Прилепи

Прилепите (Chiroptera) са разред дребни животни от клас Бозайници (Mammalia). Характерно за тях е, че предните им крайници са прераснали в крила. Прилепите са единствените бозайници, които могат да летят активно, макар че някои други видове са способни да прелитат на ограничено разстояние.

Вижте пояснителната страница за други значения на Прилеп .

---

Прилепи

Класификация

царство: Животни (Animalia) подцарство: Същински многоклетъчни (Eumetazoa) подцарство: Двустранно симетрични (Bilateria) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) подтип: Гръбначни (Vertebrata) инфратип: Челюстни (Gnathostomata) мегаклас: Костни риби (Osteichthyes) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) инфраклас: †Elpistostegalia (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) надклас: Четирикраки (Tetrapoda) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) подклас: Theriiformes подклас: Живородни бозайници (Theria) (без ранг): Еутерии (Eutheria) инфраклас: Плацентни (Placentalia) магнразред: Boreoeutheria надразред: Laurasiatheria клон: Apo-Chiroptera разред: Прилепи (Chiroptera)

Научно наименование

Chiroptera Blumenbach, 1779

Разпространение

Обхват на вкаменелости

ипресий – настояще, 52 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н

Прилепи в Общомедия

[ редактиране ]

Пазителят на Гората

Разредът наброява около 1110 вида, около 20% от всички видове бозайници. Прилепите са разпространени по целия свят с изключение на някои откъснати острови, полярните райони и високопланинските области над границата на горите. В България се срещат около 30 вида от семействата Булдогови прилепи (Molossidae), Подковоносови (Rhinolophidae) и Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).^[1]

Живеят над 20 години. В повечето случаи раждат по едно малко на година и го кърмят един месец.^[2]

Класификация

Прилепите се делят на два подразреда:

Microchiroptera

• дължина от 4 до 16 cm,
• насекомоядни или месоядни,
• голяма част използват ехолокация,
• нокътят на втория пръст на предните крайници липсва,
• ушите не образуват затворени пръстени, а са разделени в основата си,
• липсва пухкавият мъх под козината; имат само едра предпазваща козина или са голи.

Megachiroptera

• дължина от 6 до 40 cm,
• хранят се главно с плодове и растения,
• без ехолокация (с изключение на Египетския плодояден прилеп).

Семейства

Подразред Megachiroptera

Pteropodidae

Подразред Microchiroptera

Надсемейство Emballonuroidea

Emballonuridae

Надсемейство Molossoidea

Antrozoidae

Molossidae – Булдогови прилепи

Надсемейство Nataloidea

Furipteridae

Myzopodidae

Natalidae

Thyropteridae

Надсемейство Noctilionoidea

Mormoopidae

Mystacinidae

Noctilionidae

Phyllostomidae – Американски листоноси прилепи

Надсемейство Rhinolophoidea

Megadermatidae

Nycteridae

Rhinolophidae – Подковоносови

Надсемейство Rhinopomatoidea

Craseonycteridae

Rhinopomatidae

Надсемейство Vespertilionoidea

Vespertilionidae – Гладконоси прилепи

Културни аспекти

В редица култури прилепът е символ на нощта и нейната предвещаваща същност. Свързва се с вампирите, които според преданията могат да си променят вида на прилеп, мъгла или вълк. Символизира също призраците, смъртта и болестите.

Свързва се с нощни злодеи и герои като Батман и граф Дракула.

В Обединеното кралство прилепите са защитени от закон, предвиждащ при неспазване налагането на глоби.