Парламентарни избори в България (2013)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Парламентарните избори в България през 2013 година са предсрочни избори, които се провеждат на 12 май 2013 г.[1][2] – 8 седмици по-рано от насрочените преди това за 7 юли редовни парламентарни избори. На тях са избрани народни представители в XLII обикновено народно събрание, което започва работа на 21 май 2013 г.[3][4]
Нито една партия не получава мнозинство, а избирателната активност е рекордно ниска за избори за Народно събрание – едва 51,33%.[5] Четири дни след изборите ГЕРБ иска касирането им – безпрецедентен в световен мащаб ход за победила в избори партия.[6] На 9 юли Конституционният съд отхвърля искането.[7]
Remove ads
Насрочване и участници
В отговор на Антимонополните протести в страната, започнали на 5 февруари 2013 г., кабинетът „Борисов“ подава оставка на 20 февруари същата година. След последователни откази на трите най-големи парламентарно представени партии да съставят правителство,[8] е назначен служебен кабинет. На 28 февруари 2013 г. президентът Росен Плевнелиев насрочва предсрочни парламентарни избори за 12 май 2013 г.[9]
За участие в изборите Централната избирателна комисия регистрира 45 партии и коалиции.[10] Девет от тях не издигат кандидати,[11] а други издигат кандидати само в някои избирателни райони. Затова бюлетините за различните райони включват от 29 до 36 партии и коалиции.[12] Във Варна и Плевен има и по един независим кандидат.[13]
Remove ads
Предизборна кампания
Месецът преди изборите, когато протича предизборната кампания, е белязан с поредица от скандали, а именно:
- Сигнал за незаконно подслушване, депозиран от Сергей Станишев пред главния прокурор Сотир Цацаров. Част от записите е изтрита от ръководен служител на Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“ малко преди проверката.[14]
- Подхвърлени звукозаписи от подслушан разговор между Бойко Борисов, бившия министър на земеделието Мирослав Найденов и бившия градски прокурор на София Николай Кокинов, които според главния прокурор са автентични.[15][16]
- Костинбродска афера – 350 000 отпечатани и готови за експедиция изборни бюлетини извън договорените количества, открити от прокуратурата на 10 май вечерта в печатница „Мултипринт“ в Костинброд.[17]
Вместо тези скандали очакванията са били в предизборната кампания партиите да наблегнат на мерките срещу бедността. Но тези очаквания не се оправдават.[18]
Remove ads
Социологически проучвания и сондажи
Неутралността на този раздел е спорна. Моля, вижте съответната дискусия на беседата. |
Скандалите не отминават и социологическите проучвания. Партия РЗС обвинява агенциите „Галъп“ и „Медиана“, че нарушават Изборния кодекс.[19] А четири социологически агенции обявяват бойкот на агенция „МБМД“ заради неин сондаж от март (вж. по-долу), който дава 14,5% преднина на ГЕРБ пред БСП.[20]
По-долу е дадена таблица, с помощта на която могат да се проследят нагласите на избирателите от 11 май 2012 г. (година преди изборите) нататък:
Забележки:
- В графата „дата“ е отбелязана датата на завършване на проучването (сондажа), а в случай, че тя не е дадена в източниците – датата на публикацията.
- Освен ако не е указано друго, процентите в таблицата са дадени като част от всички избиратели, а не като част от деклариралите намерение да гласуват.
- Всяко проучване (сондаж) е с различна методика и степен на представителност (вж. съответния източник). Терминологията на извадките е обяснена в.[81]
Remove ads
Преброяване на гласовете и резултати
Освен от ЦИК, подадените на изборите гласове са преброени паралелно от австрийския институт за социални изследвания и консултации „SORA“.[82] Резултатите от паралелното преброяване са публикувани на специален сайт.[83]
Отчетената от ЦИК обобщена избирателна активност за страната е 51,33%.[5] ГЕРБ печели най-много гласове в 13 избирателни района, БСП (Коалиция за България) – в 12, а ДПС – в 5.[84] Окончателните резултати по партии и коалиции за цялата страна са следните:[69][85]

- Разпределение по избирателни райони
- Подадени гласове
- Депутатски места
Съгласно Изборния кодекс, резултатите от гласуването се определят по методиката на Хеър-Ниймайер.[88][89]
Remove ads
Искане за касиране на изборите
Четири дни след провеждането на изборите Бойко Борисов иска касирането им. Новината обикаля света и всички коментари отбелязват, че такъв ход е безпрецедентен в световен мащаб и че водачът на партията победителка иска нови избори.[6]
ГЕРБ наема бившия конституционен съдия Георги Марков за консултант.[4] На 22 май 2013 г., половин час преди крайния срок за това, в Конституционния съд са внесени три жалби за касиране на изборите с 96 подписа на депутати от ГЕРБ.[90][91] По тях са образувани конституционни дела 13, 14 и 15 от 2013 г.[92] Междувременно президентът Росен Плевнелиев и главният прокурор Сотир Цацаров не виждат основание за оспорване на изборите.[93]
„Ройтерс“ съобщава мнение на експерти по право, че решението на Конституционния съд по въпроса може да отнеме месеци. Агенцията цитира Десислава Николова от ИПИ, че решение за касиране е много малко вероятно, но политическата нестабилност и несигурност в страната ще продължат.[94] В интервю за агенция „Фокус“ политологът Антоний Гълъбов смята, че Конституционният съд няма да касира изборите като цяло – това би създало прецедент и трудности за политическите партии и държавата като цяло.[95]
Конституционният съд допуска за разглеждане дело № 13 (вж. по-горе) на 29 май 2013 г., но оставя без уважение искането за разглеждането му в открито заседание.[96] Шест седмици по-късно съдът излиза с решение по делото, с което отхвърля искането за касиране на изборите.[7]
За проверка на въпросите по дело № 15 (вж. по-горе), отнасящо се до провеждането на изборите на територията на Турция, Конституционният съд назначава тройна съдебна експертиза.[97]
Remove ads
Разходи
Разходите от бюджета за организацията на изборите по план са 21 милиона лева.[98]
Източници и бележки
Вижте също
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads