Стоян Петров (революционер)

Стоян Петров Топузов е български революционер, одрински войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Петров.

---

Стоян Петров
български революционер
Роден	1874 г. Малко Търново, Османска империя
Починал	28 май 1914 г. (40 г.) София, Царство България
Стоян Петров в Общомедия

Биография

Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и Цено Куртев; Иван Варналията и Лазо Лазов; Кръстьо Българията и неизвестен, най-горе; Михаил Герджиков и Христо Силянов; Константин Калканджиев и цивилните Петър Чолаков и Георги Минков; Коста Лютий (Тенишев), Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата)

Стоян Петров е роден през 1874 година в град Малко Търново, тогава в Османската империя, днес в България. Учи в гимназия във Варна. Работи като учител и книжар. В 1896 година е сред организаторите на клона дружеството „Странджа“ в Бургас.^[1] През 1897 година Петров е в първата революционна чета на войводата Минчо Томов, обиколила българските села в Малкотърновско, Лозенградско и Бунархисарско. Заловен е от турските власти и е осъден на 5 години затвор. Освободен е през есента на 1902 година. Става четник при Михаил Герджиков и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари 1903 година.

Делегат е на конгреса на Петрова нива, който го определя за войвода на ІІ велишки участък.^[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и застава начело на Втора рота на Лозенградската партизанска дружина, начело с Михаил Герджиков.^[3]

Втора рота на Лозенградската партизанска дружина на МОО с командир Стоян Петров
Номер	Име	Години	Околия	Селище	Бележки
	Георги Калканджиев	48	Малкотърновско	Малко Търново[4]
	Георги Нанкин		Малкотърновско	Конак[5]
	Делиш (Дениш) Андонов	25	Ениджевардарско	Енидже Вардар	убит на 18 юни 1913 година[6]
	Димитър (Димо) Андреев		Велешко	Велес	ранен на 17 юни 1913 г., сребърен медал[7]
	Димитър Андреев	26	Валовищко	Крушево	кръст „За храброст“ ІV степен[7]
	Димитър Бонев		Струмишко	Дървош[8]
	Димо Петров	32	Малкотърновско	Малко Търново[9][10]
	Желю Минчев	25	Хасковско	Хасково[11][12]
	Ненчо Кротков		Василиковско	Маджура[13]
	Стамен (Стамо) Маджаров	26	Софлийско	Мерхамли[14][15]
	Стоян Калудов	44	Василиковско	Маджура[16]
	Янчо Мандраджиев	30	Василиковско	Пиргопуло[17]

Умира на 28 май 1914 година в София.^[18]

Стоян Петров в четническа униформа

Удостоверение на Георги Нанкин за участие в партизанския отряд на Стоян Петров на Македоно-одринското опълчение