Равенски екзархат

Равенският екзархат е византийска провинция, намираща се на Апенинския полуостров (Североизточна Италия) със столица Равена, укрепен град, представящ защита срещу настъплението на варварите. Като екзархат е известна от 584 година при император Маврикий. Нахлуващите лангобарди постепенно намаляват територията му и го завладяват през 751 г. След завоевателните походи на Пипин Къси (754, 756) земите на Равенския екзархат преминават към франките. След това Пипин Къси ги подарява на папата заедно с Римската област и това поставя началото на Папската държава.

Византийската базилика „Сан Витале“ в Равена

Мозаична украса в базиликата „Сан Витале“

Византийска провинция

Равена става столица на Западната Римска империя през 402 година при император Хонорий благодарение на пристанището си с излаз в Адриатическо море и идеалното си за отбрана разположение сред непроходими блата. Градът остава столица на империята до нейното падане през 476 г., кога става столица на Одоакър а по-късно (при Теодорих Велики) е столица и на остготското кралство. През 540 г. по време на войните, които води византийският император Юстиниан I с цел да си върна загубената Западна Римска империя (535 – 554), Равена е превзета от византийския пълководец Велизарий. В годините на византийско управление градът е резиденция на византийския наместник. Титлата екзарх е учредена от император Маврикий в 584 г. за управители, оглавяващи административната и военната власт в сравнително отдалечени провинции^[1]. Екзархатът е съставен от отделни херцогства (дукато) (Римско, Венецианско, Калабрийско, Луканско, Сполетанско и др.) с центрове в крайбрежните градове. Те се управляват от дукове (duces) и magistri militium

Екзархатът не е единственото византийско владение в Италия. Византийска Сицилия има собствена администрация, а Корсика и Сардиния се отнасят към Африканския екзархат.

Около 740 г. екзархатът включва Истрия, Венеция (с изключение на същинската венецианска лагуна, която постепенно става самостоятелен град-държава, предшественик на Венецианската република), Ферара, Равена с Пентаполиса и Перуджа.

Всички тези фрагменти от Византийска Италия са загубени от Византия в полза на лангобардите, окончателно покорили Равена около 750 година, а също и поради разкола с папата в резултат на спора за иконопочитанието.

Екзарси на Равена

Години на управление	Екзарх
584 – 585	Деций
585 – 589	Смарагд
589 – 598	Роман
598 – 603	Калиник
603 – 611	Смарагд (повторно)
611 – 616	Иоан I Лемигий
616 – 619	Елефтерий
619 – 625	Григорий I
625 – 643	Исаак
643 – 645	Теодор I Калиопа
645 – 649	Платон
649 – 652	Олимпий
653 – 666	Теодор I Калиопа (повторно)
666 – 678	Григорий II
678 – 687	Теодор II
687 – 702	Йоан II Платин
702 – 710	Теофилакт
710 – 711	Иоан III Ризокоп
711 – 713	Евтихий
713 – 726	Схоластик
726 – 727	Павел
728 – 752	Евтихий