Самораново

Самораново е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил.

Самораново
Самораново 42.265497, 23.158323 Самораново
Общи данни
Население	1590 души[1] (31 декември 2024 г.) 55,6 души/km²
Землище	28,574 km²
Надм. височина	663 m
Пощ. код	2620
Тел. код	07039
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	65245
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Дупница Първан Дангов (БСП – ОЛ; 6 ноември 2023)
Кметство    – кмет	Райко Цветков[2]
Самораново в Общомедия

География

Самораново е едно от най-големите села на Община Дупница. Има население около 1600 души. То е и изходен пункт към хижа Отовица и Седемте рилски езера през връх Кабул в Рила. Намира се в северозападното подножие на величествената Рила планина. Разстоянието от централния площад на Самораново до централния площад на общинския център град Дупница е около 5 км, а разстоянието от табелата Самораново до табелата Дупница е около 1,5 км. През селото протича река Отовица. Тя извира от Отовишкия гьол в Рила, преминава през Самораново и в кв. Спартак (т.нар. Горна махала, Дупница) се влива в река Джерман.Землището на селото граничи със землищата на общинския център Дупница,на Бистрица,и с това на с.Ресилово от общ.Сапарева баня.

Население

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	1752	100,00
Българи	1655	94,46
Турци	0	0,00
Цигани	9	0,51
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	85	4,85

Религии

Населението на селото е източноправославно. В Самораново има една черква – „Св. Георги“ – и няколко параклиса: „Св. Дух“, „Св. Спас“ и „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ (осветен през 2022 година^[4]). Черквата „Свети Георги“ е построена от майстор Миленко в 1848 г. Доста по-късно, около 1882 г., е издигната камбанарията на черквата. Върху източната страна на камбанарията е вграден монументален барелеф, озаглавен „На прощаване“.

Самораново е част от Дупнишка духовна околия на Софийска епархия на Българската православна църква.^[5]

Обществени институции

Обществените институции в селото са: ОУ „Христо Ботев“, детска градина, църква, поща, читалище, кметство.

Културни и природни забележителности

• В село Самораново се намира една от най-старите черкви в Дупнишка община – „Свети Георги“, построена през 1848 година. В тази черква се съхранява много рядка по вид триизмерна икона, за която се предполага че е създадена около 1865 – 1870 година. На нея могат да се видят Отеца, Сина и Светия дух, като всяко от изображенията се вижда от различен ъгъл. В двора на храма „Свети Георги“ се издига масивна каменна кула, която има камбанария и часовник.
• Паметник на борците за национално освобождение.
• Паметник на борците против фашизма.
• Паметник на Васил Левски
• Народно читалище „Пробуда 1927“. Библиотеката на читалището разполага с голям брой книги от най-различна тематика. Към читалището има сформирани няколко самодейни певчески групи. Читалището организира различни културни прояви и чествания на големи празници.
• Могила на хълма Дренски рид - не е проучена
• Могила в местността Турските гробища - не е проучена
• Драгойна могила -т.нар. Калето - частично проучени останки от зидове,храм,защитно съоражение - окончателно разграбени.Понякога при оран се намират фрагменти от съдове и предмети от бита.
• водопад

Редовни събития

• Най-големият и традиционен събор на селото се провежда всяка година на празника Свети Дух около възстановения едноименен параклис.
• На Тодоровден се провеждат надбягвания с коне, като на класиралите се на призови места се осигуряват парични и предметни награди.
• На 6 януари, Йордановден, се лови кръста в река Отовица.

Личности

Родени в Самораново:

• Виолета Кожухарова (с прякор „жената каучук“), акробат
• Андрей Севдин (1961 – 2016), български художник и просветен деец. Дългогодишен уредник на общинската галерия в град Дупница – галерия „Околийска къща“ и галерия „Джамията“^[6]

Починали в Самораново:

• Любен Севдин (1953 – 2013), български футболист, защитавал цветовете на Марек (Дупница) в периода от началото на седемдесетте до началото на осемдесетте години на 20 век^[7]

• Кръстьо Ковачев (около 1840 – 1926), български просветен деец

Други

• на 10 октомври 2015 г., е представена книгата „Севда или историята на един род“. Това е първата книга, описваща историята на с. Самораново. Неин автор е Михаил Севдин, представител на един от староседелческите родове в селото.
• В селото от дълги години, с кратки прекъсвания, има футболен отбор, носещ името „Сокол“. Домакинските си срещи „Сокол“ играе на стадиона в селото. Отборът се състезава в подгрупа Рила на Кюстендилската окръжна футболна лига. Има и успехи, печелил е първенството в тази дивизия, като е играл на баражи за влизане в по-горна група, и е отстранявал победителя в подгрупа Осогово – тима на Слокощица.През сезон 2020-2021 год. отборът на ''Сокол" отново завърши на първо място в подгрупа Рила.През сезон 2023-2024 г. тимът е отново шампион.
• В селото е разположено затворническо общежитие от открит тип, част от Бобовдолския затвор.
• В Самораново към 10.08.2024 год. е в процес на изграждане модерен затвор с обучителен център за надзиратели на терена на бивши военни поделения.