Санте Бентивольо

Санте Бентивольо (на италиански: Sante Bentivoglio; * 1424 в Попи; † 1 октомври 1463 в Болоня) е италиански благородник от фамилията Бентивольо, владетел на Болоня (1445 – 1463).^[1]

Санте Бентивольо Sante Bentivoglio
господар на Болоня
Роден	1424 г. Попи, Италия
Починал	1 октомври 1463 г. (39 г.) Болоня, Свещена Римска империя
Погребан	базилика „Сан Джакомо Маджоре“ (Болоня)
Герб
Семейство
Род	Бентивольо
Баща	Ерколе Бентивольо
Майка	съпруга на Аньоло да Кашезе
Съпруга	Джиневра Сфорца
Деца	Костанца Бентивольо Ерколе Бентивольо 2 дъщери
Санте Бентивольо в Общомедия

Произход

Той е извънбрачен син на Ерколе Бентивольо († 1424) и на съпругата на Аньоло да Кашезе. Внук е на Джовани I Бентивольо.

Биография

Санте е отгледан във Флоренция в двора на Козимо де Медичи.^[2][3] Когато Франческо Гуиди, граф на Попи, е свален от флорентинците, той отива в Болоня, водейки със себе си младия Санте, който е признат за извънбрачен син на Ерколе, чичо на Анибале I Бентивольо.

Той наследява Анибале I, убит при засада, организирана от съперничещото семейство Канетоли (наричано още Канески), и е назначен за гонфалониер на правосъдието – титла, която на практика е еквивалентна на управлението на града. Той също така е назначен за настойник на сина на Анибале, Джовани.^[4]

През 1449 т. трябва да осуети заговор, воден от семействата Канетоли, Фантуци, Гизлиери и Пеполи, които, след като се затварят в Кастелсампиетро, се опитват да нападнат самата Болоня. Отговорът на Санте обаче е бърз и непримирим и бунтът е кърваво потушен.

През 1460 г. стартира строителството на неговия дворец, поръчан на Паньо ди Лапо Портиджани и завършен от Джовани, син на Анибале I. Дворецът е разрушен през 1507 г. след изгонването на сем. Бентивольо от града.

Получава от папата правителствена автономия за Болоня и създава общински сенат, съставен от болонската аристокрация и представители на папата.

Във външната политика сключва съюзи с Венеция, Сфорца и Медичите.

Умира от болест през 1463 г.^[5] и е наследен от Джовани II Бентивольо, чийто настойник е бил. Съпругата му Джиневра Сфорца се жени повторно шест месеца по-късно за Джовани II и му ражда 16 деца.

Брак и потомство

∞ 19 май 1454 в църквата „Сан Джакомо Маджоре“ в Болоня за Джиневра Сфорца (* 1440, † 1507), извънбрачна дъщеря на Алесандро Сфорца, господар на Пезаро, от която има син и дъщеря:^[6]

• Костанца Бентивольо (* 1458, † 1491), ∞ 1473 за Антонмария Пико дела Мирандола
• Ерколе Бентивольо (* 1459, † 1507), кондотиер, ∞ за Барбара Торели (* ок. 1475, † ок. 1533)
• две дъщери († като малки)

Литература

• Cecilia M. Ady: I Bentivoglio. dall´Oglio editore. (“The Bentivoglio of Bologna: A study in Despotism”, Clarendon Press, Oxford, 1937)
• Fulvio Pezzarossa: Bentivoglio. In: Volker Reinhart: Die großen Familien Italiens, Alfred Kröner Verlag Stuttgart, 1992 (Kröners Taschenausgabe Bd. 485) ISBN 3-520-48501-X
• Claudio Rendina, I capitani di ventura, Rome, Newton Compton,‎ 1994.
• Bentivòglio, Sante, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
• (EN) Sante Bentivoglio, в Enciclopedia Britannica, Encyclopædia Britannica
• Ottavio Banti, BENTIVOGLIO, Sante, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 8, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1966