Полски Тръмбеш

Полски Тръмбéш (изписване до 1945 година: Полски Трѫмбешъ) е град в Северна България, област Велико Търново. Намира се на около 37 km северно от град Велико Търново. Административен център е на община Полски Тръмбеш и има 4289 жители по настоящ адрес към 31 декември 2022 г. ^[2][3]

Полски Тръмбеш
Полски Тръмбеш 43.367594, 25.631915 Полски Тръмбеш
Общи данни
Население	3411 души[1] (31 декември 2024 г.) 199 души/km²
Землище	17,172 km²
Надм. височина	15 m
Пощ. код	5180
Тел. код	06141
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	57354
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Полски Тръмбеш Георги Чакъров (безпартиен; 2003)
Адрес на общината
ул. Черно море №4 web: trambesh.eu
Полски Тръмбеш в Общомедия

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 4233 души по настоящ адрес и 4807 души по постоянен адрес.^[4]

География

Град Полски Тръмбеш се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина. Разположен е край река Елия, ляв приток на течащата на около 2 km източно от града река Янтра. В миналото реките Елия и Янтра са причинявали наводнения, за предпазване от които левият нисък бряг на Янтра е коригиран с водозащитни диги, отделили от коритото ѝ стари нейни меандри, видими в ниските части между града и реката. Климатът е умереноконтинентален. Почвите са алувиално-ливадни, карбонатни и типични черноземи. Има находища на мергели и термална минерална вода.^[5]

Надморската височина на кръстовището при църквата „Рождество Богородично“ е около 43 m, по източния край на града откъм река Янтра се мени слабо около 40 m, а към северозападния му край нараства до около 100 m.

Източно покрай Полски Тръмбеш минава в направление север – юг първокласният републикански път I-5, който е част от Европейски транспортен коридор Е85. На север той води покрай съседното село Полско Косово, град Бяла и нататък към град Русе, а на юг – към Велико Търново. В направление северозапад – югоизток преминава през Полски Тръмбеш третокласният републикански път III-407, а на запад-югозапад води третокласният републикански път III-502.

През Полски Тръмбеш минава железопътна линия, водеща на север към Русе, а на юг през възловата гара в град Горна Оряховица (връзка с железопътната линия София – Варна) за Велико Търново, Стара Загора, Кърджали.

Населението на Полски Тръмбеш, ^[6] наброявало към 1934 г. 4507 души, търпи по-нататък резки числени промени поради присъединяването през 1971 г.^[7] и последвалото отделяне през 1991 г.^[8] на село Климентово до 5471 души към 1992 г., след което плавно намалява до 3736 души към 31.12.2021 г. според НСИ. ^[9]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 4359 лица, за 3479 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 282 – към „турска“, за 43 – към ромска, за 28 – други и известна част не се самоопределят или не са дали отговор.^[10]

История

За пръв път селището е споменато в османските регистри през 1430 г. с името Полски Търъмбеш. Назовава се с още няколко имена, но във всички има именния термин Тръмбеш. А самата дума „тръмбеш“ е от старославянски „тръмбя“, което означава подготовка на земята преди оран, т.е. почистването ѝ от треви, храсти, стебла и прочее. Към 1865 г. то е имало 40 – 50 български и турски къщи – почти по равно от двете народности. При първото преброяване на населението през 1880 г. жителите са 521.

Дълги години селището е малко по размери с незначително по брой население.

Прокарването през 1900 г. на железопътната линия Русе – Горна Оряховица (първи етап на железопътната линия Русе – Подкова) дава тласък за по-бързо икономическо развитие на района. Гарата е открита официално през 1901 г. През 1911 г. в селото вече е утвърден ежеседмичен пазар в сряда. Търгува се добитък; изкупуват се зърнени храни, вълна, кожи, грозде, птици и други. Идват търговци от Елена, Търново (от 1965 г. – Велико Търново), Свищов, Русе; всяка година има панаир. Развиват се хранително-вкусовата, мелничарската, минната промишленост. Открива се клон на Българска земеделска банка (около 1922 г.), основава се Популярна банка (1924 г.), клон на Българска търговска банка (1928 г.); през 1900 г. е открито първото предприятие – мелница „Гирдап", през 1923 г. – керамична фабрика „Странджа“, през 1924 г. – 2 маслобойни, през 1938 г. – клон на Районния кооперативен съюз в Търново, през 1942 г. – консервна фабрика; откриват се големи търговски магазини и складове в района на гарата.^[5] Към 2019 г. пазарът съществува и е много оживен поради средищния характер на селището.

През 1873 г. в Полски Тръмбеш е основано училище. През 1894 г. е открита непълна смесена гимназия^[11] – от 2 октомври 1923 г. в новопостроена сграда, през 1900 г. – Допълнително занаятчийско училище,^[12] по-късно – Допълнително промишлено занаятчийско училище^[5][13][14]

От 1929 г. селото е електрифицирано.

Църква в Полски Тръмбеш

През 1951 г. е създадена Участъкова болница, преименувана от 1962 г. на Общинска болница, от 1965 г. – Градска болница, от 1972 г. – Районна болница и от 1986 г. отново е Общинска болница с предмет на дейност: лечебна и профилактична дейност на населението от общината. На основание ПМС № 103 от 31 май 1999 г. и решение № 428 от 22 юли 1999 г. на общинския съвет – Полски Тръмбеш от болницата се отделя поликлиниката^[15] като самостоятелно Амбулаторно-поликлинично здравно заведение. Със Заповед № РД-20-05 от 18 юли 2000 г. на министъра на здравеопазването и решение на Окръжен съд – Велико Търново от 28 август 2000 г. болницата се преобразува в „Многопрофилна болница за активно лечение – Полски Тръмбеш“ ЕООД с общинско имущество.^[16]

На 21 януари 1949 г. е учредено ТКЗС „Нов живот“ – село Полски Тръмбеш, което в края на 1958 г. влиза в състава на ОТКЗС „В. И. Ленин“ – с. Полски Тръмбеш (1959 – 1973)^[17][18] Впоследствие то се променя на: клоново стопанство – Полски Тръмбеш към Аграрно-промишлен комплекс „Янтра“ – Полски Тръмбеш (1974 – 1989); ТКЗС „Янтра“ (1989 – 1991); Земеделска кооперация (ЗК) „Янтра – 92“ – Полски Тръмбеш (1992 – 1992); ЗК „Янтра – 92“ – Полски Тръмбеш в ликвидация (1992 – 1995).^[19]

Предприемчивият дух на местното население и наличието на удобни железопътни и шосейни връзки със селищата на съседните общини спомагат за по-нататъшното развитие на хранително-вкусова и машиностроителна промишленост. Маслодобивната фабрика, наречена „Марек“ и консервната фабрика „Мизия“ увеличават производството си и снабдяват региона с хранителна продукция. Ремонтната работилница прераства в машинно-тракторна станция (МТС),^[20] а по-късно в машиностроителен завод „Първи май“. Това развитие е предпоставка за нарастване на населението и със Закон за обявяване на села и селища за градове и селища от градски тип от 11.09.1964 г. Полски Тръмбеш е обявен за град^[21][22][23]

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 4507 1946 5067 1956 6072 1965 4702 1975 6636 1985 6831 1992 5471 2001 5199 2011 4359 2021 3628

Етническият състав включва 3479 българи и 282 турци.^[24]

Икономика и инфраструктура

Икономиката на града и общината е свързана преди всичко с развитието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. В града има железопътна гара, автогара, редуцирана болница, пощенска станция,^[25] средно училище, Винпром, мелница и други. Към 2014 г. функционират следните по-големи фирми:^[26]

• „Сиконко – Агрия АД“ – Земеделска продукция – производство и търговия на едро
• Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация (СБПЛР) „Минерални бани“ с Център за Спешна помощ
• „Мирослав Ганчев ЕТ“, „Минко Дживодеров ЕТ“, „Анфарм инженеринг – Анка Маринова ЕТ“ – Аптеки
• Хотел „Есперанто“^[27]
• „Мелсом ЕООД“ – Мелници и търговия на брашно
• „Районна Потребителна Кооперация – Полски Тръмбеш“ – Хранителни стоки – магазини
• „Строителство и Благоустройство ЕООД“ – Строителни материали – производство
• „Стройко – Д ООД“ – Строителни материали – търговия
• „Васил Иванов Костов ЕТ“ – Хидроизолация – услуги
• „Омикрон ООД“ – Електроматериали и съоръжения – търговия
• „Подем ЕООД“, „2000 – Михаил Шишков ЕТ“ – Металообработка
• „Вирома ООД“ – Бензиностанции
• „Милушеви ООД“ – Вътрешни и международни товарни превози. Пласмент и търговия с автомобилни гуми
• „ЕТ Георги Георгиев – Роси 99“ – Специализиран транспорт
• „Интеграл ПТ ООД“ – Книжарници и книгоразпространение
• „Агрикултура – СК – Христо Христов ЕТ“ – Земеделска продукция – производство и търговия на едро
• „Имона – Иван Христов ЕТ“ – Безалкохолни напитки – производство
• „Иваничка Цонева – ИВА – ВЕТ ЕТ“ – Ветеринарни медикаменти
• „Бизнес център – Полски Тръмбеш СНЦ“ – Бизнес консултанти
• „Росита ЕТ“ – Асоциации и сдружения

Минерална вода и балнеология

Находище

В края на Полски Тръмбеш на изхода за Климентово има находище на минерална вода с хипертермален произход. Построена е къпалня с два открити басейна и хидромасажни вани. Минералната вода е открита със сондаж през май 1970 г. на дълбочина от 25 – 30 m до 750 m. Температурата е 44 – 47 °C. Находището е най-голямото в Централна Северна България. Дебитът на водата е 50 – 60 л за секунда и е по-голям от този на балнеолечебните курорти Банкя (24 l/s), Вършец (15 l/s), Кюстендил (33 l/s), Бургаски минерални бани (36 l/s) Сливенски минерални бани (17 l/s), Старозагорски минерални бани (20 l/s), Хасковски минерални бани (36 l/s), Павел баня (16 l/s), Баня (Карловски минерални бани) (16 l/s), Баня (община Панагюрище) (20 l/s), Долна баня (25 l/s), Стрелча (18 l/s) и др.^[28]

Химически състав на минералната вода

Химическият състав е сравним с този на известните термоминерални извори при Карлови Вари и Яхимов в Чешкия масив, Харгита в Карпатите, Бад Гащайн в Алпите, Виши в Централния френски масив и Будапеща. Минералната вода има алкален характер (рН – 7,7) и е йонизирана. Преобладават сулфатни, хлорни и натриеви йони.

Болница „Минерални бани“ в Полски Тръмбеш

Катиони	Формула	mg/l
Натриеви	Na+	580
Калциеви	Ca2+	313
Магнезиеви	Mg2+	119
Калиеви	К+	29
Аниони	Формула	mg/l
Сулфатни	SO2− 4	1035
Хлорни	Cl−	951
Бикарбонатни	HCO− 3	192
Нитратни	NO− 3	13

Съдържа в по-малки количества бром, желязо, манган, литий, барий, следи от стронций и др. Общата минерализация е 3,3 – 5,7 g/l.^[28]

Ползване

Водата е подходяща за пиене в малки количества и има лечебно и профилактично действие по данни на световноизвестния институт „Луи Пастьор" във Франция. Подходяща е за лечение на редица заболявания на:^[28]

• опорно-двигателния апарат; различни форми на ревматизъм, артрити и деформиращи артрози
• стомашно-чревната система; хронични гастрити, колити, язви на стомаха и дванадесетопръстника
• пикочно-половата система; цистит
• обмяната на веществата; диабет, хронични чернодробни и жлъчни заболявания
• кожни заболявания; екземи.

Бившата районна болница МБАЛ „Д-р Методи Миновски“ ЕООД е закрита и от нея е останал само център „Спешна помощ“. Преобразувана е в Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация (СБПЛР) „Минерални бани“, която работи от май 2017 г. Има 2 отделения и 130 легла. Изработен е проект за отвеждане на минералната вода до болницата и провеждане на балнеолечение в сградата.^[29][30]

Образование и култура

В Полски Тръмбеш към 2024 г. има:

• действащо общинско средно училище СОУ „Цанко Церковски“^[31] и детска градина;^[32]
• действащо читалище „Отец Паисий 1905“;^[33][34]
• постоянно действаща православна църква „Рождество Богородично“;^[35]
• джамия
• Адвентистка църква

Училище

Съществува като гимназия до 1950 г., след което се слива с основното училище в „средно политехническо училище“ (СПУ) „Девети септември“. През периода 1981 – 1990 г. е „единно средно политехническо училище“ (ЕСПУ). От края на учебната 1990/1991 г. е средно общообразователно училище (СОУ) „Цанко Церковски“. ^[36]

Читалище Полски Тръмбеш

Читалище

Читалище „Отец Паисий 1905“ в Полски Тръмбеш е създадено през 1905 г. Към читалището има Детска музикална школа с класове по пиано, акордеон и народно пеене, където се обучават деца и от съседните села. Работят състав за художествено слово „Карамелчета“, детски театрален състав и състав за латиноамерикански танци. Изградена е и Детска школа по български народни танци към Фолклорна формация „Полянци“.

Исторически музей

Нов културен институт за града е Историческият музей. Открит е на 8. ІХ. 2007 г. Има шест експозиционни отдела: Археология; Възраждане, Нова и най-нова история; Етнография; Антропология; Художествен и Лапидариум. Събран е фонд и предстои създаването на военно-историческа експозиция. Музеят е настанен в масивна сграда, строена през 1923 и 1933 г. Представени са всички периоди на човешката цивилизация оставила артефакти в тукашния край. Няма период, за който не съществува информация (хиатус). Сред най-интересните паметници са хокерно погребение (полагане на тялото в земята, както е било преди раждането^[37][38]) от неолитната епоха, граничен стълб между римските провинции Мизия и Тракия от 136 г., оброчна плочка,^[39][40] посветена на богиня Хеката, бронзова камбана която притежава тайнството да сбъдва желания, множество предмети, инструменти и съоръжения с производствен и битов характер, колекция от възстановки на исторически личности, направени по меките тъкани на черепа, документи и прочее.

Центърът на Полски Тръмбеш по време на ежегодното изпращане на абитуриентите

Ежегодно се провеждат национални научни конференции. През 2013 г. се провежда седмата. Издават се сборници с материалите от конференциите. Ежегодно се провеждат по десетина музейни изложби, в това число международни. По инициатива на Историческия музей 11 юли е обявен за исторически празник на Полски Тръмбеш. Свързан е с деня на освобождението му от османско владичество през 1877 г. В музея се провеждат прояви на други обществени и културни организации. Може да се използва и като база за обучение на студенти.

Спорт

Градът има традиция в плувните спортове. Преди години в Полски Тръмбеш са се провеждали републикански състезания. Изградена е спортна база със закрит и открити плувни басейни, един от които е бил с олимпийски размери. В спортния комплекс „Добри Динев“ е възстановен и функционира един плувен басейн и е изграден един детски басейн.^[29]

Основава се Спортно дружество „Левски“.

През 80-те години на XX век под патронажа на Пенчо Кубадински е изграден комплекс за ловна трап стрелба. Провеждани са европейски състезания.

Редовни събития

• 8 септември – Празник на града, организиране на ежегоден панаир, увеселителни люлки; музеят провежда ежегодно национална научна конференция, провеждат се и други литературни и културни прояви.
• 24 май – Ден на славянската писменост и култура, ежегодно изпращане на абитуриентите.
• 16 май – Спортен празник на града.
• 11 юли – Исторически празник – Ден на освобождението на града от османско владичество.

Кухня

Известен специалитет тук е местната рибена чорба. Приготвя се от сладководни риби. Желателно е да са няколко вида, по възможност хищни. Първо се приготвя отделно бистър бульон от зеленчуци (доматите зелени, за да не оцветят бульона). Накрая зеленчуците се отстраняват и в бульона се сварява рибата. Подправки: дивисил, риган, тарос и др. Сервира се гореща и подлютена.

Личности

• Родени в Полски Тръмбеш
  • подполковник Емилия Николова Гайдарджиева – Гърбова (р. 1932), първата жена в България - летец на военен реактивен самолет (1953 – 1954 и 1968 – 1978 г.) ^[41]
  • Йордан Колев (1936 – 2017), композитор и педагог
  • Веселин Маринов (р. 1961), певец, почетен гражданин на града от 2004 г.
  • Мартин Дамянов (р. 1978), писател
• Други личности, свързани с Полски Тръмбеш
  • Цанко Церковски (1869 – 1926), писател и политик, учител в Полски Тръмбеш през 1892 – 1894 г.
  • Христо Бойчев (р. 1950), драматург. Автор на пиеси, играни в 34 страни на света. Живял, учил и работил като инженер в П. Тръмбеш от 1963 до 1985 г. Почетен гражданин на града от 2004 г.
  • Калоян Илиев (р. 1980), футболист, почетен гражданин на града от 2004 г.