Палюрци

Палюрци, още Пальорци или Палеорци (на македонска литературна норма: Паљурци), е бивше село в Северна Македония.

Палюрци Паљурци
— село —
Евхаристинско училище в Палюрци
Палюрци 41.203056, 22.629722
Страна	Северна Македония
Регион	Югоизточен
Община	Богданци
Географска област	Боймия
Надм. височина	139 m
Население	0 души (изселено в 1924 г.)
Палюрци в Общомедия

География

Селото е било разположено в областта Боймия, на територията на община Богданци, на около 8 километра източно от Богданци, под съвременния язовир Палюрци на Стара река, в западното подножие на Дъб.^[1]

История

Има легенда, че името на това село идва от Апостол Павел, който, когато е дошъл да проповядва на солуняните е обикалял, и че там, където е проповядвал, се е казвало, че е Павлово място. Турците са го нарекли Павлерци, оттам и Палюрци.

В началото на XIX век Палюрци е чифлигарско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Палюрци (Paliurtzi) е посочено като село с 30 домакинства и 136 жители българи.^[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Палюрци има 150 жители българи християни.^[3]

През 1889 година в Солун е основана монашеската общност на сестрите евхаристинки към църквата на българските униати. Основатели на тази общност са лазаристкият свещеник Йосиф Алоати и сестра му Еврозия, като отец Алоати със свои средства изкупува цялото чифлишко село.^[4] През 1892 г. евхаристинките пренасят центъра на дейността си в Палюрци. Първоначално те създават в селото женски манастир и към него организират едно мъжко и едно женско сиропиталище, а след това откриват и земеделско училище.^[5][6] Манастирът става база на четите на ВМОРО.^[7][8]

В началото на XX век всички жители на селото са българи униати – по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Палеорци (Paleortzi) има 104 българи униати и в селото работи българско униатско училище с 1 учител и 8 ученици.^[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Палюрци се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[10] Селото е осовободено от части на българската армия.

През Междусъюзническата война в 1913 година селото е нападнато от гръцки части и част от българите са прогонени, а други отведени на заточение.^[11] Селото е разрушено през Първата световна война, понеже там минава Македоския фронт. След войната селото попада в Сърбия и част жителите му се изселват в България. След 1924 година населението на селото окончателно се изселва в Богданско, Дойранско и Струмишко.^[12]

Личности

Родени в Палюрци

• Андон Христов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина^[13]
• Андон Христов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина^[13]
• Димитър Христов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина^[14]
• Дино Гонов (1877/1878 – 1913), македоно-одрински опълченец, Гевгелийска чета, четата на Ичко Димитров, 1 рота на 13 кукушка дружина, убит на 9 юли 1913 година^[15]
• Митко Христов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина, убит на 9 юли 1913 година^[14][16]
• Мито Палюрски (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето^[17]
• Тодор Ангов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Ичко Димитров^[18]
• Христо Пальорски, български революционер, деец на ВМОРО^[19]