Портал:Избрани статии

Актуални избрани статии

Thumb — „Хетцер“, изложен в Германския танков музей, гр. Мунстер, Долна Саксония, Германия

„Ягдпанцер 38“, наричан още „Хетцер“, е германско самоходно противотанково оръдие от Втората световна война.

Базирано е на шасито на чехословашкия танк ЛТ-38, със силно наклонена броня на надстройката и дългостволно противотанково оръдие. Според някои следвоенни експерти „Хетцер“ е решението срещу многобройните съюзнически танкове М4 Шърман и Т-34. Съветски ветерани също се изказват положително за машината. Появява се в заключителния етап на войната и въпреки че са произведени около 2800 машини, те никога не достигат.

При бомбардировки през ноември 1943 г. са унищожени част от производствените мощности на фабриката „Алкет“ за самоходни оръдия (Щурмгешюц III). В резултат на това се проверява възможността да бъдат използвани съоръжения на „БММ“. На 6 декември 1943 г. в доклад до Хитлер се споменава, че този завод няма необходимото пространство и подемни мощности за сглобяване на 24-тонната машина. Предложението на Фридрих Круп за самоходно противотанково оръдие с шаси на Панцер IV и бойно отделение на Щурмгешюц 40 е отхвърлено – танковете от този тип все още са широко използвани и отклоняването на ресурси за нови проекти е невъзможно. По изчисления на Германското главно командване в началото на 1945 г. армията ще има нужда от 75-мм самоходни противотанкови оръдия, с производство от не по-малко от 1100 броя на месец. От наличните разработки за най-евтина и подходяща е възприета ходовата част и силовата установка на Мардер III.

Между август и септември 1943 г. инженери от фирма „БММ“ изготвят чертежи за ново евтино самоходно противотанково безоткатно оръдие. По начални данни новата машина е с тегло 13 тона и е способна да развие 55 – 60 км/ч, разполага с 60-мм челна, но силно наклонена броня и достатъчно дебела странична, която да предпазва от шрапнели. Интерес към проекта е проявен едва след гореспоменатите бомбардировки. В края на ноември „БММ“ получава заповед до края на следващия месец да завърши проекта за ново щурмово оръдие. Вижте още »

„Свети Йоан Кръстител“ е римокатолически християнски храм, разположен в столицата на Малта – Валета. Има статут, равен с този на архиепископската катедрала „Свети Павел“ в старата столица Мдина, и затова се нарича конкатедрала (съкатедрала). Построен е през XVI век като монашеска църква за нуждите на ордена на рицарите хоспиталиери, наричани още малтийски рицари. Храмът е посветен на свети Йоан Кръстител, който е патрон на ордена. В сградата са погребани около 400 членове на ордена, чиито надгробни плочи, изпълнени като цветни каменни пана, са сред основните художествено-исторически богатства на Малта. Тук се намира и специално нарисуваната за пристроения параклис картина „Обезглавяването на свети Йоан Кръстител“ от живелия в Малта италиански художник Караваджо. Катедралата е обявена за уникален паметник със световно културно и историческо значение, като част от груповия паметник Валета.

След историческата победа над османските турци при Голямата обсада на острова от 1565 година, орденът на хоспиталиерите продължава укрепването на Малта с цел превръщането ѝ в непревземаема крепост. Започва изграждането на Валета, която по-късно става новата столица на държавата. В центъра на този мащабен строеж рицарите запазват място за своя нова монашеска църква. Дотогава те използват енорийската църква „Свети Лаврентий“ в Биргу, наричан още Виториоса – единият от „трите града“ в югоизточната част на Големия залив, където орденът се настанява първоначално. Вижте още »