Питер Якоб ван дер Леу

Питер Якоб ван дер Леу (на нидерландски: Pieter Jakob van der Leeuw) е нидерландски психиатър и пионер в психоанализата.

Питер Якоб ван дер Леу Pieter Jakob van der Leeuw
нидерландски психиатър и психоаналитик
Роден	9 юли 1909 г. Зьотпхен, Нидерландия
Починал	20 ноември 1985 г. (76 г.) Амстердам, Нидерландия
Националност	Нидерландия
Научна дейност
Област	Психология
Учил при	Жан Лампъл-де Гроот

Биография

Роден е на 9 юли 1909 година в Зьотпхен, Нидерландия. Учи медицина в Утрехт, където специализира и психиатрия. Започва психоаналитичното си обучение през Втората световна война под ръководството на Жан Лампъл-де Гроот^[1]. Той е председател на Холандското психоаналитично общество и обучителния комитет и един от основателите на Психоаналитичния институт в Амстердам през 1946 г. През 1965 е избран за президент на Международната психоаналитична асоциация като остава на този пост до 1969 г. Освен това е съосновател на Музея „Зигмунд Фройд“ на ул. Бергасе 19 във Виена.

Ван дер Леу прави собствени приноси към предедиповата фаза при момчетата (1958) и към концепцията за защита (1971).

Умира на 20 ноември 1985 година в Амстердам на 76-годишна възраст.

Библиография

• Leeuw, Pieter Jakob van der. (1958). On the preoedipal phase of the male. International Journal of Psycho-Analysis, 39, 112 – 115.
• Leeuw, Pieter Jakob van der. (1968). The psychoanalytic society. International Journal of Psycho-Analysis, 49, 160 – 164.
• Leeuw, Pieter Jakob van der. (1969). Concernant le concept de défense. Revue française de psychanalyse, 33, 5 – 23.
• Leeuw, Pieter Jakob van der. (1971). On the development of the concept of defence. International Journal of Psycho-Analysis. 52,51 – 58.
• Leeuw, Pieter Jakob van der. (1977). L'impact de la correspondance Freud-Jung sur l'histoire des idées. Revue française de psychanalyse, 41, 439 – 463.