Партений Галяс

Партений (на гръцки: Παρθένιος, Партениос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.^[1]

Партений Παρθένιος
православен духовник
Роден	1860 г. Сятища, Османска империя
Починал	29 юни 1921 г. (61 г.) Валовища, Гърция
Партений в Общомедия

Биография

Роден е в 1860 година в западномакедонския град Сятища, Османска империя с фамилията Галяс (Γκάλλιας) или Голяс (Γκόλιας).^[2] Става монах в Завордския манастир, а по-късно е протосингел на Митилинската епархия.^[3]

На 4 юли 1895 година Партений е избран титулярен дафнуски епископ при Мелнишката митрополия със седалище във Валовища. Ръкоположен е на 8 юли 1895 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в Цариград от митрополит Доротей Белградски в съслужение с митрополитите Никодим Еласонски и Софроний Карпатоски.^[1] Епископ Партений има чести търкания с началника си митрополит Константин Мелнишки, поради характера на митрополита. Патриаршията на няколко пъти иска обяснения и от двете страни за проблемите и ги кани в 1899 година в Цариград за помирение. През май 1897 година Патриаршията пише на Партений и му напомня, че е титулярен епископ на мелнишкия митрополит и не трябва да си позволява своеволия, а всички актове трябва да са според инструкциите на митрополита.^[3]

На 20 март 1899 година става поленински епископ в Дойран и остава на тази катедра до 1907 година.^[4] В Дойран развива активна антибългарска дейност, като се стреми с всички средства да ограничи българското просветно и църковно дело, но среща съпротива от български архиерейски наместник йеромонах Неофит, който успяда да извоюва за българите градската църква „Свети Илия“.^[5]

По-късно е дебърски и велешки митрополит патриаршески митрополит в Дебър от 3 май 1907 до 1909 година.^[6][4][1] Патриаршията му назначава за викарен епископ сърбина Варнава Главиницки, който всъщност поема епархията, тъй като Партений не успява да я обиколи нито веднъж. Избран е за член на Светия синод в Цариград. В 1913 година участва в решението да се формира Дарданелската и Лампсакска митрополия.^[7]

На 3 септември 1913 година след Междусъюзническата война поема Валовищката епархия, оформена след раздялата на диоцеза на Мелнишката епархия между Цариградската патриаршия и Българската екзархия.^[4] Умира в 1921 година.^[8][9]

Умира във Валовища на 29 юни 1921 година.^[1]

• 
  Писмо на Партений на гръцки с печат на митрополията, 13 октомври 1908 г., Велес
• 
  Писмо на Партений на сръбски с печат на митрополията, 18 октомври 1908 г., Велес
• 
  Писмо от епископ Варнава Главиницки до Йован Йованович, с което съобщава, че епископ Партений е събрал велешките гъркомани и е обявил, че сръбското дело пропада, 16 април 1911 г., Велес