Патарос

Патарос (на гръцки: Δροσάτο, Дросато, катаревуса: Δροσάτον, Дросатон, до 1927 година Ποταρός, Потарос^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.

Патарос Δροσάτο
— село —
Патарос 41.166565, 22.799614 Патарос Патарос
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Кукуш
Географска област	Дойранска котловина
Надм. височина	232 m
Население	523 души (2021 г.)
Пощенски код	610 03

Надгробен паметник на български войник Миро Гьорчев Андонов от село Патарос, Дойранско, загинал на 20 март 1918 г.

История

В Османската империя

Църквата „Успение Богородично“ е изградена в 1857 година. В 1975 година е затворена и до нея е построена нова. Старата е реставрирана в 1999 година и превърната в художествена галерия.^[2] Гробищният храм „Свети Георги“ също е от XIX век.^[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Путорос е посочено като селище в Дойранска каза с 29 домакинства, като жителите му са 121 българи.^[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Патарос е село в Дойранска каза и брои 340 жители българи.^[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Патарос има 360 българи екзархисти и работи българско училище.^[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Патарос са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[7]

В Гърция

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Патарос има 45 къщи славяни християни.^[8] Част българските му жители се изселват в България и в 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци от Южна Русия и Кавказ.^[2] В 1928 година в селото е смесено българо-бежанско със 151 бежански семейства с 577 жители.^[9] В 1927 година селото е прекръстено на Дросатон.^[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Патарос на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Чардаци[11]	Τσαρδάκια	Виглес	Βίγλες[12]	местност на Ю от Патарос и на ЮЗ от Гола[11]

Преброявания

• 2001 година – 1068 души
• 2011 година – 713 души

Личности

Родени в Патарос

• Георги Динев Проданов (1892 – ?), български офицер, капитан. Завършил последния двадесет и седми випуск на Солунската българска мъжка гимназия през 1913 година.^[13]
• Мито Патарозлията, български революционер, македоно-одрински опълченец, четата на Тодор Александров^[14]
• Митю (Миро) Андонов Гьорчев, български военен, 59-и пехотен полк, загинал на 20 март 1916 година (виж Българско военно гробище (Ново село))
• Тома Христов (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 и 4 рота на 3 солунска дружина, загинал на 22 юни 1913 година^[15]