Пеню Шиваров

Пеню или Пеньо Шиваров е български военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Пеню Шиваров
Роден	1873 г. Гита, Османска империя
Починал	1919 г. (46 г.) София, Царство България
Пеню Шиваров в Общомедия

Биография

Пеню Шиваров е роден в чирпанското село Кара Терзилери, тогава в Османската империя. Служи в Българската армия с подофицерски чин в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк, където участва в Тайните македоно-одрински подофицерски братства на Върховния македоно-одрински комитет.

В Тракия

Четата на Пеню Шиваров във Василико.

В края на януари 1903 година заедно с колегите си подофицери Петър Ангелов, Цено Куртев, Димитър Дичев, Димитър Халачев и Атанас Вълканов е привлечен във ВМОРО от Михаил Герджиков и Стоян Петров. Напуска армията и става активист на организацията в Одринския революционен окръг.

През февруари 1903 година е в четата на Герджиков и участва в опита за атентат на жп линията Цариград - Одрин при гара Синекли, чаталджанско, извън революционната територия.

Пеню Шиваров е делегат на конгреса на рволюционния окръг на Петрова нива през лятото на 1903 година и е определен за граматиковски войвода, като негов подвойвода е Георги Калоянов.^[1] По време на Илинденско-Преображенското въстание на 5 срещу 6 август с чета от 100 души напада и превзема казармата на село Граматиково, тогава негов четник е и Лефтер Мечев. След това води сражение и при село Визица.

В Македония

Обединената чета на Кръстьо Българията и Пеньо Шиваров.

След потушаването на въстанието Пеню Шиваров се прехвърля в Македония, като през 1904 година е помощник-войвода на велешкия войвода Стефан Димитров. През 1905 година е назначен за велешки районен войвода с подкрепата на Иван Чупаров. От 1906 година е войвода в Кумановско, където дава отпор на Сръбската пропаганда в Македония.

Чета на Пеню Шиваров, 8 юли 1906 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Петър Шиваров	Кара Терзилери	Чирпанска	завърнал се
2.	Тодор Иванов	Скопие		завърнал се
3.	Борис Андонов	Прилеп		завърнал се
4.	Стойко Андреев	Габрово		завърнал се
5.	Захар. Кръст. Налбатов	Панагюрище		предал се на турците
6.	Йордан Ангелов	Дурачка река	Паланечка	завърнал се [2]

Пеню Шиваров участва в Балканската война, Междусъюзническата война, а през Първата световна война е взводен командир в Единадесета пехотна македонска дивизия.

След войната Пеню Шиваров не успява да преживее последвалата Втора национална катастрофа и умира през 1919 година в София.^[3][4][5]