Разловци

Разловци (на македонска литературна норма: Разловци) е село в община Царево село на Северна Македония.

Разловци Разловци
— село —
Разловци 41.8447, 22.7686
Страна	Северна Македония
Регион	Източен
Община	Царево село
Географска област	Пиянец
Надм. височина	805 m
Население	826 души (2002)
Пощенски код	2325
Разловци в Общомедия

География

Селото се намира в областта Пиянец на левия бряг на река Брегалница, в източното подножие на Обозна планина.

История

Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е изградена в 1850 година.^[1] В Разловци на 7 май 1876 година избухва Разловското въстание, ръководено от Димитър Беровски и Стоян Разловски, което скоро след това е потушено.

В началото на XX век Разловци е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Разловци е чисто българско село със 784 души жители българи християни.^[2]

Цялото християнско население на Разловци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Разловца има 960 българи екзархисти и функционира българско училище.^[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Разловци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[4]

През 1950 година от агентите на УДБА Тошо Трендафилов и Ване Войов е убит без съд и присъда местния жител с българско самосъзнание Никола.^[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 826 жители.^[6]

Националност	Всичко
северномакедонци	823
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	3
бошняци	0
други	0

Личности

Родени в Разловци

• Димитър Костадинов Жежовски (18 юни 1903 – ?), български революционер, четник и терорист на ВМРО (Иван Михайлов). На 11.01.1946 г. Жежовски е предаден на югославските власти от българската милиция.^[7]
• Иван Анастасов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 2 и Нестроева рота на 5 одринска дружина, Продоволствен транспорт на МОО^[8]
• Иван Бабунев, български революционер деец на ВМРО^[9]
• Кольо Богатинов, български революционер деец на ВМРО,^[9] убит от комунистите след 1944 година^[10]
• Коте Попстоянов (1845 – 1910), български революционер и просветен деец
• Мите Босото, български революционер деец на ВМРО^[9]
• Спиро Константинов (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 25 юли 1924 година^[11]
• Стоян Разловски (? – 1876), български свещеник и революционер

Външни препратки

• Стефан Попиванов - „Остатъци от паметта на о. Паисий“, публикувано във в. „Новини“, брой 62, Цариград, 3 май 1896 година – Предание твърдящо, че Паисий Хилендарски умира в с. Разловци през 1806 г. и е погребан в селото.