Преторианска префектура Галия

Преторианска префектура на галите (на латински: praefectura praetorio Galliarum) е една от четирите големи префектури, на които късната Римската империя е била административно подразделена^[1].

Преторианска префектура Галия
— преторианска префектура на Римската империя —
337 – 477
Римски преториански префектури   Галия   Италия   Илирик   Ориент
Административни данни
Официално име	Галия
Местно име	Praefectura Galliarum
Континент	Европа, Африка
Столица	Аугуста Треверорум, Арелат
Управление
управител
	Преториански префект
подразделения
	Диоцез Галия, Диоцез Британия
	Диоцез Виен, Диоцез Испания
История
Епоха	Античност
Предшественици и наследници
Предшественик Нарбонска Галия Галия Белгика Пенински Алпи Тараконска Испания Галия Аквитания Бетика Долна Германия Лугдунска Галия Лузитания Мавретания Горна Германия Британия (римска провинция) Наследник Вестготско кралство Франкска империя
Днес част от	Андора  Белгия Нидерландия Люксембург Германия Мароко Франция Монако Швейцария Испания Португалия  Великобритания

Преториански надпис, Римско-германски музей-Кьолн

История

Териториално-административната структура е създадена след смъртта на Константин I през 337 година, когато империята е разделена между неговите синове и Константин II получава властта над западните провинции, администрирани от преториански префект и негов главен адютант. Префектурата включва четири диоцеза - диоцез Галия, диоцез на седемте провинции, диоцез Испания и диоцез Британия. Площта, кпято тя заема значително се припокрива с тази на краткотрайно просъществувалата Галска империя три века по-рано. След разделянето на империя през 395 префектура Галия продължават да принадлежи на Западната Римска империя. Столица е Аугуста Треверорум до 395 г., а през 407 седалището вече е в Арелат. Северните дялове на префектурата продължават да функционира до 477 като Кралство Соасон - доминион на Римския император, управляван от Сиагрий до битката при Соасон, когато са покорени от франките. На юг последните райони, намиращи се под римски контрол са покорени от вестготите.

През 510 кралят на остготите Теодорих Велики възстановява префектурата в една малка част на Галия (днешен Прованс) със седалище отново в Арелат. Това краткоживущо възраждане продължава дотогава, докато районът от своя страна не е завладян от франките през 536, докато остготите водят Готската война с Византия.

Списък на известните преториански префекти на галите

IV век

Юний Аний Бас (318-331)
Целий Сатурнин (331-335)
Анний Тибериан (335-337)
Аврелий Амброзий (337-340)
Аконий Катулин (341)
Фабий Tициан (342-350)
Вулкаций Руфин (353-354)
Руфий Волузиан (354-355)
Хонорат (355-357)
Флавий Флоренций (357-360)
Невридий (360-361)
Децимий Германик (361)
Салустий (363)
Секст Клавдий Петроний Проб (366)
Вулкаций Руфин (II мандат (366-368)
Максимин (371-376)
Флавий Клавдий Антоний (376-377)
Авзоний (377-378)
Сибурий (378-382)
Флавий Малий Теодор (382-383)
Еводий (384-386)
Константиниан (389)
Флавий Неотерий (390)
Хилариус (396)
Теодор (396/397)

Флавий Винценций (397-400)

V век

Aндромах (401)
Постум Дардан (402)
Ромулиан (404-405)
Петроний (402-408)
Лимений (408) - убит в Тицинум
Аполинарий (408)
Децим Рустик (409-411)
Постум Дардан (II мандат, 412-413)
Виценций (413)
Юлий (414)
Флавий Юлий Агрикола (416-418)
Екзуперанций (421-424)
Амат (425)
Флавий Аеций (426-427)
Ауксилиар (435-437)
Авит (439)
Флоренций (439)
Деций Албин (440)
Марцел (441-445)
Тонантий Фереол (450/451-453)
Приск Валериан (до 456)
Пеоний (456-458)
Магн (459-460)
Aрванд(464-469)
Флавий Магн (469)
Магн Феликс (470)
Евтропий (471)

Полемий (475-477)

VI век

Петър Марцелин Феликс Либерий (510-536) – префект под Остготско върховенство.