Салватор Роза

Салватор Роза Salvator Rosa
неаполитански художник
Автопортрет на Салватор Роза
Роден	20 юни 1615 г. Неапол, Неаполитанско кралство
Починал	15 март 1673 г. (57 г.) Рим, Папска държава
Погребан	Рим, Италия
Кариера в изкуството
Стил	Барок
Жанр	историческа живопис,^[1] пейзажна живопис^[1]
Учители	Аниело Фалконе
Направление	живопис
Салватор Роза в Общомедия

В Неапол

Салватор Роза е роден през 1615 г. в Аренела – село близо до Неапол (по-късно включено в града), в семейството на Джулия Грека Роза и геодезиста Вито Антонио де Роса. Роса бива изпратен да учи в метоха на отците Комаски, с цел да стане адвокат или свещеник. Въпреки това младият Салватор в този период започва да проявява своите художествени наклонности и отива да учи рисуване при чичо си по майчина линия Паоло Греко. След завършване на чиракуването при Греко, той продължава обучението си при Аниело Фалконе и Хосе де Рибера, където заедно с приятелят си Мико Спадаро рисуват главно битки, пейзажи и жанрови сцени.

Точно по времето, в което Салватор Роза посещава ателието на Аниело Фалконе, произведенията на младия художник биват забелязани от Джовани Ланфранко, който му предлага да се премести в Рим. В папския град Салватор Роза бива приет в школата на Бамбочанти, където под влиянието Питер ван Лаер рисува картината „Пейзаж с бандити“. По-късно обаче художникът отрича жанра, осъждайки го в презрителна сатира.

След кратък престой в Рим художникът се връща отново в Неапол, където рисува картини с пейзажи и весели, романтични сцени, които продава на ниски цени. Дълго време остава в сянката на известните по това време неаполитански художници Батистело Карачоло, Белизарио Коренцио и Хосе де Рибера.

В Рим

През 1638 г. Салватор Роза се установява за постоянно в Рим, под протекцията на влиятелния кардинал Франческо Мария Бранкачо, приятел на Барберини и любител на изкуството и театъра. Бранкачо е назначен за епископ на Витербо и поръчва на художника да нарисува картината „Тома неверни“ за църквата „Сан Томазо“ в град Витербо, която е първото му произведение с библейска тематика.

В Рим сред грандиозна, но безмилостна среда, Салватор Роза успява да се запознае с картини на Рибера и Караваджо. Благодарение влиянието на Клод Лорен, Никола Пусен и Пиетро Теста художникът променя своя стил към по-класически.

Освен уменията си на художник, Роза притежава широк спектър от интереси, които включват писане и театър. По време на актьорската си кариера, той често прави опити в сатирата, като не пропуска да се подиграе с гения в Барока Джовани Лоренцо Бернини. Именно заради разногласията, възникнали с брилянтния бароков герой на Рим, а също така воден от неуспеха да се присъедини към Академията на Сан Лука, Салватор Роза през 1640 г. решава да се премести във Флоренция.

Салватор Роза свързва името си и с вид рамка за картина, изработена от меко дърво, позлатено с чисто злато и с просто и линейно оформление.

Във Флоренция

Във Флоренция Салватор Роза е приет от Джовани Карло де Медичи. Същият построява „Театър дела Пергола“, открит през 1657 г., и покровителства Академията на Неуморните, основана от Роза. В Академията се организират вечери, в които се рецитират сатири и комедии. Благодарение на тази си активност Роза успява да се запознае с уважавани личности, свързани с флорентинския елит и литературен свят. Сред тях са драматургът Джован Батиста Ричарди и богатият буржоа Карло Джерини, който купува няколко творби на художника („Късмет“, „Селва философ“, „Крейт изхвърля парите си в морето“, „Борба с турчин“, „Тицио“).
Роза пише „Сатириците“ в терцини, в които се застъпва за картини с литературно-философско вдъхновение.
В града на Медичите Салватор Роза среща Лукреция – жената, която остава до него през целия му живот. Художникът рисува своята спътница в живота изобразена като поетеса („Лукреция като поетеса“).
Във Флоренция Роза създава картини с вмъкнат езотеричен и магнетичен тон, съчетавайки влиянието от детството в Неапол, където вкусът към мрачното и магическото е силно вкоренено.

Последни години

През 1650 г. Роза отново се връща в Рим, където, имайки предвид флорентинския опит, решава да остане свободен от връзки и придворна зависимост, стигайки дотам, че отказва поканите отправени му от императора на Австрия и краля на Франция. По този начин той е принуден да се посвети на създаването и продажбата на картини, изобразяващи битки и пейзажи, теми, които, макар и силно презирани от художника, имат голямо търсене.
Наясно с потенциала на пряката връзка с обществеността, в папския град творецът не пропуска да покаже картините си, участвайки в изложбите, организирани в църквата „Сан Джовани Деколато“ и в Пантеона. Твърд в намерението си да избяга от ограниченията, които биха могли да повлияят на изкуството му, той не приема нито заявки, нито комисионни, остава независим, определящ сам темата и цената на творбите си.

Салватор Роза умира в Рим на 15 март 1673 г. и е погребан в гробницата построена от сина му Аугусто, в базиликата „Санта Мария дели Анджели“.

През 1939 г. италианският филмов режисьор Алесандро Блазети създава филма „Едно приключение на Салватор Роза“.

Легенда гласи, че останките на художника са откраднати и транспортирани до Сант'Анджело, където са положени заедно с останките на Доменико Фонтана.

Салватор Роза

Биография

В Неапол

В Рим

Във Флоренция

Последни години

Картини на Салватор Роса

Източници

Wikiwand - on