Палмиро Толяти

Палмиро Микеле Никола Толяти (на италиански: Palmiro Michele Nicola Togliatti), фамилното име срещано също като Толиати, е италиански политик комунист.

Палмиро Толяти Palmiro Togliatti
италиански политик комунист
Роден	26 март 1893 г. Генуа, Италия
Починал	21 август 1964 г. (71 г.) Гурзуф, СССР
Погребан	Кампо Верано, Италия
Религия	атеизъм
Учил в	Торински университет
Политика
Партия	Италианска социалистическа партия (1914 – 1921) Комунистическа партия на Италия (1921 – 1943) Италианска комунистическа партия (1943 – 1964)
Съвет на министрите на Италия
заместник-председател министър на правосъдието, министър без портфейл (22 април 1944 – 1 юли 1946)
Парламент на Италия
депутат (8 май 1948 – 21 август 1964)
Семейство
Съпруга	Леонилде (Нилде) Йоти (1948 – 1964; партньорка без брак, до смъртта му)
Деца	Алдо Толяти (1925 – 2011) Мариса Малаголи (осиновена; 1944-)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Палмиро Толяти в Общомедия

Той е дългогодишен генерален секретар (1947 – 1964) на Италианската комунистическа партия – най-многобройната партия в страната и най-голямата компартия в Западна Европа, лидер на международното комунистическо движение (член на Изпълкома на Коминтерна). Заема министерски постове: министър без портфейл (1944), заместник-председател на Съвета на министрите (1944 – 1945), министър на правосъдието на Италия от 21 юни 1945 до 1 юли 1946 г. Член е на Камарата на депутатите от 1948 г. до смъртта си (1964).

Палмиро Толяти на 3-тия конгрес на Германската единна социалистическа партия, Източен Берлин (1950)

Биография

Роден е в семейство на учители в Генуа на 26 март 1893 г. По-малък брат е на италианския математик Еудженио Джузепе Толяти (1890 – 1977). Завършва право в Торино.

Влиза в Социалистическата партия на Италия (Partito Socialista Italiano) преди Първата световна война. След войната, в която участва като офицер, той става през 1920 г. партиен секретар в Торино и принадлежи към групата около L’Ordine Nuovo в Торино. Учредител е на Комунистическата партия на Италия (1921), преименувана на Италианска комунистическа партия (1943). Толяти живее дълги години в Москва, заемайки ръководни постове в Коминтерна. След 1935 година е заместник на генералния секретар Георги Димитров и секретар, отговарящ за комунистическите партии в Германия, Австрия, Нидерландия, Унгария, Швейцария, Чехословакия и Индонезия.^[1]

През 1943 – 1946 г. е Министър без портфейл и министър на правосъдието е в италианските првителства на маршал Пиетро Бадолио и Иваное Бономи.

При посещение на пионерския лагер „Артек“ в Крим, разхождайки се със спътничката си Леонилде (Нилде) Йоти, получава мозъчен кръвоизлив. Умира на 21 август 1964 г. в сгт. Гурзуф (край Ялта), Съветска Украйна.

В негова чест град Ставропол на Волга (Куйбишевска област), където е построен комбинат „АвтоВАЗ“ за леки коли по лиценз на италианската компания ФИАТ, е преименуван на Толиати (руска транскрипция на „Толяти“) на 23 автуст 1964 г.

Произведения

• Kampf für Frieden, Demokratie und Sozialismus. Aus Reden und Schriften über den Kampf der italienischen und der deutschen Arbeiterklasse. Dietz-Verlag, Berlin 1965
• Lektionen über den Faschismus. Verlag Marxistische Blätter, Frankfurt am Main 1973
• Ausgewählte Reden und Aufsätze. Verlag Marxistische Blätter, Frankfurt am Main 1977. ISBN 3-88012-461-2
• Die Italienische Kommunistische Partei. Cooperative, Frankfurt am Main 1979. ISBN 3-88442-000-3