Свети Георги (Лазарополе)

„Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Ѓорѓи“) е православна църква в село Лазарополе, община Маврово и Ростуше, Северна Македония. Тя е част от Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква.^[1]

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

---

„Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“
Местоположение в Маврово и Ростуше41.536333, 20.693722
Вид на храма	православна църква
Страна	Северна Македония
Населено място	Лазарополе
Посветен на	Георги Победоносец
Религия	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Вероизповедание	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Епархия	Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество	Дебърско
Изграждане	15 април 1832 – 1841 г.
„Свети Георги“ в Общомедия

История

През 1832 година в Лазарополе на основите на стар храм, съдейки по формулата „съгради и обнови“ в ктиторския надпис от 1841 г.,^[2] започва строеж на църква, чийто ктитор е Гюрчин Кокале.^[3] Църквата се строи без разрешение 6 години, до 1838 година, когато Гюрчин Кокале отива на аудиенция при султана, от когото получава ферман за построяване на църквата.^[4] През 1841 църквата „Свети Георги“ е завършена и осветена.

Интериор

Ктиторският надпис

Входът на камбанарията с ктиторския надпис и мияшкото знаме

Стенописите са изработени от много зографи, сред които и зограф Михаил, пазарен и доведен чак от Света гора, който обаче поради неморално поведение е заменен от Дичо Зограф от Тресонче. Иконата на Свети Георги със сцени от житието му в южния край от престолния ред на иконостаса е от началото на XVII век. Амвонът е дело на Наум Дойчинов.^[2] Иконостасът е от 1836-1837 година, като в него са употребени елементи от XVIII век.^[3] Царските двери са от края на XVIII век и са дело на зограф Неделко от Росоки и вероятно са инвентар на предходната църква.^[5] Иконите „Света Богородица с Младенеца“ и „Христос Вседържител“ са дар от уста Велян Огненов и са дело на Димитър Томов Хаджиикономов. Те имат идентичен надпис: „Тази света икона... поклониха кир Велю и братята му Дамян и Георги, Огненови синове, Даркоски, в годината 1849. От ръката на Димитър Тома хаджи Икономов от Разлога“.^[6]

Камбанарията е завършена през 1857 година, като дар от сина на Гюрчин Кокале, Дамян. Гюрчин е погребан в двора на църквата до олтара.

Нартексът е изписан от Никола Кръстев от Лазарополе в 1873 година, а впоследствие покрит с нови стенописи в 1926 година от Константин Николов, за което говори надписа над южната входна врата в нартекса: „За успомен и за здравље обновио ових упореду три малих кубета, својим прилогом! Стефан Симоновић Жупчески са породицом. Живописац Коста Николић са синовима Јаћим Томо и Тодосија. Из Лазаропоља, 10 фебр. 1926 г.“^[7]

В 1892 година владишкият трон е позлатен от Яков Мажовски, който оставя надпис „живописеца Іакова Радефъ Маџоски 1892“.^[8]

Галерия

• 
  Стенописи от църквата
• 
  Стенопис, дело на Дичо Зограф
• 
  Иконостасът
• 
  Входът с фреската на Свети Георги, обновена от Томо Колоски в 1964 г.
• 
  Стенописи в църквата
• 
  Гробовете на Гюрчин Кокале, поп Мартин Петров Димковски, архимандрит Теофил Аврамов и поп Серафим Мартинов Димковски