Съюз на македонските емигрантски организации
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Съюзът на македонските емигрантски организации е най-многочислената и ръководна организация на македонската емиграция в България. Дружествата ѝ са известни като македонски културно-просветни и благотворителни братства (МКПББ). Основната дейност на организацията в България е културна, просветна и благотворителна, а пред международната общност и Обществото на народите пропагандирането на Македонския въпрос и незачитането на човешките права на българите в Кралство Югославия и Кралство Гърция.
Организацията се ръководи от Национален комитет и ежегоден общ конгрес. Печатни органи на СМЕО са вестниците „Независима Македония“, „Македония“ и френскоезичният „Маседоан“. Финансова подкрепа получава от Вътрешната македонска революционна организация и от членски внос, политическа – от Македонската парламентарна група и отделни депутати, а на международно ниво е подкрепена от чужди политици, общественици, публицисти и учени[1].
В един момент броят на дружествата достига 210 в Царство България[2]. След 1953 година на мястото на СМЕО е създадено Македонското дружество „Гоце Делчев“, което след 1989 година става известно като ВМРО-СМД.
Remove ads
История
Предистория

Първите македонски дружества, чиято задача е да подпомагат българското население в Македония, са основани след Берлинския конгрес от 1878 година. Първи опити за обединението им в единна организация са от 1885 година, но едва през 1895 година идеята се реализира като Македонска организация, по-известна под името на ръководния си орган Върховния комитет.
След забраната на Върховния комитет в 1903 година емигрантските братства стават легален наследник на македоно-одринските дружества из страната.[3] На 5 август 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание, по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Протогеров, подпредседател Лазар Иванов Лазаров от Разложкото братство, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.[4][5] Като временен председател на Върховната комисия на македонските братства и като лидер на върховистите цончевисти през лятото на 1903 година Протогеров се среща с пристигналия в София организатор на сръбската пропаганда в Македония Светислав Симич.[6] В началото на януари 1904 година е създадена Федерацията на македоно-одринските благотворителни братства. През септември 1905 година името се сменя на Сдружени македоно-одрински благотворителни братства в България. В настоятелството имат влияние както офицерите върховисти около Иван Цончев чрез Александър Прогогеров, доктор Димитър Владов и други така и дейците на Вътрешната организация. Борбата между тези две революционни течения води до отслабване на братствата и на тяхната дейност.[3]
На 23 юли 1912 година е изграден Централен съюз на братствата с Изпълнителен комитет за ръководен орган. По това време най-активни са дружествата в София, Пловдив, Варна, Горна Джумая.[2] През Балканските войни Съюзът подпомага активно образуването на Македоно-одринското опълчение, а след края на Първата световна война се застъпват за идеята, Македония да бъде присъединена към България.
Възстановяване
След края на Първата световна война е проведена среща на бивши дейци на ВМОРО, на която е обсъдено новото положение, създадено след реокупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция. На нея проличават различията между дейците на десницата и на левицата в организацията.[7]
Левица
|
Серчани през ноември 1918 година излизат с декларация, в която се обявяват против подялбата на Македония.[8] На базата на декларацията бившите леви дейци от ВМОРО – Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Таската Серски, Михаил Герджиков, Петър Ацев и Павел Христов, създават Временно представителство на обединената бивша ВМОРО, която на 9 март 1919 година издава „Апел към македонското население и към емиграцията в България“ и го отправя до представителите на Великите сили на мирната конференция в Париж, с който настоява за автономия на Македония.[9] На 25 ноември 1918 г. Временното представителство изпраща в Париж с Павел Христов, български униатски духовник от френски произход, за да участва в дебатите около сключването на мира и да настоява за независима Македония.[10]
Десница
От 22 до 25 ноември 1918 година се провежда събор на братствата, на който присъстват 40 делегати от 20 братства, както и видни общественици и революционери, сред които представляващите възстановената ВМРО Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев. Съюзът изпраща телеграма до американския президент Удроу Уилсън, в което искат автономия на Македония под протектората на Обществото на народите или за провеждане на плебисцит[11], както и до представители от държавите победителки. В ръководството на Изпълнителния комитет на братствата влизат Иван Каранджулов (председател), подпредседатели Божирад Татарчев и Димитър Михайлов, секретар Никола Стоянов, касиер Георги Баждаров и съветници Тодор Павлов и Константин Станишев. Организацията излиза с директива, в която се казва:
„ | Делегатите на братствата, изказвайки несъмнената воля на българското население в Македония, дават на ИК повелителният мандат да се ръководи в своята дейност от следните основни начала:
1. Неделимост на Македония. |
“ |
На 22 декември 1918 година се провежда Вторият събор на братствата, на който освен представителите на братствата учредители присъстват и делегати от Гевгелийското (Никола Ников и д-р Христо Иванов), Малешевското (Асен Марчинков и Христо Попвасилев), Реканското (Методи Македонски и К. Ив. Попов) и Воденското братство (д-р Христо Далкалъчев и Никола Гацев).[14]
През април 1919 година до Парижката конференция е изпратен „Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България“, в който се настоява за неделимост на Македония и присъединяване към България или за плебисцит.[9]
Разцепление
След като стават известни решенията на Ньойския договор и повторното разделяне на Македония се насрочва Втория велик събор на братствата през есента на 1920 година. Междувременно тракийските дружества се обособяват в Съюз на тракийските дружества в България. На конгресните съвещания се стига до разцепление и групата от около шестдесет делегати, начело с Христо Далкалъчев, Никола Юруков, Филип Атанасов, Христо Татарчев, Александър Димитров, Владислав Ковачев, Милан Грашев, Йордан Анастасов се отцепват от организацията и създават Временна комисия на македонските братства в България. Впоследствие те се обособяват в Македонска федеративна организация. Евтим Спространов прави неуспешен опит да помирени представителите на Временната комисия и Изпълнителния комитет на братствата.

Преодоляване на различията
|
Между легалната фракция на МФО и СМКПББ е постигнато обединение след разговори от януари 1923 година. През това време официалните печатни органи на двете организации – вестниците „Македония“ и „Автономна Македония“ се сливат в „Независима Македония“. Избран е обединителен Национален комитет в състав Владимир Кусев – председател, подпредседатели Милан Дамянов и Туше Делииванов, секретар Йордан Анастасов, касиер Иван Хаджиниколов, съветници Наум Христов, Методи Гелев, Никола Иванов, Стоян Симеонов, Апостол Христов, Коста Николов и Владимир Бульов.[15]
След Деветоюнския преврат в началото на 1924 година е избран нов Национален комитет в състав Владимир Кусев – председател, Милан Дамянов подпредседател, с членове Методи Гелев, Велко Думев, Никола Габровски, Димитър Янев, Христо Попантов, Наум Гьондов, д-р Димитър Палчев, протойерей Ив. Иванов, Борис Антонов, Панчо Накашев.[17] В същата 1924 година Националният комитет изпраща до Обществото на народите „Мемоар за положението на българското малцинство в гръцка и сръбска Македония“, който е изключително ценен документ за историята на ВМРО.[18] На следната 1925 година е изпратен отново подобен мемоар.[19]
От февруари 1925 година до февруари 1932 година председател на Македонския национален комитет е доктор Константин Станишев.
СМКПББ заема страната на възстановената от Тодор Александров и Александър Протогеров Вътрешна македонска революционна организация в междуособиците на македонските дейци.[20]
На Седмия редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации от 1929 година, вследствие на убийството на Александър Протогеров и последвалия разкол във ВМРО между михайловисти и протогеровисти, разкол настъпва и в Съюза, като Националния комитет е овладян от михайловистите.[21]
След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година Съюзът не е забранен, но ръководителите и най-активните му фунцкионери са арестувани или интернирани.[2]
На 2 септември 1934 година Охридското, Крушевското, Гевгелийското, Ениджевардарското и Малашевско-Паланечкото дружества организират конференция, подкрепена от новата власт, на която избират Временен македонски национален комитет. В него влизат Димитър Мирчев (председател), Константин Пазов (подпредседател), Димитър Спространов (секретар), Владимир Мицев (касиер) и съветници Туше Делииванов, Иван Захариев, Божин Димитров, Янко Тасев, Ефрем Белдедов и Александър Йосифов. Започва издаването на вестник „Македонско слово“, но комитетът губи доверието на всички останали братства, а след усложняването на политическата изолация, в началото на 1936 година той преустановява работа.[23]

До 1941 година действа временен комитет, който да изпълнява ръководните функции на Съюза, като негов председател е Коста Николов, Стефан Бидиков е секретар, Александър Йосифов - касиер, а Стамат Стаматов, Ангел Тодоров, Христо Миладинов и Александър Самарджиев са съветници.[24] На 9 май 1942 година е избрано ново ръководство в състав Коста Николов (председател), Филип Манолов (първи председател), Христо Шалдев (втори председател), Христо Миладинов (секретар), Александър Йосифов (касиер) и съветници Михаил Генадиев, Тодор Попадамов, Стефан Бидиков, Спиро Василев, Кръстю Стоянов, Георги Саракинов и Милан Попов. Една от първите им задачи е да подготвят списъци на бежанци от Македония, които да поемат администрацията в новоосвободените български земи след разгрома на Гърция и Югославия[25].
По време на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) година в Скопие съществуват Тетовско-Гостиварско, Галичанско-Дебърско и Струмишко братство[26]
- Мемоари
- Mémoire sur la situation de la minorité bulgare en Macédoine serbe et grecque presenté a son excellence Monsieur le Président de la Vme Asemblée de la Société des Nations a Gèneve par le Comité National de l'Union des Organisations des Emigrés Macedoniens en Bulgarie. Gèneve, Imprimerie de Journal de Gèneve, 1924.
- Memoir on the Situation of the Bulgarian Minority in Greek and Serbian Macedonia. Sofia, National Committee fo the Union of the Macedonian Emigrant Organisations in Bulgaria, 1925.
- La Macédoine Sous la Domination Serbe et les Droits des Minorites. Sofia, Comité National de l'Union des Organisations des Emigrés Macedoniens en Bulgarie. Imprimerie P. Glouchcoff, 1926.
Заключителна дейност и реорганизация на братствата


След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е създаден Временен изпълнителен комитет, който да ръководи организацията. Негов председател е Георги Саракинов, подпредседател Христо Калайджиев, а секретари са Борис Михов и Георги Динишев, междувременно легитимният председател на братствата генерал Коста Николов е убит[27]. На събрание от 1 юни 1947 година под натиска на Иван Масларов е избрано ръководство на Централния инициативен комитет за създаване на македонски културно-просветни дружества, което да подмени съществуващата организация. За председател е избран Васил Ивановски, Ангел Динев и Кръстю Костов за подпредседатели, Георги Абаджиев за секретар, Никола Врингов – касиер, завеждащ агитпросветната дейност – Асен Чаракчиев, отговорник по организиране на Софийското македонско дружество – Михаил Сматракалев, отговорник по организирането на женските секции – Христина (Тинка) Къцева, отговорник по организиране на младежките секции и членове – Радой Спасов и членове Петър Хаджиделев, Христо Кляшев и Никола Пейнерджиев[28].
До 1953 година ръководствата на всички македонски организации са подменени, а след това братствата са саморазтурени и на тяхно място е създадено Македонското дружество „Гоце Делчев“, като част от прилежащите имоти на бившите организации са им предадени. Дългогодишен негов председател е Владимир Иванов (Кузман Караджов е подпредседател на дружеството в периода 1945 – 1973 година[29]). По това време организацията следва тясната партийна линия, която не е патриотична. На 18 май 1977 година Политбюро на БКП изисква базите, ансамблите, средставата и наличния състав на дружеството да минат под опеката на Националния комитет на Отечествения фронт. Сградата на Македонския дом е преименувана на Културен дом „Владимир Поптомов“, а за неин директор е назначен Христо Тенев, заменен по-късно от полковник Иван Караянев. Промените от 1977 година възстановяват част от секциите и братствата - кукушко, прилепско, дебърско, кичевско, серско, солунско, крушевско, охридско-стружко, велешко-щипско, леринско-кайлярско, скопско, костурско, гевгелийско, битолско и туристическо.[30] Председателите на братствата и председателят на дружество „Гоце Делчев“ формират клубен съвет, който изготвя годишна програма за дейността на културния дом. През юни 1985 година клубът е оглавен от професора от Софийския университет Димитър Гоцев, който започва да го реформира. Освен него в ръководството влизат Христо Тенев като заместник, Ангел Ангелов (Джендема) като секретар и Огнян Добрев като библиотекар.[31]
Дълги години организацията издава научното списание „Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България“.
Remove ads
Външни препратки
Книги, издадени от Съюза на македонските емигрантски организации:
- „Положението в Македония“, София, 1913 г.
- Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България. София, Царска придворна печатница, 23 април 1913 г. с. 1.
- "До Негово Величество Фердинанд I, Цар на Българите", София, 25 ноември 1915 година
- „Македонците в културно-политическия живот на България“, София, 1918 г.
- "Les Macedoniens dans la vie culturo-politeque de la Bulgarie", София, 1919 г.
- Mémoire Présenté a Son Excellence Monsieur le Président de la Conférence de Paix et aux Gouvernements des États-Unis d'Amérique, de France, de Grande-Bretagne et Irlande, d'Italie et du Japon par le Comité Executif des Sociétés de l'Emmigration Macédonienne en Bulgarie. Sofia, Février 1919.
- Съюз на македонските емигрантски организации в България – „Memoir presented to the governments of the United States of America, of Great Britain and Ireland, of France, of Italy and of Japan“, София, 1919 година
- Завоевъ, Петръ. Нашата двайсеть и петь годишнина // Брѣгалница I (1). 30 декември 1923.
- „Гарванската Голгота (2 март 1923 г.)“, София, 1924 г.
- Mémoire sur la situation de la minorité bulgare en Macédoine serbe et grecque presenté a son excellence Monsieur le Président de la Vme Asemblée de la Société des Nations a Gèneve par le Comité National de l'Union des Organisations des Emigrés Macedoniens en Bulgarie. Gèneve, Imprimerie de Journal de Gèneve, 1924.
- Memoir on the Situation of the Bulgarian Minority in Greek and Serbian Macedonia. Sofia, National Committee fo the Union of the Macedonian Emigrant Organisations in Bulgaria, 1925.
- La Macédoine Sous la Domination Serbe et les Droits des Minorites. Sofia, Comité National de l'Union des Organisations des Emigrés Macedoniens en Bulgarie. Imprimerie P. Glouchcoff, 1926.
- „Бежанския въпрос в България“, София, 1926 година
- „Две статии по македонския въпрос: I. Сърбия и македонците II. Македонският въпрос“, София, 1927 г.
- „Donnees statistiques sur L'ethnographie de la Macedoine“, София, 1928 г.
- Дебърско благотворително братство – „До Господина Министър-Председателя и до Господина Министра на Външните работи и Изповеданията в Царство България“, София, 10 октомври 1940 година
- Кукушко Благотворително Братство „Гоце Делчев“ – „Гоцевъ Листъ“, брой 1, София, 1933 г. в „Библиотека Струмски“
- „Устав на Миячко Папрадишко-Орешко Културно Благотворително Д-во“, София, 1923 година, София, 1923 година
- "Устав на Леринското благотворително братство „Свобода“ в Ст. София", София, 1932 година
- „Устав на Щипското благотворително братство в София“, София, 1899 година
- "Aperçu historique de la Question macédonienne", София, 1928 година
- "Aveux serbes sur la Macedoine", София, 1928 година
Remove ads
Въжте също
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads