Петър Мърмев
български революционер и политик From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Петър Иванов Мърмев е български политик, журналист, просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Remove ads
Биография
Мърмев е роден на 23 април 1884 година в Прилеп, Османската империя, днес Северна Македония. В 1907 година завършва търговската гимназия в Лозана, Швейцария, а след това – социология. Работи като учител в Прилеп в периода 1902 – 1904 година и е член на околийския комитет на ВМОРО. Участва в редакцията на революционния вестник „Шило“.[2] След Прилеп Мърмев учителства в Одринската българска мъжка гимназия, в Свищов, София и на други места.
Участва като делегат от Кюстендилското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[3]
Взема участие в редактирането на вестник „Независима Македония” в периода 1923 – 1926 и на списание „Илюстрация Илинден“ от 1928 до 1944 година. Член-учредител е на Македонския научен институт.[4] В 1928 година след убийството на Александър Протогеров за кратко е в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Данаил Крапчев. Избран е за съветник в ръководството на Илинденската организация през 1929 и 1931 година на Петия и Шестия редовен конгрес на организацията.[5] През януари 1929 година е сред делегатите от Прилепското братство на VІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации.[6] На VІІІ Редовен конгрес на Съюза на македонските организации през ноември 1929 година е избран в състава на Политическата комисия.[7]
Народен представител от Горноджумайско (заедно с Иван Ингилизов и Васил Василев) от македонската парламентарна група в ХХІІІ ОНС (1931 - 1934) и неин секретар.[8]
През 1933 година на Великия македонски събор заедно с ръководителите на другите бежански македонски организации подписва Призив към македонския народ, в който се казва:
„ | известните партизански кръжоци в България ще престанат да тормозят нашето освободително дело, което в основата си е дело за спасение на българщината в Македония... Да живее свободният български народ![9] | “ |

След Деветнадесетомайския преврат е арестуван от новата власт и е съден, като по-късно е въдворен в Лом[10]. Става учител в Свищов.[11] Умира на 23 юли 1945 година в Свищов.[12]
Remove ads
Вижте също
Външни препратки
- "Македонски славяни ли?", публикувано във в-к "Македония. Орган на македонската емиграция в България", год. III, бр. 650, София, 10 декември 1928 година
- "Македонската Шарлота Корде и края на един кръволок; Убийството на ренегата Паница във Виена. Отмъщението на Македония се забавя, но не се забравя", публикувано във в. „Независима Македония“, брой 169, София, 1925 година
- "Терай за Чачак", публикувано във в-к "Македония", год. IV, бр. 1004, София, 18 февруари 1930 година
- "Панахида за Тодор Александров", публикувано във в. "Независима Македония", год. II, брой 80, София, 17 октомври 1924 година
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads