Петър Трайков

Петър (Пецо) Трайков Гировски е български офицер, революционер, преспански околийски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.^[1] Използва псевдонимите Искра^[2], Искров П. и Праведников.^[3][4]

Петър Трайков
български революционер
Кръстан Поптодоров и Петър Трайков, 8 август 1925 година
Роден	2 юни 1896 г. Върбени, Османска империя
Починал	13 януари 1964 г. (67 г.) София, Народна република България
Учил в	Битолска българска класическа гимназия Национален военен университет
Семейство
Братя/сестри	Георги Трайков
Петър Трайков в Общомедия

Биография

Петър Шанданов и Петър Трайков

Костурската чета на Пецо Трайков и леринската на Илия Которкин

Блаже Видов, Петър Николов, Михаил Шкартов, Петър Трайков и Мице Чегански в изолационен лагер в Карлово след забраната на организацията, 1935 – 1936 г.

Трайков, Пецо. Национализмът на Скопските ръководители. София, 1949.

Трайков е роден на 2 юни 1896 година във Върбени, Леринско, Османската империя, днес Итеа, в Гърция. Брат е на Георги Трайков. Според други сведения е роден в Арменово, а след смъртта на баща му, майка му се омъжва повторно във Върбени и получава фамилията Гировска. Там се ражда брат му Георги.

Учи в българската гимназия в Битоля.^[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година емигрира в България и завършва Българската военна академия. През Първата световна война Трайков е офицер от българската армия. След войната става член на ВМРО и действа в Леринско,^[6] като е четник на Илия Которкин.^[7] В периода 1920 – 1923 година е помощник войвода и войвода в Преспанско. В 1924 Петър Трайков завежда Мелнишката околия, а в 1925 – 1926 година е войвода в Леринско.^[8] Извършва атентант в Лерин, след който започва Леринската афера^[9]. Заедно с Георги Попхристов и Петър Шанданов ръководи Битолския революционен окръг. Осъден е на смърт задочно в Гърция. Прехвърля се в Албания, където в 1927 година попада в затвора.^[1] Откритото от югославските власти негово дневниче предизвиква и Ресенската афера. В 1928 година стига до България.

Секретар е на Леринското братство в София.^[5]

След разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година е на страната на протогеровистите, член е на техния Централен комитет и заедно с Шанданов води борбата срещу Иван Михайлов. Двамата постепенно се сближават с комунистите. Впоследствие Трайков преминава към ВМРО (обединена).^[1] Подпомага БКП в нелегалната ѝ дейност.^[1] През 1935 година е интерниран в лагер от режима на деветнадесетомайците. Впоследствие на 07.02.1939 год. Трайков е освободен от изолационния лагер в Долна баня.^[10]

След началото на Втората световна война през 1940 година установява контакти с английското разузнаване и е следен. След началото на операцията на силите на Оста срещу Гърция и Югославия е арестуван и интерниран в лагер (1941).^[1] Впоследствие е осъден на доживотен затвор по Закона за защита на държавата като укривател и помагач на Емил Марков.^[1]

През септември 1944 година е освободен от затвора и подписва в София „Апела към македонците в България“^[11]. Същата година става командир на бригада „Гоце Делчев“ и участва в операциите срещу германците. Получава чин полковник. От 7 октомври 1944 година е командир на новосъздадения Брегалнишко-Струмишки корпус.^[12] На 27 декември е избран за член на АСНОМ и участва във второто му заседание.

В началото на 1946 година Трайков участва като един от главните прокурорски свидетели в съдебния процес в Скопие срещу Йордан Чкатров.^[13] След разрива между Тито и Сталин през 1948 година се връща в България.^[1]

Трайков е автор на книгата „Национализмът на скопските ръководители“, издадена в 1949 година в София, в която критикува бруталната дебългаризация във Вардарска Македония.

Умира на 13 януари 1964 година в София.^[14][15][16]

Външни препратки

• Трайков, Пецо. Национализмът на Скопските ръководители. София, 1949.
• "Леринско в миналото. Борба за духовно и политическо освобождение", публикувано във в-к "Македонска правда", год. I, бр. 21, София, 28 януари 1934 година