Рациново признание

„Рациново признание“ (на македонска литературна норма: Рациново признание) е годишна литературна награда, присъждана от организационния комитет на културното събитие „Рацинови срещи“. Присъжда се за проза, литературни постижения, на автори от Република Северна Македония, публикувани в периода между две събития на „Рацинови срещи“.

„Рациново признание“
Паметна плоча на Кочо Рацин в Скопие
Присъждана за	награда за най-добър роман, публикуван в Северна Македония
От	организационен комитет на „Рацинови срещи“
Място	Велес
Държава	Северна Македония
Първо връчване	2000 г.

История

Наградата е учредена през 2000 г. от организационния комитет на културното събитие „Рацинови срещи“. Присъжда се заедно с отличието „Почетно Рациново признание“ давано за научни трудове, преводи и други дела, посветени на творчеството на Кочо Рацин.^[1]

Носители на наградата

Година	Име	За
2000	Оливера Николова	„Адамовото ребро“[2]
2001	Димитрие Дурацовски	„Инсомнија“[3]
2002	Блаже Миневски	„Сезона на глуварките“[4]
2003	Лиляна Ефтимова	„Другата“[5]
2004	Михаил Ренджов	„Захарија и други раскази“[6]
2005	Ягода Михайловска-Георгиева	„Каменот од твојот ден“[7]
2006	Божин Павловски	„Убавицата и мародерот“[8]
2007	Коле Чашуле	„Патот од себеси“[9]
2008	Луан Старова	„Потрага по еден Лејбовиц“[10]
2009	Трайче Кацаров	„Татко и отец“[11]
2010	Братислав Ташковски	„Кафез од гревови“[12]
2011	Владимир Попов	„Наспроти ветрот“[13]
2012	Христо Петрески	„Лифтот (не) е за двајца“[14]
2013	Илхами Емин	„Ѕид што си оди“[15]
2014	Паскал Гилевски	„Посмртна венчавка“[16]
2015	Димитрие Дурацовски	„Бледи сенки, далечни гласови“[17]
2016	Владимир Янковски, Сашо Димоски	„Невидливи љубови“, „Петтото годишно време“[18]
2017	Ана Стояноска	„Јас и Лин, отпосле“[19]
2018	Игор Станойоски	„Диссомнии“[20]
2019	Венко Андоновски	„Припитомување на кучката – раскази за лудилото“[21]
2020	Томислав Османли	„Парадоксикон“[22]
2021	Милован Стефановски	„Теорија за кучешката година“[23]
2022	Александър Русяков	„Хотел меѓу две војни“[24]
2023	Блаже Миневски	„Ако се родат некакви чувства“[25]