Мелнишка епархия

Мелнишката епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Μελενίκου) е историческа епархия на Вселенската патриаршия със средище град Мелник. Катедрални църкви на епархията са „Свети Никола“ на хълм край града, а от XVIII век градската „Свети Николай Чудотворец“.

Тази статия е за православната епархия. За богомилската вижте Мелнишка епархия (Богомилска църква).

---

Мелнишка епархия
Катедралният храм „Свети Николай“
Местно име	Ιερά Μητρόπολη Μελενίκου
Църква	Вселенска патриаршия
Страна	Византийска империя Османска империя
Център	Мелник
Катедрална църква	„Свети Никола“ (до XVIII век) „Свети Николай“ (след XVIII век)
Дата на основаване	XIII век
Дата на закриване	1913 г.
Сан	митрополит

История

Епархията е основана в XIII век. Между 1345 и 1371 година е подчинена на Печката сръбска патриаршия, след което отново и завинаги се завръща към Цариградската патриаршия.^[1] През XIX век обхваща Мелнишката, Петричката и Демирхисарската каза и нахията Долна Джумая от Сярската каза с общо 101 християнски селища.^[2] След 1878 година към епархията се присъединява и Горноджумайската каза, подведомствена дотогава на Самоковската епархия на Българската екзархия.^[3] През 1891 – 1892 година, голяма част от християнското население в епархията, отхвърля властта на Цариградската патриаршия. Първи 21 села от Горноджумайско минават в лоното на Българската екзархия. Три четвърти от селищата в Мелнишко също се отказват от Патриаршията. С изключение на 100 къщи и Петрич преминава под екзархийско ведомство. Скоро и селата последват примера на града. През 1894 година Горноджумайската каза се присъединява към новосъздадената екзархийска Неврокопска епархия.^[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година част от епархията попада в Гърция, част в България. В Гърция наследник е Валовищката епархия на Вселенската патриаршия, управлявана днес от Църквата на Гърция. От 1913 до 1914 година управляващ българската епархия е архимандрит Инокентий Софийски.^[5] След това диоцезът на Мелнишката епархия на българска територия е присъединен към Струмишката епархия на Българската екзархия. През 1920 година, след като град Струмица е предаден на Кралството на сърби, хървати и словенци, остатъкът от диоцеза на бившата Мелнишка епархия на територията на България е присъединен към Неврокопската епархия.

От 1 октомври 1998 година Мелнишки е титулярна епископия, тоест без епархия, на Българската православна църква.

Епископи

Епигонатий на Мелнишката митрополия, 1691 година

Кръщелно от Мелнишката митрополия, 7 септември 1902 година

Мелнишки митрополити на Вселенската патриаршия

Име	Име	Години	Забележка
Теодор	Θεόδωρος	споменат в 1150[6]
Павел Клавдиополит[7]	Παύλος Κλαυδιουπολίτης	преди 1204 – след май 1216[8]
Доротей	Δωρόθεος	споменат в 1285[9][6]
Максим	Μάξιμος	споменат в 1294[10] и 1297[11]
Макарий I	Μακάριος	споменат в 1299[12]
Йоан	Ιωάννης	споменат в 1315 – 1316[13][6]
Митрофан I	Μητροφάνης	1347 – 1352[14][6] или 1329 - 1345/1371 или 1333 - 1354[6]	наричан Καθολικού Κριτού Ρωμαίων[6]
Кирил I	Κύριλλος	споменат в 1355[6]
Калист	Κάλλιστος	споменат в 1371
Спиридон	Σπυρίδων	споменат в 1377[15][6]	в печки п.
Митрофан II	Μητροφάνης	1379 – 1386[16][6]
Атанасий	Αθανάσιος	споменат в 1393[6]
Евстратий	Ευστράτιος	споменат в 1438 г.[17][6]
Матей I	Ματθαίος	1439 – 1474[18]	участник във Фераро-Флорентинския събор
Макарий II	Μακάριος	1475 - 1480 или 1460 - 1485[6] или 1474 – 1485[19][6]
Герасим	Γεράσιμος	1485 – 1505[20][6]
Дионисий I	Διονύσιος	1505 – 1528[21][6]
Матей II	Ματθαίος	1528 – 1555[22][6]
Теона	Θεωνάς	1555 – 1559[23]	от паронаксийски, идентифициран от Е. Тапинос с Теона Солунски[6]
Неофит I	Νεόφυτος	1559 - 1578[24][6] или 1559 - 1575[6]
Методий	Μεθόδιος	ръкоположен на 2 юни 1578[25]-март 1581[26][6]
Анастасий	Αναστάσιος	1581 – 1589[27][6]
Филарет I	Φιλάρετος	споменат в 1591 г.[28]
Софроний I	Σωφρόνιος	1589 – 1593[29][6]
Гавриил	Γαβριήλ	1593 – 1598[30][6]
Софроний II	Σωφρόνιος	1598 – 1621[31][6]
Галактион	Γαλακτίων	1621 – 1627[6] или 1621 - 1628[32]
Неофит	Νεόφυτος	1627 – 1628[33]
Христофор	Χριστόφορος	28 юни 1628 – 1 ноември 1653[34][33]
Теофан	Θεοφάνης	декември 1654 – 1659[35]
Григорий I	Γρηγόριος	април 1659 – 1661[36][33]
Силвестър	Σιλβέστρος	9 май 1661 – 15 май 1667[37][33]
Захарий	Ζαχαρίας	1667 – 1677[38][33]
Дионисий II	Διονύσιος	1677 – 1683, 1685, 1687, 1689[39][33]
Кирил II	Κύριλλος	1683 – 1685, 1687, 1688[40][33]
Макарий III	Μακάριος	18 април 1689 – 1696[41][33]
Стефан	Στέφανος	1696 – 1706[42][33]
Григорий II	Γρηγόριος	1706 – 1711[43][33]
Мелетий	Μελέτιος	1711 – 1716[44][33]
Антим I	Άνθιμος	3 септември 1716 - 1737[33]	в ганоски и хорски м.
Кирил III	Κύριλλος	1737 – 1745[45]	в никомидийски м.
Йоаникий	Ιωαννίκιος	1745 – 1753[46][33]	от анкарски м.[33]
Филарет II	Φιλάρετος	1753 – 1755[47]	от созополски м.[33]
Макарий IV	Μακάριος	1755 – 1763[48]	от милоски м.[33]
Дамаскин	Δαμασκηνός	октомври 1763 – април 1769[33][49]	в солунски м.
Гавриил	Γαβριήλ	1769[33]
Леонтий	Λεόντιος	1769 – юни 1796[33][50]	в кесарийски м.
Антим II	Άνθιμος	юли 1796 – май 1820[33][51]	от вукелски е.[33]
Самуил	Σαμουήλ	май 1820 – август 1830[33][52]	от драчки м.
Григорий III	Γρηγόριος	1830 – 1837[53]	от по-рано дебърски м.
Дионисий III	Διονύσιος	2 септември 1837 – 25 март 1875[54]
Прокопий	Προκόπιος	25 май 1875 – 28 август 1891	от херцеговински м.
Александър	Αλέξανδρος	11 януари 1892 – 27 април 1894	от преспански и охридски м.
Константин I	Κωνσταντίνος	3 май 1894 – 23 март 1899	от литицки м., в ганоски и хорски м.
Леонтий	Λεόντιος	29 април 1899 – 27 февруари 1901	от филаделфийски м., в касандрийски м.
Йоаким	Ιωακείμ	11 март 1901 – 18 октомври 1903	в пелагонийски м.
Ириней	Ειρηναίος	2 ноември 1903 – 11 август 1906	в касандрийски м.
Теодорит	Θεοδώρητος	22 август 1906 – септември 1906	от неврокопски м., в неврокопски м.
Емилиан	Αιμιλιανός	2 септември 1906 – 8 декември 1911	в гревенски м.
Константин II	Κωνσταντίνος	10 януари 1912 – 25 юни 1913	от хариуполски е.

Мелнишки титулярни епископи на Българската православна църква

Име	Управление	Забележка	Години
Генадий	1 октомври 1998 – 26 май 2008 †		1955 - 2008
Серафим	18 декември 2011 – 19 януари 2014	в неврокопски м.	1974
Герасим	18 декември 2016 –		1979