Ричард Смоли

американски химик From Wikipedia, the free encyclopedia

Ричард Смоли
Remove ads

Ричард Ерет Смоли (на английски: Richard Errett Smalley) е американски химик и физик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1996 г. заедно с Робърт Кърл и Харолд Крото за откриването на бъкминстърфулерена.

Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Ранен живот и образование

Смоли е роден на 6 юни 1943 г. в Акрън, Охайо. Той е най-малкото от четирите деца на Франк Дъдли Смоли и Естер Вирджиния Роудс.[1] Израства в Канзас Сити, Мисури.[2] Леля му, Сара Джейн Роудс, е химичка и го запалва по химията в лабораторията си.[3] Именно тя го поощрява да се запише в колежа Хоуп, който разполага с добри химически курсове.

След две години в колежа, Смоли се записва в Мичиганския университет, където получава бакалавърска степен по науки през 1965 г.[4] Докато учи, той работи в промишлеността. През 1973 г. завършва докторантура в Принстънския университет, а след това извършва постдокторантска работа в Чикагския университет в периода 1973 – 1976 г., където работи по разработването на свръхзвуковата лазерна спектроскопия.[5]

Remove ads

Научна дейност

През 1976 г. Смоли се присъединява към университета Райс.[5] Той спомага за основаването на Квантовия институт Райс през 1979 г. и служи като негов председател в периода 1986 – 1996 г. През 1990 г. става професор и в департамента по физика, а през същата година допринася за основаването на Центъра за нано науки и технологии. През 1996 г. е назначен за негов директор.[6] През 1990 г. е избран за член на Националната академия на науките на САЩ, а през 1991 г. е избран и за член на Американската академия на изкуствата и науките.[6]

Изследванията на Смоли в областта на физикохимията засягат образуването на неорганични и полупроводникови клъстери чрез пулсиращи молекулярни лъчи и масспектрометрия. Робърт Кърл го запознава с Харолд Крото, който иска да изследва състава на червените гиганти с апаратурата на Кърл. Резултатът от сътрудничеството им е отриването на C60 (бъкминстърфулерен), както и на фулерените като цяло, които са алотропна форма на въглерода.[7] За откритието си тримата са удостоени с Нобелова награда за химия през 1996 г.

След близо десетилетие на изследвания на образуването на фулерените и синтеза на едноедрални металофулерени, Смоли се насочва към проучването на синтезите, катализирани чрез желязо.[8] Последните му изследвания касаят въглеродните нанотръби.[9] Вследствие работата си, Смоли основава компанията за нанотехнологии Carbon Nanotechnologies Inc.[10] Той е отявлен скептик относно идеята за наноасемблерите на Ерик Дрекслер. От края на 1990-те години за застъпва за нуждата от евтина и чиста енергия, която описва като проблем номер едно за човечеството през 21 век.[11]

Remove ads

Личен живот

Смоли е женен общо четири път и има две деца. През 1999 г. е диагностициран с левкемия, от която умира в болница в Хюстън на 28 октомври 2005 г. По време на борбата си с рака приема християнството.[12] След смъртта си е признат от Сената на САЩ за „баща на нанотехнологиите“.[13]

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads