Ручелай“, която е единствената запазена частна лоджия в града. Фасадата на близката базилика Санта Мария Новела също е проектирана от него по поръчка на Джовани Ручелай. Тя е един от най-важните примери за флорентинския Ренесанс, съчетавайки геометрични пропорции и хармония, вдъхновени от античната архитектура.

Вижте също

Източници

  • Toscana Esclusiva XII edizione, Associazione Dimore Storiche Italiane 2007.
  • Mariella Zoppi e Cristina Donati, Guida ai chiostri e cortili di Firenze, bilingue, Alinea Editrice, Firenze 1997.
  • Sandra Carlini, Lara Mercanti, Giovanni Straffi, I Palazzi parte prima. Arte e storia degli edifici civili di Firenze, Alinea, Firenze 2001.
  • Marcello Vannucci, Splendidi palazzi di Firenze, Le Lettere, Firenze 1995
  • Pierluigi De Vecchi ed Elda Cerchiari, I tempi dell'arte, volume 2, Bompiani, Milano 1999.
Remove ads

Бележки

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads