Парламентарни избори в България (2014)

Парламентарните избори в България през 2014 година са предсрочни избори, предизвикани от неустойчивост на управляващото мнозинство в XLII народно събрание, продължили повече от една година антиправителствени протести, ниско обществено доверие към институциите, незадоволителни за управляващата коалиция резултати на изборите за Европейски парламент от 25 май 2014 г. и последвало нейно разпадане. Поради тези обстоятелства на 23 юли Правителството на Пламен Орешарски подава предварително договорена оставка.^[1][2][3] На 27 юни на консултации между ГЕРБ, БСП, ДПС и представители на ББЦ за дата на предсрочния парламентарен вот е избран 5 октомври 2014 г.^[4][5] В резултат на гласуването на 27 октомври започва работа XLIII народно събрание със състав от 8 парламентарни групи.^[6] На 7 ноември с подкрепата на ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ е избрано второто правителство на Бойко Борисов.^[7]

Парламентарни избори (2014)

← 2013 5 октомври 2014 г. 2017 →
240 места в Българския парламент 121 места необходими за мнозинство
Активност	48,66%
Първа партия Втора партия Трета партия   Лидер Бойко Борисов Михаил Миков Лютви Местан Партия ГЕРБ БСП ДПС Лидер от 2010 2014 2013 Последни избори 30,54% 26,61% 11,31% Места преди 97 места 84 места 36 места Спечелени места 84 места 39 места 38 места Промяна в места 13 45 2 Народен вот 1 072 491 505 527 487 134 Проценти 32,67% 15,40% 14,84% Суинг 2,13% 11,21% 3,53%   Четвърта партия Пета партия Шеста партия   Лидер Радан Кънев Красимир Каракачанов Николай Бареков Партия РБ ПФ ББЦ Лидер от 2013 2014 2014 Последни избори – – – Места преди – – – Спечелени места 23 места 19 места 15 места Промяна в места – – – Народен вот 291 806 239 101 186 938 Проценти 8,89% 7,28% 5,69% Суинг – – –   Седма партия Осма партия   Лидер Волен Сидеров Георги Първанов Партия Атака АБВ Лидер от 2005 2014 Последни избори 7,30% – Места преди 23 места – Спечелени места 11 места 11 места Промяна в места 12 – Народен вот 148 262 136 223 Проценти 4,52% 4,15% Суинг 2,78% –
Резултати от гласуването по области
Премиер преди изборите Георги Близнашки безпартиен Избран Премиер Бойко Борисов ГЕРБ

Насрочване и участници

На 6 август президентът Росен Плевнелиев подписва указ, насрочващ произвеждането на изборите за 5 октомври. Предизборната кампания продължава от 5 септември до 3 октомври. 4 октомври е ден за размисъл.^[8]

Документи за регистрация подават 22 партии и 7 коалиции.^[9] Поради установени нередности Централната избирателна комисия отказва регистрация на Българска комунистическа партия с председател Зонка Спасова,^[10] БКП с председател Крум Захариев, Другата България и Българска работническо-селска партия.^[11]

На 2 септември в ЦИК са определени поредните номера на партиите и коалициите в бюлетините:^[12]

1. Движение 21
2. Българска социалдемокрация
3. Български национален съюз – Нова демокрация^[13]
4. Новото време
5. Обединена България
6. Социалдемократическа партия
7. Коалиция Реформаторски блок (ДСБ, СДС, ДБГ, БЗНС, НПСД, БНД, Християндемократическа партия на България)^[14]
8. Нова България
9. ГЕРБ
10. Общество за нова България
11. Атака
12. НДСВ
13. Коалиция България без цензура (ББЦ, Гергьовден, Земеделски народен съюз, ЛИДЕР, Съюз на свободните демократи, Български демократичен съюз „Радикали“, Партия на българските жени, Българска индустриално-аграрна партия)^[15][16][17]
14. Коалиция АБВ (АБВ, Българска партия Либерали, Обединен блок на труда, ФАГО)
15. Коалиция Левицата и Зелена партия (Българска левица, Зелена партия)
16. Нова алтернатива
17. Коалиция Десните (Български демократически форум, Синьо единство, Единна народна партия)
18. ДПС
19. Глас народен
20. Партия на зелените
21. Нова сила
22. Коалиция БСП лява България (БСП, Български социалдемократи, Движение за социален хуманизъм, Европейска сигурност и интеграция, Комунистическа партия на България, Земеделски съюз Александър Стамболийски, Нова зора, Евророма, Социалдемократи, Партия на българските комунисти, Екогласност, Обединена социалдемокрация, Съюз на комунистите в България)
23. Зелените
24. Коалиция Патриотичен фронт (НФСБ, ВМРО – БНД)^[18]
25. Република БГ

Избирателна система

Гласува се с хартиена бюлетина. В 500 секции на 10 изборни района експериментално се въвежда и машинно гласуване.^[19] Изборите се произвеждат по пропорционална система с регистирани в многомандатни изборни райони кандидатски листи на партии и коалиции или инициативни комитети. Избирателят гласува, като постави с пишещ със син цвят химикал знак „X“ или „V“ в квадратчето с номера на избраната от него партия, коалиция или инициативен комитет. Ако желае, може да отбележи със знак „X“ или „V“ и едно предпочитание (преференция) за кандидат в избраната от него кандидатската листа, като по този начин дава свое подреждане на кандидатите в нея. Когато избирателят не е отбелязал предпочитание, зачита се предпочитание за кандидата, посочен на първо място в листата. Предпочитанията за отделните кандидати са валидни ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 7% от гласовете, подадени за кандидатската листа. Гласуващите в чужбина нямат право на преференция. В Народното събрание влизат партиите и коалициите, получили не по-малко от 4% от действителните гласове от страната и чужбина. Мандатите се определят от Централната избирателна комисия по метода на Хеър-Ниимайер.^[20]

Изразходвани средства

Политическите сили, изразходвали за участието им в изборите суми над 100 000 лева според финансовите им отчети пред Сметната палата, са:^[21][22]

• ГЕРБ – 2 857 281 лв.
• ДПС – 2 275 663 лв.
• Коалиция България без цензура – 1 841 824 лв.
• Коалиция БСП лява България – 1 828 028 лв.
• Атака – 1 061 782 лв.
• Коалиция Реформаторски блок – 654 343 лв.
• Коалиция АБВ – 586 643 лв.
• Коалиция Патриотичен фронт – 495 334 лв.
• Движение 21 – 217 793 лв.
• Коалиция Десните – 211 628 лв.
• Република БГ – 181 938 лв.
• Глас народен – 109 949 лв.

Според „Институт за развитие на публичната среда“ общата стойност на публикуваните към 10 октомври договори на партии и коалиции с медии за предизборно отразяване е 4 385 587 лева. Политическите сили, дали за медийна пропаганда суми над 50 000 лева, са:^[23]

• Коалиция България без цензура – 999 040 лв.
• Коалиция БСП лява България – 618 995 лв.
• ДПС – 555 706 лв.
• Атака – 539 605 лв.
• Коалиция Реформаторски блок – 412 033 лв.
• Коалиция АБВ – 255 010 лв.
• ГЕРБ – 239 057 лв.
• Коалиция Патриотичен фронт – 181 054 лв.
• Движение 21 – 109 199 лв.
• Република БГ – 98 159 лв.
• Коалиция Десните – 55 404 лв.

Социологически проучвания

През последните години електоралната социология в България нееднократно е подлагана на публични критики от политици, обществени личности, журналисти и членове на професионалната общност заради сериозни разминавания между данни от проучвания и изборни резултати, които пораждат съмнения в коректността, достоверността и безпристрастността ѝ.^[24][25][26]

Агенция	Дата	ГЕРБ	БСП	ДПС	Атака	РБ	ББЦ	ПФ	АБВ	Други	Общо
„Галъп интернешънъл“[27]	3 юли 2014	22,3%	17,2%	7,2%	2,2%	3,9%	6,6%	2,0%	3,0%	3,1%	67,5%
„Отворено общество“[28]	6 юли 2014	25,4%	12,5%	4,5%	2,3%	7,0%	2,9%	1,3%	1,8%	4,4%	62,1%
ЦАМ[29]	10 юли 2014	23,9%	13,7%	7,9%	2,1%	3,3%	2,9%	2,2%	2,0%		58,0%
„Сова Харис“[30]	15 юли 2014	23,0%	15,2%	8,0%	1,3%	4,0%	5,9%	1,0%	2,7%		61,1%
„Екзакта рисърч груп“[31]	15 юли 2014	25,9%	15,3%	6,6%	2,0%	6,0%	5,2%	2,3%	3,2%		66,5%
ИМП[32]	25 юли 2014	27,2%	13,5%	7,3%	2,4%	4,5%	6,0%	2,4%	4,0%	4,9%	72,2%
„Галъп интернешънъл“[33]	6 август 2014	23,4%	15,9%	7,8%	1,7%	4,2%	4,9%	3,1%	2,4%	2,9%	66,3%
„Афис“[34]	21 август 2014	31,3%	22,7%	10,1%	3,2%	6,3%	4,5%	4,1%	4,9%	12,9%	100,0%
„Сова Харис“[35]	30 август 2014	43,2%	31,4%	11,1%		7,1%	7,3%				100,1%
ИМП[36]	30 август 2014	36,0%	24,0%	9,3%	3,7%	6,2%	6,4%	3,9%	5,6%	5,0%	100,1%
„Медиана“[37]	1 септември 2014	26,8%	17,5%	9,2%	3,7%	4,4%	4,7%	4,3%	3,3%		73,9%
„Алфа Рисърч“[38]	5 септември 2014	36,2%	22,5%	12,1%	2,9%	5,2%	4,4%	3,7%	3,9%	9,1%	100,0%
ЦАМ[39]	10 септември 2014	36,0%	22,0%	15,0%	3,5%	6,0%	4,0%	4,8%	3,5%		94,8%
„Афис“[40]	14 септември 2014	34,3%	23,7%	10,1%	3,9%	5,5%	5,0%	5,5%	5,3%	6,8%	100,1%
„Галъп интернешънъл“[41]	18 септември 2014	35,9%	18,3%	14,2%	3,4%	5,6%	5,8%	4,9%	3,6%	8,3%	100,0%
„Екзакта рисърч груп“[42]	19 септември 2014	36,5%	20,2%	11,9%		7,3%	5,2%	5,2%	5,3%		91,6%
„Сова Харис“[43]	25 септември 2014	37,2%	25,0%	12,7%	3,5%	5,6%	5,9%	4,8%	3,4%	1,6%	99,7%
ИМП[44]	27 септември 2014	35,0%	21,2%	12,7%	5,0%	5,6%	5,8%	5,0%	5,4%	4,3%	100,0%
ИСИМ-МБМД[45]	28 септември 2014	36,1%	18,6%	16,3%	4,6%	6,6%	4,8%	4,8%	2,8%	5,8%	100,4%
„Медиана“[46]	30 септември 2014	31,0%	21,0%	13,2%	4,5%	6,8%	7,5%	7,1%	3,7%	5,2%	100,0%
ЦАМ[47]	30 септември 2014	35,5%	21,0%	14,0%	4,5%	7,2%	5,1%	5,4%	2,9%		95,6%
„Афис“[48]	30 септември 2014	33,5%	20,7%	13,7%	4,4%	7,2%	6,7%	5,2%	4,6%	4,1%	100,1%
„Галъп интернешънъл“[49]	30 септември 2014	33,9%	18,9%	15,1%	4,0%	5,7%	5,9%	4,4%	3,8%		91,7%
„Алфа Рисърч“[50]	30 септември 2014	34,1%	19,1%	15,4%	3,9%	6,0%	6,0%	4,2%	3,8%	7,5%	100,0%
„Екзакта рисърч груп“[51]	2 октомври 2014	37,0%	19,5%	15,0%	3,3%	7,0%	7,0%	4,5%	4,0%		97,3%
ЦИК[52]	2014-10-05	32,67%	15,40%	14,84%	4,52%	8,89%	5,69%	7,28%	4,15%	6,56%	100,00%
Агенция	Дата	ГЕРБ	БСП	ДПС	Атака	РБ	ББЦ	ПФ	АБВ	Други	Общо

Забележки:

• В графата „дата“ е отбелязана датата на завършване на проучването, а в случаи, в които тя не е спомената в източниците, се посочва датата на публикацията.
• Процентите в таблицата означават дял от всички имащи право на глас (с общ сбор под 100%) или дял само от заявилите намерение да гласуват (с общ сбор от или близо до 100%). При наличие в източниците и на двата вида данни предпочитание се дава на втория. Изключение е проучването на „Сова Харис“ от 30 август, което представя процентно разпределение на групите на партиите и коалициите в бъдещия парламент.
• Проучванията имат различни методики и представителност. Сведения за тях се съдържат в съответните източници.

Централната избирателна комисия регистрира като агенции, които ще извършват социологически проучвания в изборния ден, „Екзакта рисърч груп“ ООД,^[53] „Сова-5“ АД,^[54] „Галъп интърнешънъл“ АД,^[55] „Институт за социални изследвания и маркетинг – МБМД“ ЕООД,^[56] „Афис“ ООД,^[57] „Алфа Рисърч“ ООД.^[58]

В отговор на запитване на група медии^[59] на 1 октомври ЦИК допуска публикуване на резултати от екзит полове в социални мрежи и блогове преди края на гласуването през изборния ден 5 октомври.^[60]

Резултати

Избирателната активност в страната към 19:00 ч. на 5 октомври е 48,66%.^[61] Броят на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателните списъци е 3 500 585. Броят на гласувалите с предпочитание (преференция) е 1 121 624. Недействителните гласове са 218 125. Официалните резултати от изборите за страната, обявени от ЦИК, са:^[62]

№	Партия / Коалиция (КП)	Гласове	Разпред.
1.	Движение 21	39 221	1,195%
2.	Българска социалдемокрация	9431	0,287%
3.	Български национален съюз – Нова демокрация	5559	0,169%
4.	Новото време	3836	0,117%
5.	Обединена България	10 831	0,330%
6.	Социалдемократическа партия	5398	0,164%
7.	КП Реформаторски блок	291 806	8,888%
8.	Нова България	12 628	0,385%
9.	ГЕРБ	1 072 491	32,667%
10.	Общество за нова България	4615	0,141%
11.	Атака	148 262	4,516%
12.	НДСВ	7917	0,241%
13.	КП България без цензура	186 938	5,694%
14.	КП АБВ	136 223	4,149%
15.	КП Левицата и Зелена партия	7010	0,214%
16.	Нова алтернатива	11 583	0,353%
17.	КП Десните	7234	0,220%
18.	ДПС	487 134	14,837%
19.	Глас народен	37 335	1,137%
20.	Партия на Зелените	7456	0,227%
21.	Нова сила	5553	0,169%
22.	КП БСП лява България	505 527	15,398%
23.	Зелените	19 990	0,609%
24.	КП Патриотичен фронт	239 101	7,283%
25.	Република БГ	18 901	0,576%
	Независими кандидати	1185	0,03%
	Всичко	3 283 192	100%

Разпределение на мандатите в Народното събрание^[63]

№	Партия / Коалиция (КП)	Мандати
07.	КП Реформаторски блок	23
09.	ГЕРБ	84
11.	Атака	11
13.	КП България без цензура	15
14.	КП АБВ	11
18.	ДПС	38
22.	КП БСП лява България	39
24.	КП Патриотичен фронт	19
	Всичко	240

• Избирателна активност (%)
• 
  Активност по избирателни райони, 5 октомври 2014 г.
• 
  Активност на изборите за Народно събрание, 1990 – 2014 г.

Социално-демографски профили на гласувалите и партиите

Социално-демографски профил на гласувалите

Социално-демографски профил на гласувалите според агенция „Алфа Рисърч“, основан на данни от екзит пол:^[64]

Гласували по възраст

Възрастова група	ГЕРБ	БСП	ДПС	РБ	ПФ	ББЦ	Атака	АБВ	Друга
18 – 30 г.	33%	7%	19%	11%	5%	7%	4%	3%	11%
31 – 60 г.	35%	12%	15%	10%	6%	8%	3%	4%	7%
над 60 г.	29%	31%	9%	6%	7%	4%	5%	5%	4%

Гласували по образование

Образование	ГЕРБ	БСП	ДПС	РБ	ПФ	ББЦ	Атака	АБВ	Друга
Висше/Полувисше	34%	15%	4%	16%	7%	5%	3%	4%	12%
Средно	35%	17%	13%	6%	6%	6%	5%	5%	7%
Основно и по-ниско	17%	20%	42%	3%	3%	7%	3%	2%	3%

Гласували по етнос

Етническа група	ГЕРБ	БСП	ДПС	РБ	ПФ	ББЦ	Атака	АБВ	Друга
Българи	36%	19%	3%	10%	7%	7%	5%	5%	8%
Турци	7%	3%	83%	3%	1%	2%	0%	1%	0%
Цигани	8%	17%	44%	2%	1%	7%	2%	3%	16%

Гласували по населено място

Тип населено място	ГЕРБ	БСП	ДПС	РБ	ПФ	ББЦ	Атака	АБВ	Друга
София	35%	15%	1%	20%	6%	3%	2%	3%	15%
Областен град	37%	16%	3%	9%	9%	7%	3%	4%	12%
Малък град	33%	19%	7%	8%	6%	8%	4%	3%	12%
Село	22%	17%	37%	4%	3%	6%	4%	4%	3%

Забележка:

• Данните в таблиците на агенция „Алфа Рисърч“ се проследяват по редове.

Социално-демографски профил на партиите

Социално-демографски профил на партиите според агенция „Галъп интърнешънъл“, основан на данни от екзит пол:^[65]

Възрастова структура на електоратите на партиите

Възрастова група	Всички	ГЕРБ	БСП	ДПС	РБ	ББЦ	ПФ	АБВ	Атака
18 – 25 г.	10%	9,5%	5,7%	14,3%	8,9%	12,9%	7,8%	8%	12,2%
26 – 35 г.	16,4%	18,3%	8,2%	17,5%	19,7%	19,9%	13,2%	15%	15,3%
36 – 45 г.	19,3%	21,2%	9,9%	21,5%	22,1%	26,4%	19,6%	16,3%	17,8%
46 – 55 г.	19,3%	20,3%	15,3%	20,2%	23,1%	18,9%	19%	22,1%	16%
56 – 65 г.	17,5%	17,1%	21,5%	14,6%	16%	12,5%	21,5%	18,9%	20,7%
Над 65 г.	17,6%	13,6%	39,5%	11,9%	10,1%	9,3%	18,9%	19,7%	18%

Трудова структура на електоратите на партиите

Трудова група	Всички	ГЕРБ	БСП	ДПС	РБ	ББЦ	ПФ	АБВ	Атака
Работа с пълна заетост	50,2%	58,3%	34,2%	34,5%	64,3%	54%	51%	55,1%	42,7%
Работа с частична заетост	7,9%	6,4%	6,6%	13,7%	7,8%	7,6%	7,7%	5,2%	9,4%
Учещи	4,6%	4,7%	3,1%	4,5%	4,6%	5%	4,4%	4,2%	3,9%
Домакини	2,7%	2,8%	1,4%	5,6%	1,4%	2,9%	2,4%	3,1%	2,2%
Безработни	10,6%	8%	8,5%	24,3%	7,3%	13,6%	6,3%	6,6%	16%
Пенсионери	23,9%	19,9%	46,3%	17,4%	14,6%	16,9%	28,2%	25,9%	25,8%

Образователна структура на електоратите на партиите

Образование	Всички	ГЕРБ	БСП	ДПС	РБ	ББЦ	ПФ	АБВ	Атака
Висше	40,9%	44,3%	37,8%	10,6%	62,3%	31,1%	45,8%	51,7%	36,2%
Средно	47,5%	49,5%	46,6%	50,6%	33,4%	60,9%	48,2%	46%	51,5%
Основно	10,3%	5,7%	14,2%	31,9%	3,8%	6,3%	5,6%	7,5%	12%
По-ниско	1,4%	0,5%	1,3%	6,9%	0,6%	1,8%	0,3%	0,2%	0,2%

Селищна структура на електоратите на партиите

Тип населено място	Всички	ГЕРБ	БСП	ДПС	РБ	ББЦ	ПФ	АБВ	Атака
София	13,4%	14,5%	12,3%	0,9%	29%	4,3%	12,7%	15,7%	11,7%
Областен град	40,7%	48,1%	33,9%	13,3%	42%	42,5%	51,5%	46%	38,4%
Малък град	20,5%	19%	24,4%	15,7%	17,8%	28,2%	22,5%	19,6%	25,6%
Село	25,4%	18,4%	29,4%	70,1%	11,1%	25%	13,2%	18,7%	24,3%

Етническа структура на електоратите на партиите

Етническа група	Всички	ГЕРБ	БСП	ДПС	РБ	ББЦ	ПФ	АБВ	Атака
Българи	86,6%	96,1%	94,1%	16,5%	94,5%	93,4%	99%	98,1%	94,5%
Турци	9,8%	1,8%	1%	72,6%	3,8%	2,1%	0,2%	0,7%	2%
Цигани	3,1%	1,8%	4,4%	9,9%	0,9%	4,1%	0,7%	0,9%	2,6%
Други	0,5%	0,3%	0,5%	1%	0,8%	0,4%	0,2%	0,2%	0,9%

Полова структура на електоратите на партиите

Пол	Всички	ГЕРБ	БСП	ДПС	РБ	ББЦ	ПФ	АБВ	Атака
Мъже	46,6%	45,4%	42,9%	53,3%	45,2%	44,7%	48,5%	38,9%	65,1%
Жени	53,4%	54,6%	57,1%	46,7%	54,8%	55,3%	51,5%	61,1%	34,9%

Забележка:

• Данните в таблиците на агенция „Галъп интърнешънъл“ се проследяват по колони.

Пространствено разпределение на партиите

Подкрепата за ГЕРБ е равномерна върху почти цялата територия на страната, като изключение са общините с най-силни позиции на ДПС, в които тя е осезаемо по-ниска. При БСП се наблюдава сходно с ГЕРБ разпределение, но с по-изразена поддръжка в Северозападна и Югоизточна България. ДПС запазва надмощие в традиционните за движението региони с голям дял турско и мюсюлманско население, Лудогорието, Източна Стара планина, Източните и Западните Родопи. Реформаторският блок получава най-силна подкрепа в столицата София и Хасковска област. Патриотичният фронт е с ясно очертано електорално ядро в Бургаска област, а ББЦ в Кюстендилска област и Северозападна България. Поддръжниците на АБВ и Атака са сравнително по-равномерно разпределени с лек превес на Северозападна, Средна северна и част от Югоизточна България.^[66]

• Резултати на парламентарно представените партии и коалиции по избирателни райони (%)
• 
  ГЕРБ
• 
  БСП лява България
• 
  ДПС
• 
  Реформаторски блок
• 
  Патриотичен фронт
• 
  България без цензура (коалиция)
• 
  Атака
• 
  АБВ (коалиция)