Сандро Ботичели
Италиански художник From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи (1445 – 1510), по-известен като Сандро Ботичели (на италиански: Sandro Botticelli), е италиански художник. Наследява прякора си, който означава „Бъчвичката“, от пълния си по-голям брат. Ботичели е един от най-големите италиански живописци от Флорентинската школа, творил по времето на Високия Ренесанс. Създава картини по митологически – „Раждането на Венера“ (1485), „Пролет“ (1478) – както и по християнски мотиви. По-късните му произведения са мрачни и драматични.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Remove ads
Биография
Сандро Ботичели е роден във Флоренция. От 1461 г. учи живопис при Филипо Липи, а по-късно е ученик и на забележителния скулптор и живописец Андреа Верокио, където се сближава с Леонардо да Винчи, който също е ученик на Верокио.
Името на Ботичели става известно благодарение на платното „Поклонението на влъхвите“ (1476 г.), с което привлича вниманието на Медичите. На тази картина (днес в Галерия Уфици, Флоренция) той рисува своя единствен автопортрет. По това време културното развитие на Флоренция е в разцвет и градът успешно съперничи на Рим. Политическата власт е в ръцете на няколко богати фамилии, които постоянно си съперничат. Борбата между тях приключва с победата на банкерската фамилия Медичи. Главата на фамилията – Козимо де Медичи, става негласен управител на Флоренция. В неговия двор се стичат писатели, поети, учени, архитекти и художници. Ботичели е близък с Медичите и работи за тях. Междувременно илюстрира с множество рисунки „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Неговото изящно творчество със своите ярки цветове, обеми и елементи на стилизация има голям успех в средите на високообразованите флорентинци. В изкуството на Ботичели, за разлика от това на други художници от Ранния Ренесанс, преобладават личните преживявания и идеи на художника.
Едни от най-известните картини от зрелия му период са „Пролет“ (1477 г.) и „Раждането на Венера“ (1483 г.), които са вдъхновени от стиховете на хуманиста Анджело Полициано, придворен поет на Медичите. Алегоричната картина „Пролет“ е нарисувана за вилата на Медичите и е едно от най-сложните по съдържание платна на Ботичели.
Ботичели попада под въздействието на доминиканския монах и известен проповедник Савонарола и през 1497 – 1498 г. сам изгаря на градския площад свои картини на митологични теми. След като папата отлъчва Савонарола от църквата, а през май 1498 г. той е изгорен на клада като еретик на Пиаца дела Синьория – точно там, където той и последователите му били издигнали Кладата на суетата предната година, Ботичели изпада в немилост и работи (до 1504 г.) изключително на религиозни теми.
Сандро Ботичели заболява и умира в нищета на 17 май 1510 г. Завещанието на художника е изпълнено и е погребан до Симонета Веспучи в църквата Онисанти (Флоренция).
Творчеството му (запазени са около 150 произведения) е преоткрито чак в средата на 19 век.
Remove ads
Картини на Ботичели
Ранен период
.jpg)
Първи период при Медичите
.jpg)
_-_Google_Art_ProjectFXD.jpg)
_-_Google_Art_Project.jpg)
.jpg){kind=small}
Римски период
.jpg)
Втори период при Медичите
Последен период
Remove ads
Вижте също
- Описание на известни картини на Ботичели
Източници
- Giorgio Vasari, Vite de' più eccellenti architetti, pittori, et scultori italiani, da Cimabue insino a' tempi nostri, Giunti, Firenze 1568.
- Bruno Santi, Botticelli, in I protagonisti dell'arte italiana, Scala Group, Firenze 2001. ISBN 88-8117-091-4
- G. Cornini, Botticelli, in Art e Dossier, n. 49, settembre 1990, pp. 3 – 47.
- F. Strano, Botticelli, in Gedea Le Muse, VI, Novara, Ist. Geografico De Agostini, 2004.
- Sandro Botticelli e la cultura della cerchia medicea, Storia dell'arte italiana, II, diretta da Carlo Bertelli, Giuliano Briganti e Antonio Giuliano, Milano, Electa, 1990, pp. 292 – 299.
- Ilaria Taddei, Botticelli, Firenze, Ministero per i Beni e le Attività culturali, 2001.
- AA.VV., Galleria degli Uffizi, collana I Grandi Musei del Mondo, Roma 2003.
- Chiara Garzya, 'Zephiro torna, e 'l bel tempo rimena'; a proposito della Primavera di Botticelli, in Critica letteraria, 130, anno XXXIII, fasc. II, N.127/2005.
- L'opera completa del Botticelli, Classici dell'Arte Rizzoli, Milano, 1978.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sandro Botticelli в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Remove ads
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads